Съвсем скоро можем да станем свидетели на най-голямото неравенство в историята.

Това пише в статия във в. "Гардиън" израелският учен Ювал Ноа Харари. той е преподавател в Еврейския университет в Ерусалим и автор на книгите "Sapiens: Кратка история на човечеството" и "Homo Deus: Кратка история на утрешния ден".

След селскостопанската революция броят на собствеността рязко се увеличава, а заедно с него - и неравенството. Хората започват да притежават земя, животни, растения и инструменти. Възникват сурови йерархични общества, в които малобройните представители на елита монополизират огромна част от богатствата и властта в продължение на цели поколения.

Човешките същества приемат това като нещо естествено и дори заповядано от Бог. Попове, философи и поети обясняват, че както и при човешкото тяло не всички части са еднакви. Краката трябва да се подчиняват на главата. А в едно човешко общество равенството ще донесе само хаос.

В съвременната епоха обаче равенството става преобладаващата ценност в човешките общества почти повсеместно. Донякъде това е свързано с появата на нови идеологии - такива като хуманизма, либерализма и социализма. Но това става и благодарение на промишлената революция, направила масите по-значими, отколкото когато и да било по-рано.

Съвсем скоро армиите ще разчитат на малко на брой високопрпофесионални и добре оборудвани войници, отколкото на огромните маси от обикновени бойци.

Индустриалните икономики разчитат на масите от обикновени работници така, както армиите разчитат на масите от обикновени войници. Както при демокрациите, така и при диктатурите правителствата инвестират в здравеопазването, образованието и благосъстоянието на масите, защото им трябват милиони здрави работници за работа във фабриките и милиони верни войници за служба в армията.

Днес обаче ние навлизаме в постиндустриалния свят, отбелязва Ювал Ноа Харари.

В този свят масите стават излишни. Най-добрите армии вече разчитат не на милионите редови наборници, а на сравнително малък брой високопрофесионални войници, използващи високотехнологично оборудване, а също така и на дронове, роботи и киберчервеи. Повечето хора са станали безполезни във военно отношение.

Същото може да се случи съвсем скоро и в цивилната икономика. Изкуственият интелект превъзхожда човешкия в много навици и все повече стават професиите, в които той може да замени хората.

Роботите могат да изместят хората от цели сфери на икономиката.

Милиарди хора могат да станат безработни и ще видим появата на една огромна нова класа. Това е класата на ненужните.

И точно тази е една от причините, поради която човешките общества през XXI век могат в бъдеще да се характеризират с най-голямото неравенство в историята, смята Харари.

В условията на бърз напредък в областта на биотехнологиите и биоинженерството, икономическото неравенство може да се превърне и в биологично. В скоро време биотехнологиите ще позволят да бъдат проектирани тела и мозъци, да бъдат усъвършенствани нашите физически и познавателни способности. Такова усъвършенстване обаче вероятно ще струва скъпо и ще бъде достъпно само за висшите слоеве на обществото. След това човечеството може да се раздели на биологични касти, смята израелският учен.

Биоинженерството и развитието на изкуствения интелект могат да доведат до разделянето на човечеството на малобройната висша класа от суперхора и огромната нисша класа от ненужни.

Ако масите изгубят значимостта си за икономиката и политическата си власт, държавата ще изгуби поне част от стимулите да инвестира в тяхното здраве, образование и благосъстояние. Да станеш ненужен или излишен е много опасно. Тогава бъдещето на човека зависи от добрата воля на малобройния елит. Тази воля може и да бъде дълго време добра, но в момент на криза - като например една климатична катастрофа, тя ще бъде силно изкушена да изхвърли ненужните зад борда.