Ad Config - Website header

 

Article_top

„Една от любопитните задачи на икономиката е да показва на хората колко малко те в действителност знаят за онова, което си въобразяват, че могат да определят и управляват."

Фридрих фон Хайек, Фаталната самонадеяност

Заседанието на Министерския съвет тази седмица, както и първото заседание на правителството през 2001 г. – ако някой все още го помни, като всяко първо заседание позволява да се направят някои констатации и предвиждания.

1. Очевидно министърът на икономиката си търси работа, неговата област на отговорност и без друго няма нищо общо с икономиката, а по-скоро работи (отдавна) за нейното възпиране. Така е и с много други министерства – вижте по този повод моята статия в последния брой на сп. "Мениджър", където се обсъждат традицията и настоящата практика за броя на министерствата и тяхната деятелност.

2. В правителството започва надпревара за това кой повече сектори в икономиката ще контролира през държавни предприятия и субсидии. Такава надпревара не е имало от правителството на Жан Виденов, по-точно тя винаги е била балансирана от натиск неефективните да се ликвидират или приватизират (което всъщност е рационалният икономически и политически приемлив начин на ликвидация не на предприятията, а на политическия контрол върху тях).

3. Иначе казано, правителството търси или а) нова работа на „Пеевски“, или б) работа на нови „Пеевски“. Икономически по-изгоден е първият вариант: той е по-евтин и вещае политическа стабилност от познатия ни вид.

4. Координацията на новите „Пеевски“ попада в ресора на вицепремиера Томислав Дончев.

5. Изкушението произтича от промените в правилата на приватизацията, въведени от началото на 2004 г. от НДСВ и ДПС (правителството на Н.В. цар Симеон) и приложени за първи път със спирането на приватизацията на "Бургартабак" ЕАД, в интерес на „Пеевски“, но под благовидния предлог за „национална гордост“ и грижа за тютюнопроизводителите, предвид на изборите през 2005 г.

6. Както тогава, така и сега ще бъдат намерени благовидни предлози за поддържане на влиянието на политиците върху части от икономиката, засега лошо функциониращи, каквито са държавните предприятия. Благовидният предлог е случаят с приватизацията на „Дипломатическия клуб“ от подставени лица. Самият този случай е толкова незначителен, че не може дори да бъде забелязан от стопанската и бюджетна статистика. Решението, което се предлага – решение на парламента при сделките за продажба на държавни активи – е същото като през 2004 г. и все така монументално неправилно и вредно: политическите манипулации на коалиционните партньори в изпълнителната власт се замазват с колективната отговорност на парламентарните решения.

7. Предпоследно, но не и по значение: първият икономически напън на правителството показва незачитане както на опита, така и на икономическата експертиза. Въздействието на държавните предприятия върху икономиката на България бе описано подробно по времето на правителството на Жан Виденов – от МВФ и Института за пазарна икономика (от д-р Светлана Александрова и моя скромност), а през 2016 г. – пак от МВФ и ИПИ (д-р Десислава Николова, Петър Ганев, Калоян Стайков – за енергетиката, Георги Вулджев, сега в ЕКИП и други колеги). Препоръките са същите като през 1995-1996 г. – ликвидиране на политическата намеса. Вместо това правителството и министърът на икономиката, подобно на усилията на г-дата Румен Гечев и Климент Вучев, търсят начини да я стимулират.

8. Последно, но първо по значение: „решението“ на приватизационните проблеми през 2004 г. роди, или по-скоро консервира изкушенията за запазване на "Булгартабак", НЕК, "Булгаргаз", БДЖ и военнопромишлените предприятия. Те бяха менажирани чрез КТБ, която се оказа финансовият буркан в домашната икономика на няколко парламентарни гарнитури. Предстои да се анализира кое ще е новото „КТБ“, много е вероятно то да не е банка.

Както казва Козма Прудков (1862 г.), паметта може да се сравни с увяхваща незабравка. На мен не ми остава нищо друго освен на поливам незабравките с отговори на въпроси от рода: чакайте, а това не е ли правено преди?

От ноември 1999 до януари 2000 г. Асенка Йонкова, Георги Стоев, Лъчезар Богданов, Светлана Янакиева и Цвета Димитрова от ИПИ под ръководството и редакцията на Юлиан Панкув от Института CASE във Варшава и на мен самия направихме Оценка на системата за следприватизационен контрол в България.

Нещата, изглежда, се променят към по-лошо. Но изводите от този доклад са изцяло валидни и днес. И могат да бъдат прочетени на страницата на ИПИ в интернет: ТУК.
 

Материалът на Красен Станечв е публикуван от Института за пазарна икономика под заглавие "Управление на слуховете: записки на скептика по повод менажирането на приватизацията или за ползата от дългата памет".

 
Парламент Делян Пеевски 19022016 4

„Една от любопитните задачи на икономиката е да показва на хората колко малко те в действителност знаят за онова, което си въобразяват, че могат да определят и управляват."

Фридрих фон Хайек, Фаталната самонадеяност

Заседанието на Министерския съвет тази седмица, както и първото заседание на правителството през 2001 г. – ако някой все още го помни, като всяко първо заседание позволява да се направят някои констатации и предвиждания.

1. Очевидно министърът на икономиката си търси работа, неговата област на отговорност и без друго няма нищо общо с икономиката, а по-скоро работи (отдавна) за нейното възпиране. Така е и с много други министерства – вижте по този повод моята статия в последния брой на сп. "Мениджър", където се обсъждат традицията и настоящата практика за броя на министерствата и тяхната деятелност.

2. В правителството започва надпревара за това кой повече сектори в икономиката ще контролира през държавни предприятия и субсидии. Такава надпревара не е имало от правителството на Жан Виденов, по-точно тя винаги е била балансирана от натиск неефективните да се ликвидират или приватизират (което всъщност е рационалният икономически и политически приемлив начин на ликвидация не на предприятията, а на политическия контрол върху тях).

3. Иначе казано, правителството търси или а) нова работа на „Пеевски“, или б) работа на нови „Пеевски“. Икономически по-изгоден е първият вариант: той е по-евтин и вещае политическа стабилност от познатия ни вид.

4. Координацията на новите „Пеевски“ попада в ресора на вицепремиера Томислав Дончев.

5. Изкушението произтича от промените в правилата на приватизацията, въведени от началото на 2004 г. от НДСВ и ДПС (правителството на Н.В. цар Симеон) и приложени за първи път със спирането на приватизацията на "Бургартабак" ЕАД, в интерес на „Пеевски“, но под благовидния предлог за „национална гордост“ и грижа за тютюнопроизводителите, предвид на изборите през 2005 г.

6. Както тогава, така и сега ще бъдат намерени благовидни предлози за поддържане на влиянието на политиците върху части от икономиката, засега лошо функциониращи, каквито са държавните предприятия. Благовидният предлог е случаят с приватизацията на „Дипломатическия клуб“ от подставени лица. Самият този случай е толкова незначителен, че не може дори да бъде забелязан от стопанската и бюджетна статистика. Решението, което се предлага – решение на парламента при сделките за продажба на държавни активи – е същото като през 2004 г. и все така монументално неправилно и вредно: политическите манипулации на коалиционните партньори в изпълнителната власт се замазват с колективната отговорност на парламентарните решения.

7. Предпоследно, но не и по значение: първият икономически напън на правителството показва незачитане както на опита, така и на икономическата експертиза. Въздействието на държавните предприятия върху икономиката на България бе описано подробно по времето на правителството на Жан Виденов – от МВФ и Института за пазарна икономика (от д-р Светлана Александрова и моя скромност), а през 2016 г. – пак от МВФ и ИПИ (д-р Десислава Николова, Петър Ганев, Калоян Стайков – за енергетиката, Георги Вулджев, сега в ЕКИП и други колеги). Препоръките са същите като през 1995-1996 г. – ликвидиране на политическата намеса. Вместо това правителството и министърът на икономиката, подобно на усилията на г-дата Румен Гечев и Климент Вучев, търсят начини да я стимулират.

8. Последно, но първо по значение: „решението“ на приватизационните проблеми през 2004 г. роди, или по-скоро консервира изкушенията за запазване на "Булгартабак", НЕК, "Булгаргаз", БДЖ и военнопромишлените предприятия. Те бяха менажирани чрез КТБ, която се оказа финансовият буркан в домашната икономика на няколко парламентарни гарнитури. Предстои да се анализира кое ще е новото „КТБ“, много е вероятно то да не е банка.

Както казва Козма Прудков (1862 г.), паметта може да се сравни с увяхваща незабравка. На мен не ми остава нищо друго освен на поливам незабравките с отговори на въпроси от рода: чакайте, а това не е ли правено преди?

От ноември 1999 до януари 2000 г. Асенка Йонкова, Георги Стоев, Лъчезар Богданов, Светлана Янакиева и Цвета Димитрова от ИПИ под ръководството и редакцията на Юлиан Панкув от Института CASE във Варшава и на мен самия направихме Оценка на системата за следприватизационен контрол в България.

Нещата, изглежда, се променят към по-лошо. Но изводите от този доклад са изцяло валидни и днес. И могат да бъдат прочетени на страницата на ИПИ в интернет: ТУК.
 

Материалът на Красен Станечв е публикуван от Института за пазарна икономика под заглавие "Управление на слуховете: записки на скептика по повод менажирането на приватизацията или за ползата от дългата памет".

Коментари

Ний пък си търсим нова

Ний пък си търсим нова фондация грантораздавач
Бобо's picture
Бобо
Бобо

софийския рублоед

Не се затъкнахте от тез рубли бе измекяри московски ....
geg's picture
geg
geg

"Ний пък си търсим нова фондация грантораздавач"

А дано, ама надали. Най-вероятно пак си уреждате още по-добре платена и безсмислена държавна службица ;)
И ще си "намерите"...

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета