Външният министър Сергей Лавров пристигна във Вашингтон през тази седмица, яхнал вълната на руската дипломатическа активност, за да укрепи позициите на Кремъл в Сирия, Украйна, Северна Корея и на европейския континент. Посещението му хем е изненада, хем предупреждение. То показва, че двустранните американско-руски консултации съзряват и вероятно ще кулминират със среща през това лято между президента Доналд Тръмп и руския му колега Владимир Путин.

Но Тръмп трябваше да избегне изкушението да се срещне с Лавров по време на посещението му в САЩ, като вместо това позволи на държавния секретар Рекс Тилърсън да поеме юздите, докато преценява какво точно иска Москва от срещата на лидерите. Още по-важно е, че Тръмп трябва да определи какво искат да постигнат САЩ, дали тези цели са реално постижими и дали служат на дългосрочните американски интереси. Използването на средства без ясна цел е осъдено да завърши с катастрофа. Преди Тръмп да седне да разговаря с Лавров, той трябваше първо да намери всеобхватна политика и стратегия по отношение на Русия, каквито опасно липсват в този момент.

Докато прави това, Тръмп би преценил мъдро последните действия на Русия. През миналия месец Тръмп избра да изстреля 59 крилати ракети "Томахоук" по Сирия, след като силите на Башар Асад извършиха атака с химически оръжия от военна база, където се твърди, че има руско присъствие. Дали Москва е знаела предварително, е почти без значение. Кремъл и иранските му съюзници поддържат конвенционалната и неконвенционалната машина за убийства на Асад повече от шест години и не дават признаци, че съсредоточават вниманието си върху "Даеш". Тръмп не трябва да се подвежда по последните усилия на Русия за създаването на зони за "сигурност" или "деескалация", чийто главна цел, вместо да пази невинни цивилни граждани, е да бетонира още повече режима на Асад и да гарантира, че в края на краищата Москва контролира съдбата на Сирия.

В Украйна Русия подлага на тест новата администрация. Месец след встъпването на Тръмп Москва формално призна паспортите, издадени от сепаратистките марионетни държави в Източна Украйна, и оттогава руските икономически връзки с отцепническите региони се умножиха. Битките се ожесточиха след избирането на Тръмп и наскоро бе съобщено, че американски парамедик от мисията на ОССЕ в конфликтната зона е убит. Кремъл също така отказва да предаде на Киев контрола по външните граници на Украйна въпреки ангажимента да спази това по силата на Минското споразумение за прекратяване на огъня.

Още по на запад Путин продължава с усилията си да делегитимира демократичните избори и да генерира морален еквивалент между неговата репресивна, клептократична система на управление в Русия и тези, които провеждат истински свободни и честни избори. Вместо да действа по-внимателно след намесата си в изборите в САЩ през 2016 г., Москва удвои и задълбочи стремежа си да подкопае френските избори. Вероятното участие на Русия в масираната кибератака срещу щаба на Еманюел Макрон броени дни преди вота показва, че Кремъл ще използва своите кибероръжия и армия от свързани с него хакери, за да подрине изборните процеси в цяла Европа - като дестабилизира най-близките съюзници на Америка и отслаби способността им да действат заедно със САЩ. А следващата цел на Кремъл е Германия.

Тук, в САЩ, една среща с Лавров предизвиква безсмислено отвличане на вниманието за Тръмп най-вече поради това, че става часове след като президентът уволни директора на ФБР Джеймс Коми. Докато Белият дом продължава да бъде внимателно следен заради твърденията за връзки на щаба на Тръмп с Русия и за това, че американски представители са сигнализирали за ген. Майкъл Флин, срещата между Лавров и Тръмп само ще увеличи критиките на Конгреса към политиката на администрацията по отношение на Русия, ще задълбочи двупартийната подкрепа за независим прокурор, който да разследва руската следа, и ще увеличи призивите за допълнителни санкции срещу Русия. Тези реалности потвърждават още повече, че сега не е било времето Москва да бъде удостоявана със среща с президента.

