Ad Config - Website header

 

Article_top

Когато лидерите на 28-те страни членки на НАТО се срещнат в Брюксел на 25 май, всички очи ще бъдат обърнати към САЩ и президента Доналд Тръмп. Русия, Афганистан и въпросите за ангажимента на Америка към Европа ще бъдат сред темите в дневния ред на партньорите. Но слонът в стаята ще е споделянето на отговорностите и тежестите в Алианса - и в частност настояването на президента Тръмп за повече споделяне на отговорностите във финансирането.

Докато Тръмп загърби много от предишните си критики към Алианса - включително и декларацията си, че НАТО "вече не работи" след срещата с генералния секретар през миналия месец, фокусирането на администрацията му върху необходимостта съюзниците да харчат повече за отбрана продължи.

Тръмп натърти, че едва 5 от страните членки на Алианса в момента изпълняват ангажимента за разходи и инвестиции в отбраната, заложен от НАТО на срещата в Уелс - 2% от БВП. През февруари тази година министърът на отбраната на САЩ Джейм Матис предложи "яснота за политическата реалност в САЩ" на колегите си министри, казвайки, че ако съюзниците не искат да видят Америка да намалява ангажимента си към тях, "всяка една от столиците ви трябва да покаже подкрепата си за нашата обща отбрана".

През март държавният секретар на САЩ Рекс Тилърсън заяви на колегите си от НАТО, че трябва да подготвят планове, за да изпълнят ангажиментите си за плащанията за отбрана. А след срещата с канцлера на Германия Ангела Меркел в Белия дом Тръмп написа в туитър с характерната си острота: "Германия дължи... големи суми пари на НАТО."

Тръмп е прав да протестира срещу недостатъчните бюджети за отбрана в повечето страни членки на Алианса. И предупреждавайки ги за усилията му, заедно с нарастващите опасения за амбициите на Русия, той вече успя да убеди съюзниците да инвестират повече.

Но президентът трябва да има предвид, че няма никаква гаранция, че дори да харчат повече за отбрана, съюзниците ще правят това разумно.

Прекаленият фокус върху количественото изражение на отделяния бюджет може да изкриви представата за това какво значи добър съюзник в НАТО.

Сега магическото число е 2% от БВП за отбрана във всяка от страните членки на НАТО. Мизата бе одобрена на срещата на Алианса в Уелс през 2014 г. И вече има прогрес - 20 от 28 страни повишиха процента на разходи от БВП по това перо. При положение че освен САЩ само Гърция, Полша, Великобритания и Естония изпълняват ангажимента за 2% от БВП, американците имат правото да предизвикват и останалите държави да повишат бюджетите си в името на общата сигурност.

Но да се спре дотук означава да се загърби по-важната и по-точна картина за приноса на съюзниците към Алианса.

Харчене в името на харченето или инвестиция с разум?

Има харчене в името на харченето и харчене с разум. В някои европейски страни например инвестицията в отбрана е много повече заради разкриване на работни места и опазване на националната сигурност.

В Гърция (една от петте страни в НАТО, които изпълняват ангажимента за 2% от БВП - б.р.) 2,7% от цялата работна сила е в отбраната.

Други страни в Европа изстискват много по-голям ефект от по-малки инвестиции, което заслужава да бъде насърчавано, а не омаловажавано. Норвегия например спестява средства чрез затваряне на бази и анализ на ефекта от вложения финансовия ресурс и пренасочва пари за военни тренировки, учения и ново оборудване. Дания също - елиминира скъпия си подводен флот преди 10 години, за да подсили за сметка на това сухопътните си сили, които могат да бъдат бързо предислоцирани в случай на криза.

Полезно е да се види кой от съюзниците пропорционално колко от БВП инвестира в общата отбрана. На върха на класацията не е Великобритания, която воюва наравно със САЩ в Ирак, Афганистан, Либия и участва в операциите срещу “Ислямска държава”. Не е и Германия, която със своите 1,2% от БВП за отбрана допринесе с третата по големина военна мощ в кампанията срещу “Ислямска държава”

По “бюджетен показател” на върха е Гърция, която, въпреки че дава 2,75 от своя БВП за отбрана, много трудно може да мине за страна от авангарда на НАТО. В днешно време Португалия е по-близо до целта 2% от Холандия, а Албания – по-близо от Канада.

Ето защо количественият финансов критерий за приноса към Алианса не описва добре картината.

Кои са важните критерии?

По-коректна оценка би се получила, ако се вгледаме в други важни критерии.

Някои съюзници допринасят нишово за бойните способности на Алианса. Като Холандия, Франция, Испания със силите си за специални операции и Великобритания с флота си. Други, като Италия и Турция, са интегрирани в разширената противоядрена защита на САЩ. Трети домакинстват американски военни бази или войнски на ротация. Съюзници поемат част от отбранителните тежести в конкретни региони. Така например Франция се зае с антитерористичните операции в Мали, позволявайки на САЩ да се фокусира в други райони. След като Германия отказа участие в офанзивата на НАТО в Либия през 2011 г., тя пое други мисии като патрула в Егейско море през 2016-а и дислоцирането на военни части в Литва.

Важни критерии за оценка на приноса на съюзниците са надеждността и желанието им да не се отказват от участие в продължаващи битки. Според последните налични статистики в операцията в Афганистан Дания и Великобритания са дали повече човешки жертви на глава от населението от САЩ, заедно с Естония и Канада.

Примерът може и да е груб и суров, но той показва измерението на желанието на тези съюзници да останат част от война, прегърната от НАТО в защита на Америка.

Новата американска администрация има възможност да построи по-добър трансатлантически съюз, но дали ще я сграбчи. Фокусирането само върху военния бюджет на съюзниците заплашва да продължи...

А вместо това президентът трябва да пренасочи сериозните си лостове за влияние не само за по-големи харчове за отбрана, но и за планове за по-мъдрото разходване на средствата. Администрацията му трябва да предложи програма за развитие, чиято цел да е пренасочване на ресурс към нишовите способности за отбрана, предислоцирането на Изток за възпиране на Русия и повишаване готовността за реакция при кризи. Фокусът трябва да е не просто върху 2-та процента от БВП за отбрана, обещани в Уелс от съюзниците, но и върху договорката 20% от военните бюджети да отиват за модернизация и превъоръжаване.

Тези ходове биха направили НАТО по-справедлив съюз. Ще го направят и по-способен, а оттам и по-ценен за САЩ. И в Брюксел – прегръщайки тези ходове, може да се постигне трансатлантическа победа във време, в което и двете страни могат да я използват.


* Авторът Ричърд Фонтейн е президент на Центъра за нова американска сигурност (CNAS). В продължение на повече от 5 години той е бил външнополитически съветник на сенатора от Републиканската партия Джон Маккейн. Преди това е работил в Държавния департамент, в Съвета по национална сигурност на САЩ и към комисията по външни работи на Сената.

** Статията е публикувана във “Форин полиси”. Препечатваме я с незначителни съсращения. Преводът и подзаглавието са на Клуб Z.

 

Когато лидерите на 28-те страни членки на НАТО се срещнат в Брюксел на 25 май, всички очи ще бъдат обърнати към САЩ и президента Доналд Тръмп. Русия, Афганистан и въпросите за ангажимента на Америка към Европа ще бъдат сред темите в дневния ред на партньорите. Но слонът в стаята ще е споделянето на отговорностите и тежестите в Алианса - и в частност настояването на президента Тръмп за повече споделяне на отговорностите във финансирането.

Докато Тръмп загърби много от предишните си критики към Алианса - включително и декларацията си, че НАТО "вече не работи" след срещата с генералния секретар през миналия месец, фокусирането на администрацията му върху необходимостта съюзниците да харчат повече за отбрана продължи.

Тръмп натърти, че едва 5 от страните членки на Алианса в момента изпълняват ангажимента за разходи и инвестиции в отбраната, заложен от НАТО на срещата в Уелс - 2% от БВП. През февруари тази година министърът на отбраната на САЩ Джейм Матис предложи "яснота за политическата реалност в САЩ" на колегите си министри, казвайки, че ако съюзниците не искат да видят Америка да намалява ангажимента си към тях, "всяка една от столиците ви трябва да покаже подкрепата си за нашата обща отбрана".

През март държавният секретар на САЩ Рекс Тилърсън заяви на колегите си от НАТО, че трябва да подготвят планове, за да изпълнят ангажиментите си за плащанията за отбрана. А след срещата с канцлера на Германия Ангела Меркел в Белия дом Тръмп написа в туитър с характерната си острота: "Германия дължи... големи суми пари на НАТО."

Тръмп е прав да протестира срещу недостатъчните бюджети за отбрана в повечето страни членки на Алианса. И предупреждавайки ги за усилията му, заедно с нарастващите опасения за амбициите на Русия, той вече успя да убеди съюзниците да инвестират повече.

Но президентът трябва да има предвид, че няма никаква гаранция, че дори да харчат повече за отбрана, съюзниците ще правят това разумно.

Прекаленият фокус върху количественото изражение на отделяния бюджет може да изкриви представата за това какво значи добър съюзник в НАТО.

Сега магическото число е 2% от БВП за отбрана във всяка от страните членки на НАТО. Мизата бе одобрена на срещата на Алианса в Уелс през 2014 г. И вече има прогрес - 20 от 28 страни повишиха процента на разходи от БВП по това перо. При положение че освен САЩ само Гърция, Полша, Великобритания и Естония изпълняват ангажимента за 2% от БВП, американците имат правото да предизвикват и останалите държави да повишат бюджетите си в името на общата сигурност.

Но да се спре дотук означава да се загърби по-важната и по-точна картина за приноса на съюзниците към Алианса.

Харчене в името на харченето или инвестиция с разум?

Има харчене в името на харченето и харчене с разум. В някои европейски страни например инвестицията в отбрана е много повече заради разкриване на работни места и опазване на националната сигурност.

В Гърция (една от петте страни в НАТО, които изпълняват ангажимента за 2% от БВП - б.р.) 2,7% от цялата работна сила е в отбраната.

Други страни в Европа изстискват много по-голям ефект от по-малки инвестиции, което заслужава да бъде насърчавано, а не омаловажавано. Норвегия например спестява средства чрез затваряне на бази и анализ на ефекта от вложения финансовия ресурс и пренасочва пари за военни тренировки, учения и ново оборудване. Дания също - елиминира скъпия си подводен флот преди 10 години, за да подсили за сметка на това сухопътните си сили, които могат да бъдат бързо предислоцирани в случай на криза.

Полезно е да се види кой от съюзниците пропорционално колко от БВП инвестира в общата отбрана. На върха на класацията не е Великобритания, която воюва наравно със САЩ в Ирак, Афганистан, Либия и участва в операциите срещу “Ислямска държава”. Не е и Германия, която със своите 1,2% от БВП за отбрана допринесе с третата по големина военна мощ в кампанията срещу “Ислямска държава”

По “бюджетен показател” на върха е Гърция, която, въпреки че дава 2,75 от своя БВП за отбрана, много трудно може да мине за страна от авангарда на НАТО. В днешно време Португалия е по-близо до целта 2% от Холандия, а Албания – по-близо от Канада.

Ето защо количественият финансов критерий за приноса към Алианса не описва добре картината.

Кои са важните критерии?

По-коректна оценка би се получила, ако се вгледаме в други важни критерии.

Някои съюзници допринасят нишово за бойните способности на Алианса. Като Холандия, Франция, Испания със силите си за специални операции и Великобритания с флота си. Други, като Италия и Турция, са интегрирани в разширената противоядрена защита на САЩ. Трети домакинстват американски военни бази или войнски на ротация. Съюзници поемат част от отбранителните тежести в конкретни региони. Така например Франция се зае с антитерористичните операции в Мали, позволявайки на САЩ да се фокусира в други райони. След като Германия отказа участие в офанзивата на НАТО в Либия през 2011 г., тя пое други мисии като патрула в Егейско море през 2016-а и дислоцирането на военни части в Литва.

Важни критерии за оценка на приноса на съюзниците са надеждността и желанието им да не се отказват от участие в продължаващи битки. Според последните налични статистики в операцията в Афганистан Дания и Великобритания са дали повече човешки жертви на глава от населението от САЩ, заедно с Естония и Канада.

Примерът може и да е груб и суров, но той показва измерението на желанието на тези съюзници да останат част от война, прегърната от НАТО в защита на Америка.

Новата американска администрация има възможност да построи по-добър трансатлантически съюз, но дали ще я сграбчи. Фокусирането само върху военния бюджет на съюзниците заплашва да продължи...

А вместо това президентът трябва да пренасочи сериозните си лостове за влияние не само за по-големи харчове за отбрана, но и за планове за по-мъдрото разходване на средствата. Администрацията му трябва да предложи програма за развитие, чиято цел да е пренасочване на ресурс към нишовите способности за отбрана, предислоцирането на Изток за възпиране на Русия и повишаване готовността за реакция при кризи. Фокусът трябва да е не просто върху 2-та процента от БВП за отбрана, обещани в Уелс от съюзниците, но и върху договорката 20% от военните бюджети да отиват за модернизация и превъоръжаване.

Тези ходове биха направили НАТО по-справедлив съюз. Ще го направят и по-способен, а оттам и по-ценен за САЩ. И в Брюксел – прегръщайки тези ходове, може да се постигне трансатлантическа победа във време, в което и двете страни могат да я използват.


* Авторът Ричърд Фонтейн е президент на Центъра за нова американска сигурност (CNAS). В продължение на повече от 5 години той е бил външнополитически съветник на сенатора от Републиканската партия Джон Маккейн. Преди това е работил в Държавния департамент, в Съвета по национална сигурност на САЩ и към комисията по външни работи на Сената.

** Статията е публикувана във “Форин полиси”. Препечатваме я с незначителни съсращения. Преводът и подзаглавието са на Клуб Z.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво се случва в съдебната система според вас?