Ad Config - Website header

 

Article_top

Пищят. Ужас, разкривени лица, блъскащи се тела... Страхотни кадри. Драматизмът е подсилван от гласа зад кадър. Телевизия. От сутрин до вечер.

Преди 17 години една телевизионна водеща и цялото новинарско ръководство бяха разпънати на кръст затова, че са показали обезглавяването на руски войник в Чечения. Или по руските политико-езиковедски норми - Чечня. Тогава бях убедена - и го казах пред студенти по журналистика, че когато едно нещо се е случило, новинарско е да го покажеш. Сега съм убедена, че тероризмът се храни от страха, който и ние създаваме, отглеждаме, напомпваме. 

Изобщо не съм невинна. Аз самата съм записвала плача на майките в Беслан и съм снимала гробовете на децата им. (Това за телевизионните експерти, които вчера обясняваха, че за първи път тероризмът посяга на деца...) Стояла съм с часове до болничните легла на оцелелите, за да слушам на пресекулки разказите им за ужасите. Точно както в Манчестър, "родители отчаяно издирваха децата си"... Да, нямаше нужда да ги питам "как се чувствате?". Знаех.

Сега знам, че всеки, който има дете, трепери от ужас. Ужас, който медиите не само не се опитват да му спестят - напротив: колкото повече, толкова повече! Ужас, който ние с "новинарска" наслада поднасяме на зрителите и читателите си, оправдавайки се с "когато едно нещо се е случило, новинарско е да го покажеш", "хората имат право да знаят истината"... А тайничко ликуваме от скачащия брой зрители или читатели. "Такъв е светът, такива са реалностите", уважаеми зрители.

Да, такива са. Но както домашните ни политици, така и онези, които раждат смърт, знаят мощното въздействие на масовите медии върху масовото съзнание. И тъй като, както правилно отчитат същите тези медии, целта им е да направят страха част от живота ни, нашето "новинарско изкуство" е добро дошло за тях. Всяко разплакано лице, всеки почернен поглед, всеки съкрушителен разказ е съставна част от рецептата "страх". А ние сме обикновени чираци на готвачите му.

Не съм аз човекът, който ще обяснява, че "на война - като на война", и журналистите трябва да се съобразяват "в името на победата". Но заради оцеляването ни, заради достойнството ни -  да не слагаме на сергиите си трагедията, страха и ужаса. Защото търговците наистина нямат място в храма.  А ние се държим като търговци. На дребно.

Ключови думи
 
Полигонът в Анево. Снимка БГНЕС

Пищят. Ужас, разкривени лица, блъскащи се тела... Страхотни кадри. Драматизмът е подсилван от гласа зад кадър. Телевизия. От сутрин до вечер.

Преди 17 години една телевизионна водеща и цялото новинарско ръководство бяха разпънати на кръст затова, че са показали обезглавяването на руски войник в Чечения. Или по руските политико-езиковедски норми - Чечня. Тогава бях убедена - и го казах пред студенти по журналистика, че когато едно нещо се е случило, новинарско е да го покажеш. Сега съм убедена, че тероризмът се храни от страха, който и ние създаваме, отглеждаме, напомпваме. 

Изобщо не съм невинна. Аз самата съм записвала плача на майките в Беслан и съм снимала гробовете на децата им. (Това за телевизионните експерти, които вчера обясняваха, че за първи път тероризмът посяга на деца...) Стояла съм с часове до болничните легла на оцелелите, за да слушам на пресекулки разказите им за ужасите. Точно както в Манчестър, "родители отчаяно издирваха децата си"... Да, нямаше нужда да ги питам "как се чувствате?". Знаех.

Сега знам, че всеки, който има дете, трепери от ужас. Ужас, който медиите не само не се опитват да му спестят - напротив: колкото повече, толкова повече! Ужас, който ние с "новинарска" наслада поднасяме на зрителите и читателите си, оправдавайки се с "когато едно нещо се е случило, новинарско е да го покажеш", "хората имат право да знаят истината"... А тайничко ликуваме от скачащия брой зрители или читатели. "Такъв е светът, такива са реалностите", уважаеми зрители.

Да, такива са. Но както домашните ни политици, така и онези, които раждат смърт, знаят мощното въздействие на масовите медии върху масовото съзнание. И тъй като, както правилно отчитат същите тези медии, целта им е да направят страха част от живота ни, нашето "новинарско изкуство" е добро дошло за тях. Всяко разплакано лице, всеки почернен поглед, всеки съкрушителен разказ е съставна част от рецептата "страх". А ние сме обикновени чираци на готвачите му.

Не съм аз човекът, който ще обяснява, че "на война - като на война", и журналистите трябва да се съобразяват "в името на победата". Но заради оцеляването ни, заради достойнството ни -  да не слагаме на сергиите си трагедията, страха и ужаса. Защото търговците наистина нямат място в храма.  А ние се държим като търговци. На дребно.

Коментари

Адмирации

!!!
Бобо's picture
Бобо
Бобо

Джамджева

Госпожо Джамджиева както се казва , късно е либе за китка , а може и така , га яде кифтеета не рева , сега що ревеш .....
kate pate's picture
kate pate
new

Бездарните журналисти са като

Бездарните журналисти са като бездарните филмови и театрални сценаристи и режисьори, художници, карикатуристи, писатели, поети и певци. Понеже не могат да сътворят нещо стойностно, залагат на шокиращото.

Не могат да предизвикат у зрителя нищо друго освен скандал, отвращение и ужас.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията