Всъщност Доналд Тръмп ненавижда пътувания. Много народ, необичайна храна, чужда култура. Най-добре му е в позната обстановка, твърди дъщеря му Иванка. Предпочитал да е в Тръмп-хотелите си, в собствените си голфклубове, вечер гледал футбол по телевизията. Започналата му вчера от Близкия изток обиколка ще е пътешествие за човек, който никога не се е интересувал от света.

По традиция след встъпването си в длъжност президенти на САЩ първо посещават съседите си – Канада и Мексико, или се отправят към европейските си съюзници. Доналд Тръмп не е човек на традициите. Първата му цел е Саудитска Арабия, следват Израел и Рим, после се отправя към Брюксел за срещата на НАТО и към срещата на върха на държавите от Г-7 в Сицилия. В тези етапи е заложено послание. Приоритет е Близкият изток, на втори план са партньорите от Запада.

Девет дни ще трае това пътешествие, едно изпитание на силите. За Тръмп на първо място иде реч за снимки, сцени, инсценировки. Доналд с мюсюлмански лидери, Доналд на Стената на плача, Доналд във Ватикана, Доналд с държавните глави на най-развитите нации. Това е бягство от скандали в родината, обвързано с надеждата зад граница да гледат на него като на държавник, какъвто у дома никога няма да е такъв.

Тръмп ще държи две големи речи

От седмици Вашингтон се намира в състояние на свръхизнервена обърканост. Тръмп първо уволни шефа на ФБР, започнал разследване срещу него и хора от изборния му щаб. След това стана ясно, че е издал държавни тайни на руския външен министър. В началото на седмицата в. “Вашингтон пост” съобщи, че още преди месеци Тръмп е настоял шефът на ФБР да прекрати разследването. В сряда правосъдното министерство назначи специален разследващ, който трябва да изясни какви контакти са осъществявали Тръмп и хората му с руснаците. Междувременно вече не само демократите съзират паралели с аферата “Уотъргейт”.

По време на пътешествието си Тръмп ще държи две големи речи – в Рияд и Израел. Той иска да демонстрира, че има качества за президент, че контролира света, че е в състояние да загърби “руската афера”.

В Рияд ще говори за исляма, което там напрегнато се очаква. Речта е подготвена от хардлайнера на Тръмп Стивън Милър, режисирал забраната за влизане в САЩ на граждани от мюсюлмански държави. Освен това още по време на предизборната битка Тръмп твърдеше:

“Ислямът ненавижда Америка.”

Въпреки това в Рияд той ще срещне съюзници. Саудитският кралски двор цени президента заради критичните му изказвания по адрес на Иран. И други господстващи в региона искат Тръмп за партньор срещу изконния враг Техеран. Като ответен ход Тръмп очаква подкрепа на сунитския свят в битката срещу “Даеш”.

Очакванията са минимални

В Израел го очаква смесица от скептицизъм и надежда. От месеци Тръмп говори за налагане на мир в региона – сделка, при която поколения от дипломати са се проваляли. Проблемът е, че никой не знае какво иска Тръмп и зад каква кауза застава. От една страна той назначи за посланик в Израел човек, който в миналото подкрепяше радикалното движение за заселване в окупираните територии. От друга страна изненадващо той се изказва ласкаво за палестинския президент Махмуд Абас. Най-доброто обяснение е: Тръмп не се интересува от това, как може да бъде постигнат мир, който по думите му определено иска да дари на хората.

Той се интересува от сделка, пътят дотам му е безразличен. Неговият анализ за външнополитическата обстановка в света може да се ограничи до едно изречение, което той преди няколко седмици изрече на пресконференция:

“Целият свят не е нищо друго, освен неразбория.”

Някои от домакините наблюдават с безпокойство настроенията на президента. Ето защо още преди пристигането идния четврътък на Тръмп за срещата на пакта НАТО реши да ограничи речите на две минути.

На човека от Вашингтон няма да му е скучно. Предизвикателството за Тръмп по време на пътешествието ще е да направи така, че партньорите му в разговорите да не забележат неговото безразличие към тях. Големият въпрос е: Ще съумеят ли през тези девет дни неговите хора да го държат далеч от Туитър?

Привържениците на Тръмп ще окачествят визитите като успех, ако не се изхвърля, не се отклонява прекалено от предварително написаното и накрая да не се е сдобил с прекалено много нови врагове. Очакванията още отсега са толкова минимални, както при нито един друг президент.

Кристоф Шойерман е кореспондент във Вашингтон на сп. “Шпигел”, откъдето препечатваме анализа му. Преводът е на Клуб Z.