ЖАКЛИН МИХАЙЛОВ

Когато преди 30 години ловкият швейцарски комбинатор Сеп Блатер се превърна в дясна ръка на тогавашния президент на ФИФА Жоао Хавеланж, основната му идея бе да направи едно съвсем различно световно първенство по футбол. И не само да се нарича така, а всъщност да е състезание между Южна Америка и Европа. Като е световно, да е на целия свят. И Блатер запретна ръкави за да промени това статукво. 

30 години по-късно форматът е обърнат с хастара. Представени са всички континенти, в същото време и държавите членки на ФИФА се увеличаха поне с нови 50. Форматът първоначално стигна до 24 държави на финалите, след това се установи на 32 и това ни си виждаше максималното. Но като се вгледаме кой е на мондиала в Бразилия откриваме, че две трети от човечеството, а това има-няма са си 5 милиарда души, не са представени там.

И идеята на Блатер за един всепоглъщащ маркетингов продукт е далеч от изпълнението. По първоначалния план световното трябваше да превърне футбола в световна религия. Феноменът се разрасна и стигна до всяка точка на земното кълбо. Поклонниците обаче искат да посетят футболната Мека, разбирай световното, а няма за какво да са там. И хоп, проблем!

Футболът е шоу? Може, но все повече само за малцина

А той е в диспропорциите по отношение на квотите. От Южна Америка, например, шест от десетте държави са в Бразилия. Европа, която пострада най-много от реформите на Блатер, стигна до 13 от 54. Или средно четири отбора спорят за едно място. В Африка са 10 за 1, в Азия, предвид конюнктурата, стигат и до 20 за една квота. Иначе казано

огромна част от Земята

не е представена в Бразилия по чисто географски признак. Най-големите бели петна са в Азия. Две огромни като население държави - Индия и Китай, не присъстват на световното. Няма го Индокитай с многобройните малки и големи държави. Няма ги Филипините.

На световното в Бразилия не е застъпен и сегментът държави от Близкия Изток. А футболът е почти единственият спорт на огромната Саудитска Арабия и околните държави. Няма я Централна Азия.

Африка, която уж разширява своето представителство, на практика е представена от четири съседни страни, всичките намиращи се в западната й част - по Атлантическото крайбрежие. По чудо има и един последен оцелял на северната арабска част. Но пък отсъстват Египет, Тунис, Мароко, където футболът е изключително популярен и доста добре развит. Цялата останала огромна територия на Черния континент не присъства по терените в Бразилия. А тя уж се води за най-бързо развиващата се футболна дестиниция.

Консервативен е подходът също в Латинска и Северна Америка 

Огромна държава като Канада само си мечтае пак да отиде на световно.

Нас, като европейци, обаче ни интересува преди всичко ситуацията на Стария континент. А тя е плачевна. Балканите са с много мижаво присъствие. Скандинавският полуостров го няма може би за пръв път, откакто има световни първенства. Великобритания е оставена само с един отбор. Останките от СССР са представени само от Русия. Централна и Източна Европа - неизвинено отсъствие. А това са все изконни футболни територии.

Поне досега Гърция записва най-доброто си представяне на световно.
Доста държави от Балканите обаче останава вън от мондиала

Излиза, че идеите на Блатер за един световен футболен форум през цялото време са работили само за Южна Америка. От този континент недоволни няма.

ФИФА търпи удари и по икономическата част

Сеп Блатер мечтаеше да вземе своя дан от световната икономика. Навсякъде където се правят пари да има отчисления за развитието на футболната империя. И всички потоци накрая да стигнат до родната му Швейцария, където е централата на неговата организация. Това е причината да разхожда ноу-хауто си по всички континенти и да го предлага на мърчандайзинг. През новия век тръгна от Далечния Изток, след това го върна в Германия, отиде до най-южната точка в Африка , а сега е в Бразилия. Следващата е Русия.

Общото между петте дестинации са парите. Патентът на Блатер и правото за ползване струва около 3 милиарда долара. Малко са държавите, които могат да си позволят подобен масраф. А като го направят, искат светът да отиде при тях. Блатер само ги лъже, че им го осигурява.

Независимо от успеха на начинанието и без да се съобразява с факта, че откъдето мине, трева не никне, Блатер няма как да е напълно щастлив. Паричният поток някак не е толкова пълноводен, след като извън полезрението остават Китай, Индия и почти цяла Азия. Виж, Южна Африка я забрави вече, след като я ощави напълно преди 4 години.

ФИФА изпуска ключовата си роля в мюсюлманския свят. На това световно само Алжир, Иран , Нигерия и Босна (последните три дори бяха в една група) представляват тази част от човечеството, за която футболът почти на 100 процента е единственото познато, популярно състезание. Къде обаче са Саудитска Арабия, Катар, Обединените арабски емирства? А те са толкова важни за ФИФА.

Футболът не е за бедните

Мотото на ФИФА при Блатер е "гарантираното равенство". Всички програми на организацията са измислени като развитие на многообразието. Любимият континент на "банкера" е Африка. За него първенството на континента е най-важното сред всички регионални турнири на планетата. Но това, което се постига на тези първенства, не се мултиплицира в представителство на световни. Фактът, че 2014 г. повтори напълно 2010-а, не е приятен за ФИФА. Установи се модел, близък до този в Европа, с няколко доминиращи нации. Влиянието над останалите става все по-трудно без класиране на световно.

Германците с Ангела Меркел след 4:0 над Португалия.
Държавниците от нейния ранг никога не пропускат световното

И отново в Европа - въобще не се учудвайте от провала на отборите й. При тази дискриминация на европейския футбол идва времето на първенството на Стария континент. Платини разшири формата до 24 държави и след две години се очертава да се проведе едно забележително във всяко отношение първенство. На което да бъдат запълнени всички бели петна от Бразилия. Дори има шанс и за нас, българите. Защото Блатер може и да е забравил, но ние сме световна футболна марка. Някога, преди планът му да заработи, бяхме на четвърто място в света!