Ad Config - Website header

 

Article_top

Първото посещение на Доналд Тръмп в Европа бе непохватно. Последиците му бяха взривоопасни. На предизборен митинг в Мюнхен малко след завръщането на американския президент във Вашингтон Ангела Меркел едва не обяви края на западния съюз.

Германската канцлерка предупреди:

"В известна степен отминаха времената, в които изцяло можехме да разчитаме на други, както усещам през последните дни. Ние, европейците, трябва наистина да поемем съдбата си в наши собствени ръце. Разбира се, имаме нужда от приятелски отношения със САЩ и Великобритания и с други съседи, включително Русия. Но трябва сами да се борим за собственото си бъдеще."

Изказванията на Меркел бързо влязоха в заглавията. Ричард Хаас, който като председател на Съвета за външни отношения е доайенът на американския външнополитически елит, написа в туитър:

"Думите на Меркел, че Европа не може да разчита на други и трябва да поеме нещата в свои собствени ръце, са вододел - и са това, което САЩ се опитваха да избегнат от Втората световна война насам."

Лесно и удобно е да бъде обвинен Тръмп за това състояние на нещата. Но въпреки внимателните фрази Меркел се държа безотговорно - тя направи изказване, което заплашва да задълбочи опасния разрив в атлантическия съюз към постоянен пропуск.

Няма нищо по-лесно от това да говориш срещу Тръмп. Представянето му в Европа бе катастрофално. В речта си пред НАТО американският президент не спомена за член 5 - клаузата на алианса за взаимна защита.

Това не бе случайно подминаване и то изпрати ясно послание, че американският ангажимент към отбраната на Европа вече не може да бъде смятан за гарантиран. Това от своя страна рискува да окуражи Русия да изпробва отбраната на НАТО.

На срещата на Г-7 Тръмп е сам в нежеланието си да подкрепи Парижкото споразумение за климата. И той бе постоянно цитиран да нарича Германия "лоша, много лоша" зарази прегрешението ѝ да продава прекалено много коли в САЩ.

Изправена пред всичко това и пред напускащата ЕС Великобритания, Меркел може би усеща, че наистина казва очевидното, като намеква, че Германия вече не може да разчита на своите американски и британски съюзници. Въпреки това речта й бе гаф поне по пет причини.

Първо, грешка е да бъде позволено на администрацията на Тръмп да поставя под съмнение трансатлантическия съюз, който поддържаше мира в Европа 70 години. Това може да бъде осъзнато. Но е възможно също така Тръмп да се окаже грешен избор и скоро да се окаже извън президентството.

Второ, американският президент имаше защо да говори за неуспеха на повечето европейски страни да изпълнят критериите на НАТО а военните разходи. Поведението на Тръмп в Европа бе глупаво. Но аргументът му, че за САЩ е непоносимо да дават 75 на сто от разходите за отбрана, е верен. Той бе изтъкнат и от Робърт Гейтс, шеф на Пентагона при Обама. Предвид факта, че Германия се възползва от американските военни разходи, е малко нахално САЩ да бъдат обвинявани, че се ненадежден съюзник.

Трето, със заключението, че западният съюз сега се разпада, Меркел повтори грешката на Тръмп, когато той не спомена за член 5.

И двете събития биха могли да окуражат руското правителствов стремежа му да разбие западния съюз. Това на свой ред прави ситуацията със сигурността в Европа много по-тежка.

Четвърто, Меркел постъпи неразумно и несправедливо, като сложи Великобритания в един кюп с Америка. В дискусиите за климата Великобритания зае страната на ЕС, а не на САЩ. По същия начин правителството на Тереза Мей наблегна на британския ангажимент към НАТО.

Правителството на Меркел обаче гледа на преговорите за "Брекит" в настоящия дух на конфронтация, като иска Великобритания да се ангажира с големи плащания преди дори да е обсъдено търговско споразумение. Тя рискува да създаде продължаващ антагонизъм между Великобритания и ЕС.

Едва ли от Великобритания може да се очаква да разглежда същите страни като противници в преговорите а "Брекзит" и съюзници в контекста на НАТО. Така че един наистина твърд "Брекзит" може наистина да повдигне въпроси за британския ангажимент към НАТО, най-вече ако САЩ също се оттеглят от западния съюз.

Последният провал в подхода на Меркел е в това, че той демонстрира нехарактерна глухота към историческото ехо. Едно от наистина впечатляващите неща в днешна Германия е, че повече от всяка друга страна, за която мога да се сетя, тя се замисли сериозно за уроците на историята и ги научи прилежно и смирено. Така че е озадачаващо един германски лидер да стои в бирена шатра в Бавария и да обяви раздяла с Великобритания и САЩ, като поставя тези страни  една група с Русия. Историческият резонанс може да бъде смразяващ.

Нищо от това не доказва, че Меркел е на едно морално и политическо равнище с Тръмп. Американският президент постоянно показва презрение към основните западни ценности - от свободата на печата до забраната на мъченията и подкрепата за демокрациите по света.

В резултат някои дори обявиха, че германската канцлерка е вече истинският лидер на западния свят. Те подраниха с даването на това звание. Тъжната истина е, че Меркел, изглежда, няма голям интерес в борбата за спасяването на западния съюз.

--------

* Авторът е старши анализатор по международните въпроси на в. "Файненшъл таймс", където е публикувана статията.

