Ad Config - Website header

 

Article_top

Изпитвам дълбоко чувство на благодарност.

Дупките изчезват една по една. Същите онези дупки, които описах в неделя. Разказах за мрачните перипетии на шофьора, каращ по пътя София - Боровец. Спуканите гуми, изкривените джанти, риска за целостта на тялото и колата ти... Поканих министъра на регионалното развитие Нанков да мине с личната си кола по пътя, да вземе със себе си и премиера, обещах да му платя бензина.

И - о, чудо! Във вторник сутринта започнаха да запълват дупките, снощи най-опасните участъци бяха готови, днес продължават. 

Не че непременно свързвам започналия ремонт с моите жалби, макар че кой знае - може би сутрин денят им започва с Клуб Z. А може просто да "им е дошло времето" на моите дупки. Но тъмните петна на новия асфалт ме изпълват с ведрост, оптимизъм и една топла благодарност.

Защо?! - ще попитате. Нали това им е работата?! Нали затова плащаме данъци?

Да, така е. Но трябва да си представите чистата човешка радост, когато не си принуден сутрин и вечер да си играеш на опасен слалом по шосето, в което прави участъци почти няма, а естествено, най-големите ями са в най-острите завои. Когато не се опитваш да направиш мислено географска карта на дупките, не ги класифицираш на "почти безобидна", "гумопукачка" и "дупка убиец"... Не се взираш напрегнато в шарените сенки на дърветата по пътя - дали пък не са прикрили най-опасната дупка, не заобикаляш предпазливо локвите - кой знае какво крият под водата, подлите.

Само човек, който изведнъж се лишава от цялото това "приключение", може да разбере благодарността, която изпитвам към министър Нанков, към премиера Борисов, към хората с валяците... Та аз дори вече спокойно мога да произнеса "Агенция "Пътища", "Републиканска пътна мрежа", не се задавям на думите "винетки" и "данъци"... 

Но се появи нов проблем. Звъни сутринта един човек: "Аз чета редовно Клуб Z. И вчера ходих до Самоков.. Дали не искате да ни дойдете на гости в Дупница? Ама минете по пътя в посока Клисура... А тъща ми ви кани през Ботевград, Враца, Монтана, да минете през Доктор Йосифово до Славотин..."

А на другия телефон звъни приятел (вярно, аз се похвалих на няколко души за запълването на дупките): "Слушай, а не може ли да ти заседне колата в лайната на Драгалевци, а?! Дай да го организираме, много народ сме тука..."

Та ми се очертава един напрегнат маршрут, г-н министър...

 

Изпитвам дълбоко чувство на благодарност.

Дупките изчезват една по една. Същите онези дупки, които описах в неделя. Разказах за мрачните перипетии на шофьора, каращ по пътя София - Боровец. Спуканите гуми, изкривените джанти, риска за целостта на тялото и колата ти... Поканих министъра на регионалното развитие Нанков да мине с личната си кола по пътя, да вземе със себе си и премиера, обещах да му платя бензина.

И - о, чудо! Във вторник сутринта започнаха да запълват дупките, снощи най-опасните участъци бяха готови, днес продължават. 

Не че непременно свързвам започналия ремонт с моите жалби, макар че кой знае - може би сутрин денят им започва с Клуб Z. А може просто да "им е дошло времето" на моите дупки. Но тъмните петна на новия асфалт ме изпълват с ведрост, оптимизъм и една топла благодарност.

Защо?! - ще попитате. Нали това им е работата?! Нали затова плащаме данъци?

Да, така е. Но трябва да си представите чистата човешка радост, когато не си принуден сутрин и вечер да си играеш на опасен слалом по шосето, в което прави участъци почти няма, а естествено, най-големите ями са в най-острите завои. Когато не се опитваш да направиш мислено географска карта на дупките, не ги класифицираш на "почти безобидна", "гумопукачка" и "дупка убиец"... Не се взираш напрегнато в шарените сенки на дърветата по пътя - дали пък не са прикрили най-опасната дупка, не заобикаляш предпазливо локвите - кой знае какво крият под водата, подлите.

Само човек, който изведнъж се лишава от цялото това "приключение", може да разбере благодарността, която изпитвам към министър Нанков, към премиера Борисов, към хората с валяците... Та аз дори вече спокойно мога да произнеса "Агенция "Пътища", "Републиканска пътна мрежа", не се задавям на думите "винетки" и "данъци"... 

