Тази година доктрината за удържане, предложена от американския дипломат Джордж Ф. Кенан и която стана стратегическа основа за победата на Запада над съветския комунизъм в Студената война, навършва 70 години. Предполагам, че това е достатъчен повод да си припомним това, което без съмнение трябва да бъде смятано за една от най-успешните геополитически концепции в съвременната история.

Има обаче още поне два сериозни повода да се върнем към изтъкнатите идеи, които за първи път бяха публикувани в сп. "Форин афеърс" през 1947 г., като породиха разгорещен публичен дебат за отношенията на САЩ с бившия им военен съюзник СССР и за очертанията на следвоенния световен ред, който трябваше да трае много време.

Първата причина е, че Студената война е нещо съвсем непознато за повечето американци, най-вече за тези над 40-годишна възраст. Дори за тези от нас, които са доста над 40-те и на които се падна да живеят през голяма част от този мащабен и всепоглъщащ конфликт, той отдавна вече се е преместил в далечните ъгълчета на паметта.

Но най-убедителната причина да освежим в паметта ни принципите на политиката на удържане, основана върху дълбокото разбиране на руската психика, е това, че тя помага да бъдат обяснени източниците и целите на все по-агресивната външна политика на Владимир Путин. Ако разглеждаме общата картина, политиката на цар Владимир към САЩ и целия свят като цяло има зловеща прилика с политиката на Сталин и неговите наследници. Кенан ни помага да разберем защо е така и какво можем да направим по въпроса.

Според големия и все повече нарастващ хор на експертите по външната политика на Русия "доктрината на Путин" носи доста негативни последици за САЩ, Запада и дори за руския народ. Сред главните й точки са следните:

• 1. Възстановяване на значителна част от големите политически, икономически и военни ресурси, загубени в резултат на разпадането на СССР през 1991 г. Анексирането на Крим през 2014 г. и оказваната от Москва подкрепа на опълчението в Източна Украйна бележат началото на реализирането на амбициозна експанзионистична програма, а съвсем не неговия край. Както пише историкът от Принстън Стефан Коткин, "подобно на Сталин Путин разглежда всички формално независими граничещи държави" като оръдия в ръцете на западните страни, имащи намерение да ги използват срещу Русия.

2. Възстановяването на антизападната "сфера на влияние" в периферията на Русия, което може да завърши с господството на Москва в страни като Казахстан, Беларус, Украйна, Грузия и балтийските държави.

3. Възстановяването на статута на Русия като ключов играч в Близкия изток, притежаващ правото да оценява инициативите на САЩ и съюзниците им в този регион.

4. Енергичното използване на сложни социални мрежи и техника на методи за водене на информационна война в рамките на кампания за "активни мероприятия" за дестабилизиране на отношенията между западния алианс и влияние върху политическите процеси в техните общества така, че това да отговаря на интересите на Русия. Вън от съмнение е, че най-забележителната подобна кампания досега стана опитът на Русия да повлияе на изхода от президентските избори в САЩ, но експертите по въпросите на националната сигурност успяха да съставят дълъг списък от подобни кампании.

5. Постоянно укрепване на държавната власт в самата Русия, в основата на което са задграничните имперски амбиции на Путин. Мощен, разклонен пропаганден апарат внушава на народа, че резкият скок на военните разходи и ограничаването на демократичните свободи в Русия са необходими мерки за противостоенето срещу онази заплаха за благополучието на Русия, която представляват САЩ и Западът като цяло. Според Леон Арън от Американския предприемачески институт Москва упорито набляга върху това, че "единственото ефективно средство за защита от външните заплахи" е смелото ръководство на днешния режим. Арън нарича този подход "стратегия на обсадената крепост".

Подобно на всички руски управници, Путин също смята външния свят за враг. Снимка ЕПА/БГНЕС

Ако той (Джордж Кенан - б.р.) днес бе жив, той едва ли щеше да бъде изненадан от доктрината на Путин. През февруари 1946 г. Държавният департамент във Вашингтон в опита си да разбере причините за съпротивата на СССР срещу създаването на такива международни институции като Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка, а също така причините за преследването на политическата активност в Източна Европа, изпрати грама до американското посолство в Москва с молба за анализ на светогледа на съветското ръководство и възможните последици от такъв светоглед за политиката на САЩ. Понеже Кенан бе главният експерт по Русия в посолството, именно на него се падна да отговори.