Вместо това администрацията трябва да направи три неща.

Първо

Администрацията трябва да ускори и приключи преразглеждането на политиката към Русия на агенциите си, преди да бъде насрочена среща Тръмп - Путин. Това преразглеждане може да изработи ясна стратегия към Русия, като ясно бъде обяснено как администрацията ще определи, защити и прокарва американските интереси, както и интересите на американските съюзници и партньори, заплашени от действията на Русия. Докато то трябва наистина да се опита да обозначи потенциалните сфери на сътрудничество с Кремъл, прегледът на дейността на агенциите и неговите автори трябва да имат предвид последните опити на САЩ за работа с Москва, включително провалилата се политика на "презареждане" на бившия президент Барак Обама. Добре е известно какво прави Путин. Той получава отстъпки, избягва положителна реципрочност и в крайна сметка определя личните си интереси като обратните на тези на САЩ.

Това преразглеждане на политиката трябва да бъде съвсем ясно. САЩ имат ограничени механизми за промяна на поведението на Русия. Тръмп трябва трезво да осъзнае реалността, че американските и руските интереси - така, както ги извърта Путин - ще продължат повече да се различават, отколкото да съвпадат. Американска политика, която съчетава възпиране, бдителност и ограничено ангажиране, е точният коктейл, с който трябва да се подходи към тези, които сега са в Кремъл. Администрацията на Тръмп би била мъдра, ако избегне компромисен подход или всякакъв опит за "големи сделки". С Путинова Русия нещата винаги свършват по познатия сценарий.

Второ

Администрацията трябва да приеме, че руските цели в Сирия не съвпадат и няма да съвпаднат с тези на САЩ. Очаква се на срещата Тръмп - Путин това лято да бъде търсен пробивен руско-американски подход в разрешаването на сирийския конфликт. Русия очаква, че тази среща и всички последващи новини още повече ще я укрепят като доминиращ играч в бъдещето на Сирия и ще засилят позицията й като неизбежен посредник в Близкия изток. Руската дипломатическа офанзива преди посещението на Лавров показва как Москва очертава контурите на президентската среща и подрежда събитията на терен само в интерес на Кремъл. САЩ трябва да отхвърлят съблазънта на подкрепяните от Русия "зони за сигурност" и вместо това да увеличат усилията за унищожаване на "Даеш", като поставят на изпитание руските стремежи и оставят отворена вратата за възможността - която обаче е малко вероятна - Путин да отклони вниманието си от смъртоносния режим на Асад.

Трето

Администрацията на Тръмп трябва да увеличи ангажимента си към Украйна и да оказва натиск върху Русия да спазва задълженията си по спирането на огъня като предварително условие за всякакво подобряване на двустранните връзки. Решението на Путин да анексира Крим и да подхранва бунта в Източна Украйна подкопава главните американски интереси. Неговите действия окуражиха Пекин в Южнокитайско море, Техеран в Близкия изток и други враждебни играчи по целия свят. Тръмп трябва да разбере, че в Украйна не става дума просто за Украйна. И ако САЩ наивно позволят на Путин да подчини Украйна -  вероятно в замяна на частично или незначително сътрудничество в Сирия, бързите ефекти ще направят така, че днешният свят да изглежда спокоен в сравнение с утрешния.

САЩ и Русия трябва да разговарят. Те трябва да преговарят. И те трябва да вземат предвид политиката на другия на световната сцена. Но след многобройни презареждания и безбройни инициатива от предишните американски администрации за фундаментална трансформация на отношенията с Москва Тръмп трябва да стъпва внимателно. Най-малкото това означава, че той не трябваше да приема лично външния министър Сергей Лавров без наличието на ясна и постижима стратегия по отношение на Русия. Този момент може да настъпи, но той не беше сега.

-------

* Марк Симаковски е стипендиант в Евразийския център към Атлантическия съвет. Даниъл Вайдич е асистент в Атлантическия съвет. Статията им е публикувана в изданието "Форин полиси".