Но се появи нов проблем. Звъни сутринта един човек: "Аз чета редовно Клуб Z. И вчера ходих до Самоков.. Дали не искате да ни дойдете на гости в Дупница? Ама минете по пътя в посока Клисура... А тъща ми ви кани през Ботевград, Враца, Монтана, да минете през Доктор Йосифово до Славотин..."

А на другия телефон звъни приятел (вярно, аз се похвалих на няколко души за запълването на дупките): "Слушай, а не може ли да ти заседне колата в лайната на Драгалевци, а?! Дай да го организираме, много народ сме тука..."

Та ми се очертава един напрегнат маршрут, г-н министър...

Коментари

Моника Николова's picture
Моника Николова
Моника Николова

И аз ви каня на гости - този път в центъра на София

Колеги от ClubZ, вас явно ви четат (и слушат), затова ви каня те да наминете на гости и при нас. Този път в центъра на София - ул. "Йоаким Кърчовски" (известна сред таксиджиите, а и не само, като пътят покрай "Метални конструкции"). Това е най-прекият път от центъра към всички западни квартали на София. А положението на него е като това на пътя за Боровец - дупка до дупка, коя от коя по-дълбока (нищо, че се намира в центъра на София). Същото е положението и с тротоарите (оттам доста хора минават и пеша), до колкото изобщо могат тези плочки, които отдавна са на сол, да се нарекат тротоари.
От 2 седмици тази улица е затворена за ремонт. В квартала гърмяха тапи от шампанско, заря организирахме, но се оказа, че ремонтът е за смяна на тръби и никой няма намерение да оправи дупките по асфалта и липсващите тротоари.
Малко дълго ми се получи, но, тайно се надявам, че който е оправил дупките към Боровец, ще следи тук за отзиви за героичната си постъпка. Та реших да се възползвам и аз :) Готова съм на лични съобщения да дам каквато информация е необходимо (за господа четящите: това съвсем сериозно го казвам).

и тук

А дали да споменавам за кучешките лайна по улиците във всеки квартал, всяка градинка, центъра сигурно е "най-добре" осрания център на европейска, и не само, столица. Oсобено добре са обхванати всички паркове без изключение. На бас, че ако решите да се поразходите в тревните площи на Южния парк, ще трябва да си изхвърлите обувките после. Сигурно са мацинство онези, които не са нагазвали в лайната на съседското куче. Животинките не са виновни, стопаните са за бой...

Това е пълна смрад...няма такива плазмодии като българите. Купил си куче, незнам си каква порода, обаче не иска да му рине лайната, защо ли. Най-хубаво да си свърши работата на улицата пред блока на тиферич, а в най-добрия случай в градинката.
Как на никой не му минава през акъла за болестите и заразите, които могат да плъзнат, особено ако кучето не е обезпаразитено...Пълен несвяст, пълна апатия, на никой не му дреме. Не случайно оня чех беше изобразил България като външен кенеф (със сигурност е бил в София преди това), обаче не родината, съзнанието ни е "пълен кенеф"...

?!?

Всичко хубаво, само не разбрах смисъла от това грубо и цинично заглавие на темата на статията. Това ли е нивото на родните журналя, дотам ли стигат изразните им средства и речников запас?

Като не Ви харесва как се управлява държавата, пък организирайте един национален протест и настоявайте за оставка и нови избори. И така, докато дойдат наистина читави хора, които да застанат начело на държавата. С подобни просташки заглавия падате на нивото на същите, които критикувате. Поне според мен, а вярвам и не само според мен.

Верни читателю, заглавието е

Верни читателю, заглавието е от цитата на човека от Драгалевци. Не съм си го измислила. И може би тези, които живеят там, знаят за какво става дума. И на тях им се струва грубо и цинично в 21-ви век да живеят без канализация и фекалиите в буквалния смисъл да се стичат по улиците

Така е.

При това положение напълно Ви разбирам, г-жо Джамджиева. Благодаря Ви за репликата! Тотален срам и позор е 139 години след 1878 г. все още да има места в страната без канализация, еле пък в столицата на държавата, от чиито земи преди хиляди години е тръгнала първата европейска цивилизация. И вместо народът по селата и по съответните квартали да протестира яростно и денонощно, както примерно правят в Гърция, тук си налягаме парцалите и чакаме отнякъде някак си да дойде спасението и решението. Поне моите впечатления са такива, може и да бъркам. Но категорично в близките години всяко населено място и всеки квартал - без значение в София или не - ще бъде с канализация и със съответните пречиствателни станции. Ако сегашните управляващи не могат или не искат да го направят, ще го сторят следващите. Нямаме никакво време за губене, след близо шест века и половина цивилизационно изоставане.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията