Новото правителство да ревизира изпратената до Брюксел от кабинета „Герджиков“ официална позиция на България по антимонополното дело на Европейската комисия срещу „Газпром“. За това настояват енергийни експерти в писмо до ресорния министър Теменужка Попова, вицепремиера Томислав Дончев, началника на кабинета на премиера Румяна Бъчварова, до енергийния съветник на президента Юлиана Димитрова и до енергийната комисия в парламента.
Позицията на България по предложенията на „Газпром“ за прекратяване на производството, което би коствало на руската компания глоби за милиарди за злоупотреба с господстващо положение в осем европейски страни, бе одобрена в последния ден на служебното правителство - 4 май. 


„Съществуват основателни съмнения да се предполага, че одобрените позиции ще доведат до пропускане на възможността ефективно да се реализират правата на българските енергийни дружества и потребители за компенсиране на причинените им от „Газпром“ вреди“, смятат представителите на Инициативата за справедливи цени на горивата Васил Начев, Васил Чакъров, Илиян Василев и Трайчо Трайков, както и независимите експерти Красен Станчев, Мартин Владимиров и Юлиан Попов. 

„Като отказваме да препоръчаме на Комисията да завърши разследването по член 7 от Регламент ЕС 1/2003 и да наложи глоба, се отнема възможността всички увредени лица, носители на право на иск срещу „Газпром“, да се ползват от позоваване на принципите на силата на присъдено, за частта, в която нарушенията ще бъдат установени от Комисията в рамките на производсвото по член 7“, пише в писмото.

Експертите определят действията на служебното правителство като „практически отказ от възможността да се ползват ресурсите и капацитетът на ЕК безплатно да извърши най-трудната част от доказването в процеса по търсене на компенсации“. 

„Изхождайки от близката история, традиции и нагласи в ръководствата на българските енергийни дружества, е лесно да предположим, че тази възможност няма да бъде използвана срещу „Газпром“ чрез български или арбитражен съд“, твърдят експертите. 

„Решенията на българското служебно правителство имат пряко отношение и на практика лишават потребителите от възможността да защитят своите права и да получат възмездие за години отнет доход, който по различни методи за изчисления за годините след 2005 година представлява около 1,5 милиарда долара“, напомнят авторите на писмото. 

Според тях характерните за защита на потребителите в западните икономики права за колективен иск като пряко действие за увредени интереси и като форма на публичен натиск на практика не е достъпна за българските потребители или не представлява достатъчно ефективна форма на защита на техните интереси. 

„Недоумяваме защо позицията на България по писмото за ангажименти на „Газпром“ толкова рязко контрастира на фона на становищата на останалите засегнати страни от Централна и Източна Европа и е толкова благоприятна за страната, която е предмет на разследване от Европейската комисия? Ако Вие сте били подложени на системен тормоз, в резултат на което сте претърпели леснодоказуеми вреди, и Ви обещаят, че вече няма да Ви насилват, готови ли сте да забравите? Защо не се възползваме от историческата възможност да се използват силата, ресурсите и желанието на Европейската комисия, за да се постигнат добри резултати за България, българската икономика и българския потребител – както индивидуален, така и индустриален?“, се казва още в писмото. 

„Бланкетната защита на монополните позиции на „Газпром“, което преминава в защита на монополни позиции на „Булгаргаз“ и „Булгатрансргаз“ не може да се смята за защита на националния интерес, който може да се определя само и единствено на равнището на гражданите като данъкоплатци и потребители, а не на равнището на група мениджъри или заинтересовани политици“, коментират енергийните експерти. 

„Няма логика българските данъкоплатци да плащат с готовност милиарди левове по искове на руската страна по делото за АЕЦ „Белене“, а когато става дума за реални възможности за защита на потребителите и компенсации за нанесени вреди в сравними и по-големи мащаби, да преминаваме в режим на предпоставена предпазливост и неуместно примирение“, смятат специалистите.

Те напомнят, че извън контекста на възможните потенциални искове срещу руската страна по-ярката и съдържателна позиция по ангажиментите на „Газпром“ при всички случаи би усилила значително преговорната позиция на страната в бъдещи преговори за доставки и транзит на природен газ с „Газекспорт“.