 

Първото посещение на Доналд Тръмп в Европа бе непохватно. Последиците му бяха взривоопасни. На предизборен митинг в Мюнхен малко след завръщането на американския президент във Вашингтон Ангела Меркел едва не обяви края на западния съюз.

Германската канцлерка предупреди:

"В известна степен отминаха времената, в които изцяло можехме да разчитаме на други, както усещам през последните дни. Ние, европейците, трябва наистина да поемем съдбата си в наши собствени ръце. Разбира се, имаме нужда от приятелски отношения със САЩ и Великобритания и с други съседи, включително Русия. Но трябва сами да се борим за собственото си бъдеще."

Изказванията на Меркел бързо влязоха в заглавията. Ричард Хаас, който като председател на Съвета за външни отношения е доайенът на американския външнополитически елит, написа в туитър:

"Думите на Меркел, че Европа не може да разчита на други и трябва да поеме нещата в свои собствени ръце, са вододел - и са това, което САЩ се опитваха да избегнат от Втората световна война насам."

Лесно и удобно е да бъде обвинен Тръмп за това състояние на нещата. Но въпреки внимателните фрази Меркел се държа безотговорно - тя направи изказване, което заплашва да задълбочи опасния разрив в атлантическия съюз към постоянен пропуск.

Няма нищо по-лесно от това да говориш срещу Тръмп. Представянето му в Европа бе катастрофално. В речта си пред НАТО американският президент не спомена за член 5 - клаузата на алианса за взаимна защита.

Това не бе случайно подминаване и то изпрати ясно послание, че американският ангажимент към отбраната на Европа вече не може да бъде смятан за гарантиран. Това от своя страна рискува да окуражи Русия да изпробва отбраната на НАТО.

На срещата на Г-7 Тръмп е сам в нежеланието си да подкрепи Парижкото споразумение за климата. И той бе постоянно цитиран да нарича Германия "лоша, много лоша" зарази прегрешението ѝ да продава прекалено много коли в САЩ.

Изправена пред всичко това и пред напускащата ЕС Великобритания, Меркел може би усеща, че наистина казва очевидното, като намеква, че Германия вече не може да разчита на своите американски и британски съюзници. Въпреки това речта й бе гаф поне по пет причини.

Първо, грешка е да бъде позволено на администрацията на Тръмп да поставя под съмнение трансатлантическия съюз, който поддържаше мира в Европа 70 години. Това може да бъде осъзнато. Но е възможно също така Тръмп да се окаже грешен избор и скоро да се окаже извън президентството.

Второ, американският президент имаше защо да говори за неуспеха на повечето европейски страни да изпълнят критериите на НАТО а военните разходи. Поведението на Тръмп в Европа бе глупаво. Но аргументът му, че за САЩ е непоносимо да дават 75 на сто от разходите за отбрана, е верен. Той бе изтъкнат и от Робърт Гейтс, шеф на Пентагона при Обама. Предвид факта, че Германия се възползва от американските военни разходи, е малко нахално САЩ да бъдат обвинявани, че се ненадежден съюзник.

Трето, със заключението, че западният съюз сега се разпада, Меркел повтори грешката на Тръмп, когато той не спомена за член 5.

И двете събития биха могли да окуражат руското правителствов стремежа му да разбие западния съюз. Това на свой ред прави ситуацията със сигурността в Европа много по-тежка.

Четвърто, Меркел постъпи неразумно и несправедливо, като сложи Великобритания в един кюп с Америка. В дискусиите за климата Великобритания зае страната на ЕС, а не на САЩ. По същия начин правителството на Тереза Мей наблегна на британския ангажимент към НАТО.

Правителството на Меркел обаче гледа на преговорите за "Брекит" в настоящия дух на конфронтация, като иска Великобритания да се ангажира с големи плащания преди дори да е обсъдено търговско споразумение. Тя рискува да създаде продължаващ антагонизъм между Великобритания и ЕС.

Едва ли от Великобритания може да се очаква да разглежда същите страни като противници в преговорите а "Брекзит" и съюзници в контекста на НАТО. Така че един наистина твърд "Брекзит" може наистина да повдигне въпроси за британския ангажимент към НАТО, най-вече ако САЩ също се оттеглят от западния съюз.

Последният провал в подхода на Меркел е в това, че той демонстрира нехарактерна глухота към историческото ехо. Едно от наистина впечатляващите неща в днешна Германия е, че повече от всяка друга страна, за която мога да се сетя, тя се замисли сериозно за уроците на историята и ги научи прилежно и смирено. Така че е озадачаващо един германски лидер да стои в бирена шатра в Бавария и да обяви раздяла с Великобритания и САЩ, като поставя тези страни  една група с Русия. Историческият резонанс може да бъде смразяващ.

Нищо от това не доказва, че Меркел е на едно морално и политическо равнище с Тръмп. Американският президент постоянно показва презрение към основните западни ценности - от свободата на печата до забраната на мъченията и подкрепата за демокрациите по света.

В резултат някои дори обявиха, че германската канцлерка е вече истинският лидер на западния свят. Те подраниха с даването на това звание. Тъжната истина е, че Меркел, изглежда, няма голям интерес в борбата за спасяването на западния съюз.

--------

* Авторът е старши анализатор по международните въпроси на в. "Файненшъл таймс", където е публикувана статията.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета