България иска над 400 милиона евро от бюджета на ЕС за справяне с миграционния проблем за десет години напред, съобщи днес в Брюксел вътрешният министър Валентин Радев.

Правителството очаква парите като продължение на 160 милиона за същите цели, които ЕС отдели за страната ни миналата година и срокът за чието усвояване изтича в края на тази.

Радев добави, че българските власти искат Европейската комисия да уточни свое законодателно предложение за промяна на т.нар. Дъблински регламент, който дава най-общата рамка за предоставяне на убежище в ЕС на граждани на трети страни.

Според този регламент всеки новопристигнал мигрант в ЕС трябва да получи решение на молбата си за убежище от държавата, където първо е стъпил на европейска територия. Досега това поставя под непропорционално висок натиск страните от южната граница на ЕС като Италия и Гърция. В Брюксел смятат, че другите са длъжни да проявят солидарност с тях и да поемат част от тежестта.

Предложението съдържа постоянен механизъм за преразпределяне на мигранти с право на международна закрила от държавите-членки под най-голяма миграционен натиск към останалите. Този механизъм би трябвало да замени две временни двегодишни схеми за преместване на общо 160 000 мигранти от Италия и Гърция, утвърдени от вътрешните министри на ЕС през 2015 година.

"Подкрепяме го, защото е най-близко до нашето, но не казваме ясно сега, в момента: да точно това е", каза Радев за предложението, по което вече две поредни председателства на ЕС не могат да намерят компромис между държавите-членки. "Ние сме в тежко състояние. Над нас буквално Дамоклев меч виси. Ние зависим от това какво ще се случва у съседите, в Турция. При тях има 2,5 милиона за тях - бежанци, за нас - мигранти... Ако има някаква криза изведнъж, какво правим тогава?"

Комисията предлага по-конкретно тя  да изчислява референтен коефициент на мигрантите, които всяка държава-членка може да поеме като процент от теоретичния поток. Коефициентът ще се основава на две променливи величини -  БВП и население. После той ще се сравнява с реалния дял на кандидатите за убежище, които държавите са приели. Когато за някоя от тях реалният дял стигне или надмине 1,5 пъти референтния, механизмът за солидарност ще се задейства автоматично. Държавите-членки ще могат временно (до 12 месеца) да не участват в преразпределението, но в замяна ще трябва да плащат по 250 000 евро за всеки мигрант на държавата, която го е приела вместо тях.

България, която е страна "от първа линия" също като Гърция и Италия, е заинтересована от европейски механизъм за солидарност. Властите ни обаче не са сигурни как реално предложеният би помогнал в условията на внезапна криза с масивен приток на мигранти. 

За разлика от България страни като Унгария, Чехия, Словакия са категорично против преместването на бежанци между държавите в ЕС. Те смятат, че вместо да прави механизми за споделяне на тежестта, ЕС трябва да наблегне върху контрола по външните си граници и по-стриктно да отделя истинските бежанци от икономическите мигранти, както и да постави ясни тавани на броя хора, които може са приеме отвън. Унгария и Словакия оспорват в Съда на ЕС временните схеми за преместване на мигранти.

"Ние отстояваме това да се отнасят справедливо към първата страна", каза Радев. "Справяйки се много добре с охраната на европейската граница, не бива след това да бъдем наказвани за това - да сме отговорни за всички, които са минали веднъж при нас...някак си не е справедливо", каза министърът. "Не срещаме пълно разбиране от другите държави, може би е нормално, но надяваме се в етапа и до председателството така да направим, че да убедим повечето, които не са съгласни, включително колегите от ЕНП да ни подкрепят в тази посока".

Той отклони въпрос за това как страната ни се отнася към предложеното обезщетение от 250 000 евро за неприет мигрант, които подлежи на преразпределяне. София си мери думите, когато става дума за пари, защото вече е получила 160 милиона евро помощ от бюджета на ЕС за справяне с миграционната криза и се надява на още над два пъти повече за идните десет години, посочи Радев.

"Ние искаме за десетгодишен период над 400 милиона евро още", каза той, подчертавайки, че комисията очаква от властите ни да покажат как държавата е усвоила досегашната помощ.