Икономическият растеж ще се забави до 2,9% тази година от 3,4% през миналата, показва публикуваната днес пролетна икономическа прогноза на Европейската комисия. Тя предвижда растеж от 2,8% у нас догодина и не се различава от предишния доклад, оповестен през февруари. 
Очакванията на Министерството на финансите са малко по-оптимистични – ръст на БВП от 3% през т.г. и 3,1% през 2018 г. 


Днес премиерът Бойко Борисов умножи по 2 очакванията на ЕК и обяви, че догодина България ще отбележи ръст от 4,5-6%. Той направи изчисленията си по време на конференция за усвояването на средствата от плана „Юнкер“. Като приоритетни проекти при изпълнението на Европейския фонд за стратегически инвестиции той посочи инфраструктурата, която да свързва целите Балкани.

„Нямаме нито магистрали, нито жп линии с нашите съседи. Сега направихме с Турция, работим със Сърбия, Гърция. Надяваме се да направим свързаност и между България и Македония“, отбеляза Борисов.

Планът "Юнкер" предвижда инвестиции на 315 млрд. евро в икономиката на 28-те държави от ЕС в следващите три години. Идеята е да се гарантират вложенията на бизнеса в страните от ЕС и да се защитят от рискове най-вече малките и средните фирми.

"Обединението на всички наши хора в различни институции, от нас може да бъде само аплодирано. Независимо, че в кампанията имаше твърдения от наши опоненти, че не сме усвоили нищо по плана „Юнкер“. Втори сме след Естония", заяви Борисов. 

Според прогнозата на Комисията дефлацията у нас приключва. След минус 1,3% през миналата година, през 2017 г. и 2018 г. страната ще регистрира инфлация съответно от 1,3% и 1,5%.

Безработицата продължава да намалява и от 7,6% през 2016 г. се очаква да падне на съответно 7% и 6,4% през тази и следващата година.
След балансиран бюджет през 2016 г.

Комисията очаква бюджетен дефицит от 0,4% от БВП у нас през 2017 г. и 0,3% през 2018 г. Прогнозата показва и намаляващо съотношение на публичния дълг към БВП - от 29,5% през 2016 г. на 26,8% през 2017 г. и 26% през 2018 г.

Растежът на България през миналата година се дължи главно на износа, отбелязва прогнозата. Затова пък инвестициите през 2016 година са намалели с 4% главно заради ниското все усвояване на европейски фондове от започналия през 2014 година програмен период.

В тази обстановка главен фактор на растежа у нас тази година се очаква да бъде частното потребление, като след него се нареждат инвестициите и еврофинансирането.

Като риск за растежа Комисията посочва по-ниското от очакваното усвояване на еврофондовете досега. Външни рискове са възможно по-слабо търсене от търговските партньори на страната ни в ЕС и покачващите се цени на петрола.

Нестабилността в съседна Турция се е оказала с благоприятен геополитически фактор, що се отнася за българския туризъм. Благодарение на него и на износа страната ни има излишък по текущата сметка от 4,2% от БВП през 2016 година. Очаква се той стабилно да намалява до 2,4% през 2017 година и 1,8% през 2018 година. Надолу се очаква да го теглят вътрешното търсене, вноса на по-скъпи горива.