Ad Config - Website header

 

Article_top

Накрая изборите във Франция дадоха криле на най-неочаквания победител – Европа. Да, грозното патенце на политическата 2016 година – отхвърлено от Великобритания и хулено от Тръмп – изстреля Еманюел Макрон в Елисейския дворец като най-младия президент на Франция.

През цялата си кампания Макрон подкрепяше енергично Европейския съюз и общата валута, еврото. Това беше рисковано, защото идентифицирането с Европейския съюз изобщо не изглеждаше печелившо. Но точно еврото и Съюзът се превърнаха в политическото самоубийство за кандидатката на Националния фронт Марин льо Пен.

В последния телевизионен дебат, дни преди изборите, тя наговори куп глупости за Европа и нейната обща валута. Това си беше, както каза Макрон, “du n’importe quoi” - което просто означава боклук. И този боклук докосна французите по едно много чувствително място – портфейлите.

Французите, за разлика от американците, не говорят за пари, но мислят за тяк колкото и всички други народи.

Льо Пен обърка еврото с екю, което бе използвано като единица преди това. Тя изглежда мислеше, че Великобритания е част от еврозоната и изрече неистината, че Брекзит е изстрелял британската икономика в небесата. Тя набърбори глупости за съвместното съществуване на френския франк - за народа, и на еврото - за големите компании. Тя обяви, че други държави ще напуснат еврото заедно с Франция. Тя обвини Макрон в „подчинение на европейския федерализъм“.

Отговорът бе бърз. Той бе и унищожителен, защото французите – оказа се – са привързани към еврото. Макрон каза, че стойността на спестяванията на хората ще се свие с 20-30% още в деня, когато бъде върнат франкът. Той попита как малките и големи предприятия, които са изцяло интегрирани в европейската икономика – от производителя на сирене до „Еърбъс“ - ще функционират нормално след като бъдат принудени да правят международните си сделки в евро, а да плащат на работниците си във франкове. Той предрече връщане на някаква форма на капиталов контрол, защото хората ще се втурнат да изнасят пари от страната.

Льо Пен зяпна срещу него, засмя се неподходящо, изстреля някакви бесни и несвързани думи, и изглеждаше направо пред тотален срив. Това беше краят. Европа я уби. За всеки еврофил това беше най-сладкият момент след периода на трудности.

Льо Пен не си направи правилно сметките. Франция, където синият европейски флаг със златните звезди украсява много обществени сгради, не е Великобритания. Държавата е основател на Европейския съюз, а Съюзът все още въплъщава мечтите на следвоенна Франция. Както казва политическият анализатор Жар Рупник, „За Германия Съюзът е изкупление. За Франция той бе възможност да осъществи амбициите си с други средства, след унижението от Втората световна война и загубата на колониите“.

Френско-германската двойка навлезе в труден период след края на Студената война, защото обединението на Германия наруши баланса. Но споделената отдаденост към европейската идея остава основополагаща за двете страни. И изведнъж тази идея възвръща блясъка си след отрезвяването от Брекзит и заради това, което французите наричат „нова Ялта“.

В интервю за „Монд“ бившият евродепутат Жан-Луи Бурланж описва „Ялта на XXI век" така: „руско-американска двойка, която не крие враждебността си към Съюза и към независимостта на европейците“. В първото си посещение в Европа Тръмп ще се сблъска с разпространеното схващане, че той се радва на среща с всеки диктатор, но му е некомфортно в компанията на демократичен лидер като Ангела Меркел. Това породи усещането за исторически момент за Европа - да поведе свободния свят в защита на своите ценности, защото Америка и Тръмп абдикираха от тази роля.

Меркел е фаворит за спечелване на изборите в Германия през септември. Двойката Макрон-Меркел може да бъде страхотна. На тях ще им се наложи да се насочат към няколко области, ако Европа не изпусне момента. Първата е сигурността – Европейският съюз има нужда от ефективна охрана на външните си граници. Втората е финансовата сфера – в дългосрочен план еврото може да съществува само при фискална консолидация. Третата е растежът – Европа вече излиза от стагнацията, но има нужда от нови работни места и затова планираните от Макрон реформи на пазара на труда са важни. Четвъртата е солидарността – своеволията на страни като Унгария и Полша, които се възползват от огромните европейски фондове, но пренебрегват европейските ценности и вървят към авторитаризъм, трябва да бъдат спрени. Просто е – никакви еврофондове без свободни медии и независимо правосъдие.

Макрон и Меркел са убедени европейци (както и претендентът в Германия – социалдемократът Мартин Шулц). Заплахите на Путин, безмислената външна политика на Тръмп и късогледството на Великобритания – заедно с набиращото скорост икономическо възстановяване – създадоха уникална възможност за ново разпалване на мечтата за федерализирана Европа. Може да се окаже, че 2017-а ще бъде годината на Европа.

...

Коментарът е публикуван в "Ню Йорк таймс". Преводът е на Клуб Z.

