Ad Config - Website header

 

Article_top

Отделянето на еволюционната линия на човека от тази на маймуните вероятно е започнало няколко стотици хиляди години по-рано, отколкото се предполагаше досега. И това може да е станало в Европа, а не в Африка, както гласи най-разпространената теория.

Революционното откритие е на международен научен екип от Зенкенбергския Център за човешка еволюция и палеонтология. Резултатите от тяхната изследователска работа бяха поместени снощи на страниците на едно от най-авторитетните в света научни издания - специализираното списание PLOS One. Ръководител на групата изследователи е проф. Мадлен Бьоме от Университета в Тюбинген, Германия. Учените са изследвали отново и са предатирали две находки - челюст и зъб от грегопитек, древен предшественик на човека - открити съответно в Гърция и България. 

Най-близкият съвременен родственик на човека е шимпанзето. Досега се предполагаше, че тяхната еволюционна линия на развитие е започнала да се разделя преди около 5 до 7 милиона години в Африка. Научният екип под ръководството на проф. Бьоме е изследвал отново двете находки на изкопаемия хоминид (представител на човешкото семейство). Към хоминидите спадат човекът, заедно със своите измрели предшественици и човекоподобните маймуни.

Източна Африка или Европа?

Анализът на двете находки карат учените да предполагат, че при грегопитека става дума за непознат досега праисторически човек. Така например корените на зъбите му са в голяма степен слети, което е характерен белег за човека и неговите предци. При човекоподобните маймуни това не е така. "Самите ние бяхме страшно изненадани от откритието, тъй като съществуващите находки на праисторически хора досега бяха от Африка, южно от Сахара", казва Йохен Фус, член на екипа учени. 

След проучване на седиментните скали, където са открити фосилите, учените са датирали долната челюст на 7,175 милиона години, а зъба - на 7,24 милиона години. Това означава, че фосилите са със шест до седем милиона години по-стари от досега откритите останки от праисторически човек в Африка. От това учените вадят заключението, че разделянето на родословието между шимпанзето и праисторическия човек е станало по-рано - при това не в Африка, а в източното Средиземноморие. Възможно е това да е било предизвикано от драматични промени в климата.  

Европа е приличала на савана?

В седиментните скали, където са открити находките, учените са се натъкнали на фин червеникав пясък, характерен за пустинните райони. Учените предполагат, че произходът му е от Северна Африка. Освен това е открито и голямо съдържание на различни соли.

"Тези данни могат да докажат за първи път, че преди 7,2 милиона години Сахара се е разширила и пясъчните бури са разпространили червен, богат на соли прах чак до северното крайбрежие на Средиземно море", казва ръководителката на научния екип Мадлен Бьоме.

Учените твърдят, че климатичните промени са довели до образуването на савани и в Европа. В седиментните скали те са открили следи от типични за саваната растения, както и от бушували пожари.

"Общата картина говори за условия, типични за саваната. Към това се прибавя и фактът, че заедно с фосилите на грегопитека са били открити и вкаменелости от далечни предци на жирафи, газели, антилопи и носорози", казва съавторът на изследването от БАН проф. Николай Спасов.

Статията е публикувана в Дойче Веле.

 

Отделянето на еволюционната линия на човека от тази на маймуните вероятно е започнало няколко стотици хиляди години по-рано, отколкото се предполагаше досега. И това може да е станало в Европа, а не в Африка, както гласи най-разпространената теория.

Революционното откритие е на международен научен екип от Зенкенбергския Център за човешка еволюция и палеонтология. Резултатите от тяхната изследователска работа бяха поместени снощи на страниците на едно от най-авторитетните в света научни издания - специализираното списание PLOS One. Ръководител на групата изследователи е проф. Мадлен Бьоме от Университета в Тюбинген, Германия. Учените са изследвали отново и са предатирали две находки - челюст и зъб от грегопитек, древен предшественик на човека - открити съответно в Гърция и България. 

Най-близкият съвременен родственик на човека е шимпанзето. Досега се предполагаше, че тяхната еволюционна линия на развитие е започнала да се разделя преди около 5 до 7 милиона години в Африка. Научният екип под ръководството на проф. Бьоме е изследвал отново двете находки на изкопаемия хоминид (представител на човешкото семейство). Към хоминидите спадат човекът, заедно със своите измрели предшественици и човекоподобните маймуни.

Източна Африка или Европа?

Анализът на двете находки карат учените да предполагат, че при грегопитека става дума за непознат досега праисторически човек. Така например корените на зъбите му са в голяма степен слети, което е характерен белег за човека и неговите предци. При човекоподобните маймуни това не е така. "Самите ние бяхме страшно изненадани от откритието, тъй като съществуващите находки на праисторически хора досега бяха от Африка, южно от Сахара", казва Йохен Фус, член на екипа учени. 

След проучване на седиментните скали, където са открити фосилите, учените са датирали долната челюст на 7,175 милиона години, а зъба - на 7,24 милиона години. Това означава, че фосилите са със шест до седем милиона години по-стари от досега откритите останки от праисторически човек в Африка. От това учените вадят заключението, че разделянето на родословието между шимпанзето и праисторическия човек е станало по-рано - при това не в Африка, а в източното Средиземноморие. Възможно е това да е било предизвикано от драматични промени в климата.  

Европа е приличала на савана?

В седиментните скали, където са открити находките, учените са се натъкнали на фин червеникав пясък, характерен за пустинните райони. Учените предполагат, че произходът му е от Северна Африка. Освен това е открито и голямо съдържание на различни соли.

"Тези данни могат да докажат за първи път, че преди 7,2 милиона години Сахара се е разширила и пясъчните бури са разпространили червен, богат на соли прах чак до северното крайбрежие на Средиземно море", казва ръководителката на научния екип Мадлен Бьоме.

Учените твърдят, че климатичните промени са довели до образуването на савани и в Европа. В седиментните скали те са открили следи от типични за саваната растения, както и от бушували пожари.

"Общата картина говори за условия, типични за саваната. Към това се прибавя и фактът, че заедно с фосилите на грегопитека са били открити и вкаменелости от далечни предци на жирафи, газели, антилопи и носорози", казва съавторът на изследването от БАН проф. Николай Спасов.

Статията е публикувана в Дойче Веле.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета