Представете си мъж, който има зализания кичур коса на Хитлер и неговите мустачки, но лицето му завършва с дългата саморасла брада на Осама бин Ладен. Това на пръв поглед нелепо (ако не познаваме дружеските отношения между Хитлер и палестинските мюфтии) съчетание между нацизъм и ислямизъм, дава приблизителна представа за образа на героя на този текст – дори и за външността му, в която липсват само мустачките.

Взривът, убил десетки на концерта в Манчестър на 22 май, е просто поредното звено в дългата верига терористични актове, разтърсващи Обединеното кралство през последните 50 години. Британските военни и цивилни граждани първо бяха взривявани от бойците от ИРА, след това от ултрадесни активисти, а накрая и от ислямисти. Общото между тези екстремисти с толкова различен политически бекграунд, избрали пътя на терора, е, че много от тях са изучавали книгите, брошурите и статиите на един човек — Дейвид Майет, нацист, ислямист и основател на собствена духовна практика. С подробности от негова непроста биография ни запознава „Лента.ру“.

„Нашата цел е възраждането на арийската нация, създаване на собствен райх, в който ще живеем по законите на свободата, съгласно нашите арийски традиции. За това сме длъжни да унищожим съществуващата система, да сложим край на тираничните ѝ закони, да възродим идеалите на честта, забравени от повечето мъже от бялата раса.“

„Никаква расова революция няма да има: на днешните национал-социалисти не им достига мотивация, тях никой не ги поддържа. Всички крайнодесни движения не представляват никаква заплаха за днешния ционистки режим. Единствената сериозна заплаха за него е ислямът – и друг път за борба няма.“

И двете изказвания принадлежат на един и същи човек – Дейвид Улфстан Майет, известен също и като Абдул Азиз ибн-Майет, в миналото – расист и ислямист, а днес – проповедник на създадена от самия него етическа система, отхвърляща насилието. Той е лежал в британски затвор за нападание над бежанци от Южна Азия, живял е в будистки и католически манастири, подкрепял е талибаните и "Ал-Кайда". По неговите книги са се учили ултрадесните екстремисти, организирали терористични актове в Лондон в края на 90-те. А вероятно негови пламенни статии за свещенния джихад, широко разпространени из интернет, са чели днешните манчестърски терористи.

Неонацисти, ислямисти, терористи – в един и същи строй

Да се проследи биографията на  Майет не е лесно. Сведенията, които той съобщава сам на пресата в различни интервюта, често си противоречат, а фактите понякога е невъзможно да се отделят от журналистическите измислици.

Бъдещата икона на ислямофашизма Дейвид Улфстан Майет се ражда през 1950 г. в британската колония Танганика, където по това време баща му е на държавна служба. След това семейството се мести в Сингапур. Майет си спомня детството с нежност: по негови думи, то е било щастливо и безоблачно. Увлича се от изучаване на старогръцки, занимава се и с източни бойни изкуства. През 1967-а Майет се връща в Англия, постъпва в университет, за да учи физика, но не се задържа там дълго: повече го влече водовъртежа на уличната политическа борба.

Краят на 60-те и началото на 70-те години са златната ера на британските крайнодесни. Във Великобритания, една от победителки във Втората световна война, надига глава неонацизма. Нацистките възгледи имат известна популярност в империята още през междувоенния период: срещат се пристрастени към тях дори в най-аристократичните кръгове на обществото. След началото на Втората световна война местният нацистки лидер Осуалд Мозли е прибран в затвора, но след победата над Германия той е освободен и се завръща се в политиката, вече като ревностен застъпник на идеята за обединена Европа.

В средата на 60-те Мозли вече се е оттеглил от политиката, но много от бившите му съратници запазват политическито си влияние, връзки и възможности за финансова поддръжка. Техен лидер става Колин Джордан — випускник на Кембридж, създател на Националсоциалистическо движение, под чиято егида действат многобройни бойни групи. Една от тях е „Колона-88“ – към нея се присъединява и Майет.

Майет бързо успява да направи впечатление. Той се оказва с талант на пропагандатор, който умее да обясни на разбираем език принципите на нацизма на младите бръснати глави, без да се притеснява и от лично участие в бойните операции — нападения на расова основа, наричайки себе си  „боец в уличната революция“. Насилието, твърди по онова време Майет, очиствало душата и изграждало човека. Едновременно той се увлича и от идеите на „селския нацизъм“, опитвайки се да създаде обособено селище, чиито обитатели да живеят по арийските закони и в хармония с природата.

Това обаче изглежда не му стига. Внезапно той зарязва другарите си по расова борба и през глава се хвърля в търсене на себе си. През 80-те публикува първия си сборник със стихове. Прекарва известно време в будистки манастир, после — в католически, където се увлича от окултизъм. Заема се и с преводи от старогръцки.

В средата на 90-те изглежда личностната му криза приключва и Дейвид се завръща към националсоциализма. По това време „Колона-88“ вече не съществува, но се се появили много нови групировки. Майет избира една от най-перспрективните — „Битка 18“ (Combat 18 или С18). В ядрото на тази организация са радикали-расисти от футболните хулигани, подкрепящи „Челси“. Сред тях Майет се чувства съвсем органично и бързо заема ролята на идеолог . През 1997 г., след като лидерът на групата Чарли Сарджънт е арестуван за убийство, дори става главатар на С18.

В същата година Майет публикува най-известното си съчинение  — „Практическо ръководство по арийска революция“, където подробно описва как да се извършват убийства и организира терор с помощта на бомби за разпалването на расова война. Точно според заглавието си, книгата става практическо ръководство за много ултрадесни терористи.

„Главната цел на всеки националсоциалист е да промени света – твърди Майет. – Националсоциализмът означава революция – разрушаване на съществуващата система и замяната ѝ с националсоциалистическо общество. Революцията означава борба, тя означава война. Войната е невъзможна без кръв и мръсотия.“

През 1998 г.  британската полиция задържа автора по подозрение в разпалване на расова омраза, но поради липса на доказатества скоро е освободен. На следващата година Дейвид Коупланд, член на основаното от Майет Националсоциалистическо движение, устройва в Лондон истински террор: три поредни уикенда държи в страх британската столица като взривява бомби, заредени с пирони в квартал с преобладаващо чернокожо население, после - в район, заселен с хора от Бангладеш, и накрая - в един бар в Сохо, в сърцето на гей общността. Когато е арестуван, заявява, че целта му е била да разпали расова война, но не споменава името на Майет.

Впрочем, по това време съдбата на бившия наставник на Коупланд е направила поредния си остър завой: половин година по-рано Дейвид Улфстан Майет, убеден нацист и привърженик на превъзходството на бялата раса, внезапно приема исляма.

От пътя на фюрера, по пътя на джихада

Както обяснява сам новоизпеченият ислямист, Аллах го посетил неочаквано, докато Дейвид работел във фермата си, и след това решил да стане мюсюлманин. Само че, съдейки по статиите на Майет, той върви дълго към исляма: разочарован от европейските крайнодесни, той проявява интерес към ислямистките движения, които му изглеждат по-способни да унищожат капиталистическия Запад, „поразен от бацила на потреблението“. В крайна сметка, твърди Майет, мюсюлманите могат да създадат нова цивилизация, която да изгради галактическа империя в името на Аллах.

А арабският ще стане езикът на междупланетното общуване.

От гледната точка на  Майет (или Абдул Азис ибн-Майет, както започнал да се нарича), само ислямът бил в състояние да срути световният ционистко-кръстоносен режим, завладял света. От тази позиция той разглежда буквално всички съвременни събития: палестинската интифада, нападението на "Ал-Кайда" над Световния търговски център, американското нахлуване в Афганистан и в Ирак. Всичко това, според ибн-Майет, водело до окончателното рухване на Америка. Трябвало само да изчака малко.

Първоначално ибн-Майет се опитва да примири своите расистко-националистически възгледи с исляма, но в крайна сметка прави окончателния си избор, превръщайки се в правоверен мюсюлманин. Пише една най-подробните и аргументирани защити на английски език на терористите-самоубийци, обяснявайки, че те имат право да убиват невинни, ако действат в името на свята цел. Призовава всички правоверни на джихад против Запада, ционизма и ционистите, отрича Холокоста и зове за замяна на демокрацията с шариат.

Според една статия в „Таймс“, публикувана на 24 април 2006 г., Майет вярва следното:

„Чистият автентичен ислям на обновлението, който признава практическия джихад като дълг, е единствената сила, способна да се бори и да унищожи безчестието, арогантността, материализма на Запада … За Запада нищо не е свещено, освен може би ционистите, ционизма, измамата на т.нар. Холокост и идолите, на които Западът и неговите лакеи се кланят, като например демокрацията… Джихад е наш дълг … Ако националистите или някои от тях искат да ни помогнат, нека го направят, те могат да постъпят правилно, достойно и да се обърнат към исляма – да приемат превъзходството на исляма над всичко, създадено от Запада“.

Пресечката на ненасилието

„Аз отхвърлям и обявявам за недействително всичко, което съм написал или произнесъл до този момент, с изключение на преводите ми от старогръцки, поетичните ми произведения и няколко лични писма. Отхвърлям всеки екстремизъм.“

Така неочаквано през 2010-а завършва интернет-джихада на Абдул Азис ибн-Майет. Той тържествено обявява, че се отрича от исляма и провъзгласява създаването на нова духовна практика и етическа система, която нарича патеи-матос — придобиване на мъдрост чрез личен опит и страдание. В нейната основа, твърди Майет, е залегнало философското наследство на Запада.

За да скъса окончателно с миналото, Майет публикува две произведения: „Разбиране и противопоставяне на мюсюлманския екстремизъм“ и „Разбиране и отхвърляне на екстремизма“, в които призовава бившите си съратници към отказ от джихада и следване на пътя  патеи-матос.

Тази година Дейвид Улфстан Майет става на 67. Продължава да изучава старогръцки, публикува нови преводи и твърди,  че най-накрая е открил спокойствието и смисъла на живота си. Без да забравяме бурната му биография, ни се иска да вярваме, че това е финалната точка в неговите търсения и той няма повече да се върне на пътя на радикализма.

Но наръчникът му по тероризъм все още е в мрежата и може би в този момент някои бъдещ терорист го чете и се изпълва с радостно вълнение.

Площад Славейков