 

Накрая изборите във Франция дадоха криле на най-неочаквания победител – Европа. Да, грозното патенце на политическата 2016 година – отхвърлено от Великобритания и хулено от Тръмп – изстреля Еманюел Макрон в Елисейския дворец като най-младия президент на Франция.

През цялата си кампания Макрон подкрепяше енергично Европейския съюз и общата валута, еврото. Това беше рисковано, защото идентифицирането с Европейския съюз изобщо не изглеждаше печелившо. Но точно еврото и Съюзът се превърнаха в политическото самоубийство за кандидатката на Националния фронт Марин льо Пен.

В последния телевизионен дебат, дни преди изборите, тя наговори куп глупости за Европа и нейната обща валута. Това си беше, както каза Макрон, “du n’importe quoi” - което просто означава боклук. И този боклук докосна французите по едно много чувствително място – портфейлите.

Французите, за разлика от американците, не говорят за пари, но мислят за тяк колкото и всички други народи.

Льо Пен обърка еврото с екю, което бе използвано като единица преди това. Тя изглежда мислеше, че Великобритания е част от еврозоната и изрече неистината, че Брекзит е изстрелял британската икономика в небесата. Тя набърбори глупости за съвместното съществуване на френския франк - за народа, и на еврото - за големите компании. Тя обяви, че други държави ще напуснат еврото заедно с Франция. Тя обвини Макрон в „подчинение на европейския федерализъм“.

Отговорът бе бърз. Той бе и унищожителен, защото французите – оказа се – са привързани към еврото. Макрон каза, че стойността на спестяванията на хората ще се свие с 20-30% още в деня, когато бъде върнат франкът. Той попита как малките и големи предприятия, които са изцяло интегрирани в европейската икономика – от производителя на сирене до „Еърбъс“ - ще функционират нормално след като бъдат принудени да правят международните си сделки в евро, а да плащат на работниците си във франкове. Той предрече връщане на някаква форма на капиталов контрол, защото хората ще се втурнат да изнасят пари от страната.

Льо Пен зяпна срещу него, засмя се неподходящо, изстреля някакви бесни и несвързани думи, и изглеждаше направо пред тотален срив. Това беше краят. Европа я уби. За всеки еврофил това беше най-сладкият момент след периода на трудности.

Льо Пен не си направи правилно сметките. Франция, където синият европейски флаг със златните звезди украсява много обществени сгради, не е Великобритания. Държавата е основател на Европейския съюз, а Съюзът все още въплъщава мечтите на следвоенна Франция. Както казва политическият анализатор Жар Рупник, „За Германия Съюзът е изкупление. За Франция той бе възможност да осъществи амбициите си с други средства, след унижението от Втората световна война и загубата на колониите“.

Френско-германската двойка навлезе в труден период след края на Студената война, защото обединението на Германия наруши баланса. Но споделената отдаденост към европейската идея остава основополагаща за двете страни. И изведнъж тази идея възвръща блясъка си след отрезвяването от Брекзит и заради това, което французите наричат „нова Ялта“.

В интервю за „Монд“ бившият евродепутат Жан-Луи Бурланж описва „Ялта на XXI век" така: „руско-американска двойка, която не крие враждебността си към Съюза и към независимостта на европейците“. В първото си посещение в Европа Тръмп ще се сблъска с разпространеното схващане, че той се радва на среща с всеки диктатор, но му е некомфортно в компанията на демократичен лидер като Ангела Меркел. Това породи усещането за исторически момент за Европа - да поведе свободния свят в защита на своите ценности, защото Америка и Тръмп абдикираха от тази роля.

Меркел е фаворит за спечелване на изборите в Германия през септември. Двойката Макрон-Меркел може да бъде страхотна. На тях ще им се наложи да се насочат към няколко области, ако Европа не изпусне момента. Първата е сигурността – Европейският съюз има нужда от ефективна охрана на външните си граници. Втората е финансовата сфера – в дългосрочен план еврото може да съществува само при фискална консолидация. Третата е растежът – Европа вече излиза от стагнацията, но има нужда от нови работни места и затова планираните от Макрон реформи на пазара на труда са важни. Четвъртата е солидарността – своеволията на страни като Унгария и Полша, които се възползват от огромните европейски фондове, но пренебрегват европейските ценности и вървят към авторитаризъм, трябва да бъдат спрени. Просто е – никакви еврофондове без свободни медии и независимо правосъдие.

Макрон и Меркел са убедени европейци (както и претендентът в Германия – социалдемократът Мартин Шулц). Заплахите на Путин, безмислената външна политика на Тръмп и късогледството на Великобритания – заедно с набиращото скорост икономическо възстановяване – създадоха уникална възможност за ново разпалване на мечтата за федерализирана Европа. Може да се окаже, че 2017-а ще бъде годината на Европа.

...

Коментарът е публикуван в "Ню Йорк таймс". Преводът е на Клуб Z.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Как оценявате думите на Путин за славянската писменост?