И още как отговори! Първо, той изпрати най-знаменитата грама в историята на американската дипломация - шедьовър от 5500 думи, който по-късно самокритично определи като "скандално обременяване на процеса на телеграфиране". И след това, когато в администрацията на Труман се появи консенсус, че "дългата телеграма" на Кенан трябва да залегне в основата на стратегията на САЩ за противопоставяне на съветския експанзионизъм, Кенан публикува в сп. "Форин афеърс" статия, в която запозна обществеността с принципите на политиката на удържане. Статията "Източниците на поведението на СССР" бе публикувана през юли 1947 г., подписана с псевдонима Х, но стилът и лаконичността на Кенан много бързо разкриха самоличността на автора, който по онова време вече е шеф на новата Службата за политическо планиране в Държавния департамент.

Кенан твърдеше, че непримиримостта на Москва е резултат не от някакви провокативни действия от страна на Запада, а дълбоко вкоренено чувство за опасност, което не дава мира на руските лидери в продължение на няколко века. Като се започне от XVI век, руснаците постепенно поглъщат съседните държави, за да попречат на западните страни да нахлуят на тяхна територия.

"В дъното на невротичната гледна точка за света на Кремъл върху световните дела е традиционното и инстинктивно руско чувство на несигурност, - писа Кенан в грамата си. - Те винаги са се плашели от нахлуване отвън, опасявали са се от пряк контакт между западния и техния собствен свят, опасявали са се какво ще се случи, ако руснаците научат истината са външния свят. И те се научиха да търсят сигурността само в упоритата, но смъртоносна борба са пълно унищожаване на конкуриращата сила, никога в съгласие и компромис с нея."

Съвсем като царете, Сталин и неговото Политбюро трябваше да се отнасят към външния свят като към враг, защото предполагаемите зловредни намерения на чужденците бяха единственото оправдание "за диктатурата, без която те не знаеха как да управляват, за жестокостите", които се считаха за длъжни да предизвикат, "за жертвите, които смятаха за свой дълг да поискат".

Кенан изтъкваше, че марксистко-ленинистката доктрина само укрепва враждебното отношение на руските лидери към западните институции, най-вече срещу индивидуалните свободи и свободния пазар, защото те подкопават държавния монопол и върху материалните, и върху човешките ресурси.

Предвид факта, че "политическите действия на Кремъл са поток от флуиди", който се стреми за запълни "всички възможни дупки и вдлъбнатини в басейна на световната власт", както писа Кенан в "Източниците на поведението на СССР", американската политика трябва да бъде съсредоточена върху "дългосрочно, упорито, но твърдо и бдително удържане на руските експанзионистични тенденции" и върху "майсторско прилагане на противодействие в постоянно местещите се географски точки, съответстващи на местенето и маневрите на съветската политика".

Най-ефективната - поне от гледна точка на Кенан - не бе военната конфронтация - тя трябваше да бъде избегната на всяка цена и вероятно можеше да бъде избегната поради по-голямата военна и икономическа сила, както и политическата динамика на Америка и нейните съюзници. По-скоро това бе политическа, икономическа и морална сила. Голямата цел на американската политика трябваше да бъде укрепването на западните ценности и институции навсякъде, където жизнените интереси на САЩ са пряко заплашени от съветската власт или от вътрешната комунистическа подривна дейност.

Ако отворените общества бяха търпеливи, ако те се бяха съпротивлявали със сдържаност и дисциплина на усилията на Москва за разширяване на влиянието съветската система още тогава щеше да бъде дискредитирана в очите на тези, които живеят под нейното владение, и да се срине под собствената си тежест, съветваше Кенан.

Удържането гарантира стратегическите основи и на доктрината "Труман" през 1947 г., който призоваваше за оказването на военна и икономическа помощ на всяка страна, заплашена от комунистическа власт, и на плана "Маршал", който наля 12 милиарда долара от хазната на САЩ на западноевропейските правителства, за да им помогне да възстановят своите опустошени от войната икономики и да маргинализират местните комунистически партии, които се радваха на значителна сила в Италия, Франция и навсякъде другаде непосредствено след войната.

То продължи да бъде водещ принцип на политиката на САЩ и към СССР, и към водените от комунистите "националноосвободителни войни" на места като Корея и Виетнам, докато съветската империя започна да се срива в средата на 80те г. на ХХ век. През 1991 г. СССР наистина се сгромоляса, най-вече под собствената си тежест, точно както Кенан го бе предрекъл.

Може ли същата участ да сполети цар Владимир в Москва? Някои професионални наблюдатели на Русия вече предрекоха това. Един от начините да бъде ускорен краят на режима на Путин може да е във възкресяването на стратегическа доктрина, формулирана за първи път от един аристократичен американски дипломат дългуч от Милуоки преди 70 години.

Дали авторът на "Изкуството на сделката" (това е Доналд Тръмп - б.р.) ще признае мъдростта на стратегията на сдържането, разбира се, в много отношения остава отворен въпрос.

------

* Авторът е бивш стипендиант в Отдела за американски проучвания в университета "Браун". Статията му е публикувана в изданието "Дейли бийст".