Както обеща в началото на мандата, днес ГЕРБ внесе първия си законопроект за 44-ото Народно събрание и той е за промени в Изборния кодекс. Управляващите са въвели на практика дума по дума въпросите от референдума, въпреки че решение от съда за резултатите от него още няма.

Голямата промяна - мажоритарното гласуване - ще става в "два тура с абсолютно мнозинство", точно както гласеше въпросът, зададен от Инициативния комитет начело със Слави Трифонов. 31-те многомандатни избирателни района се превръщат в 240 едномандатни района (ЕИР) в страната, като във всеки партия, коалиция или инициативен комитет има право само на един кандидат.

Кандидат-депутатите ще се съревноват в новите ЕИР-ове за около 28 000 гласа, ако избирателите са колкото на последните парламентарни избори - 6 810 341. Ако никой не спечели 50%+1 гласа на първи тур, първите двама (или трима, четирима и повече, ако има равенство на гласовете) отиват на балотаж след седмица - както е на изборите за кмет и президент. На втори тур печели кандидатът с най-много гласове.

Така "абсолютното" мнозинство се оказа обикновено. Председателят на правна комисия Данаил Кирилов уточни за Клуб Z, че е възприето като разбиране на термина именно този тип "абсолютно" мнозинство, тъй като това е било намерението на Инициативния комитет на референдума. 

"По отношение на правния изказ в самия закон, това понятие по наше виждане би следвало да бъде прецизирано по аналогия така, както е за президентския мажоритарен избор и местния избор за кмет. Другото би означавало допълнително затруднение по отношение на втория тур и разнопосочност в тълкуването и прилагането."

Когато става дума за районирането, според ГЕРБ, най-редно е то да не се прави от управляващите, както е например в САЩ, а от независима политическа фигура - държавният глава, който има достъп до ресурсите на НСИ, ГРАО и Информационно обслужване, които трябва да вършат тежката експертна работа. А президентът само ще издаде указ, който начертава изборната карта на страната.

В редките случаи, в които и на втори тур има равенство, се провеждат частични избори само в един район. Такива ще има и ако депутат бъде избран за министър или напусне поста по някаква друга причина. Това означава, че назначаването на депутат на друг пост би позволило управляващите да загубят вече спечелен мандат.

В първоначалния вариант на законопроекта мястото му в Народното събрание щеше остава празно до края на мандата. Това обаче противоречи на Конституцията, която изисква НС да се състои от 240 народни представители.

За разлика от предишни идеи за мажоритарен вот, избирателите в чужбина няма да имат собствени едномандатни райони или депутати - те ще гласуват по постоянен адрес в България, и то след регистрация за вота 1 месец преди изборите. От ГЕРБ обещават, че гласуването за тях ще е улеснено от електронното и машинното гласуване, макар и двата алтернативни вида гласуване все още да не се прилагат напълно на избори у нас - камо ли зад граница. Ако тези методи не са налични, обаче, преброяването на гласовете в секциите зад граница ще бъде забавено значително, тъй като в една секция теоретично могат да гласуват хора във всички 240 различни ЕИР, призна и Кирилов.

"Ако се ползват електронните способи на гласуване, няма да е проблем. Ако е по стандартния начин за гласуване с хартия, това ще наложи повече време за броене и попълване на протокола", каза той.

Това може да създаде проблем и с тайната на вота, тъй като в малките секции може да има и един гласувал за определена партия в даден ЕИР. Част от тези данни са публична информация в протоколите от вота, а кой е бил в секцията и е подал бюлетина е достъпна за членовете на СИК информация. Кирилов заяви, че това е малко вероятна хипотеза, защото ставало дума за два отделни масива от данни, но призна:

"Ние сме готови да се обсъжда този въпрос, всякакви интерпретации са възможни. Би могло, разбира се и да се мисли за по-добра защита на масивите от данни, точно с оглед на преодоляване на всякаква възможност да се свърже избирател с конкретен глас. Но смятам, че в момента тази информация е служебно защитена и с нея се оперира само в рамките на Изборния кодекс."

В края на законопроекта - в Преходните и заключително разпоредби, е очакваното намаляване на партийните субсидии от 11 лв на 1 лв за глас. Обещанието на Борисов да ги направи 0 лв - тоест да ги премахне, бе налично в първата версия, но е отхвърлено в тази.

"В последното обсъждане надделя становището, че трябва абсолютно, на 100% да възпроизведем волята на избирателя от референдума", обясни Кирилов.

Въпреки заявките на ГЕРБ, няма никакви промени по отношение на задължителното гласуване - тоест то продължава да стои в Изборния кодекс, но при липса на каквато и да е санкция при нарушаването му е на практика символично. Председателят на правна комисия уточни, че ГЕРБ винаги са били против санкция, дори и преди решението на Конституционния съд, който премахна отписването от списъци като наказание за тези, които не са гласували два пъти на един и същи вид вот. 

"Задължителността трябва да бъде призив, който да насочва към отговорността на избирателя към изборния и демократичния процес", каза още Кирилов.