Ad Config - Website header

 

Article_top

Юрий Яковлевич Чайка е на 66 години. Той е типично протеже на късния елцинизъм, когато вече бе признато, че реформите са завършени, че реформаторските замисли са се разбили в съпротивата на държавния апарат и останките на старата съветска номенклатура.

В тези условия започнаха да разрешават ведомствата да бъдат оглавявани от хора, излезли от ведомствените среди и проявяващи лоялност. Чайка бе сложен начело на Главната прокуратура през пролетта на 1999 г., в периода на тежки колебания на системата. Той се съгласи да я оглави след извършения от Елцин минипреврат. Това стана чрез немислим скандал - излъчване по държавната телевизия на репортаж за главния прокурор с проститутка в таен апартамент. Уволнен бе главният прокурор Юрий Скуратов, принадлежащ към групировка, съперничеща с клана на Елцин.

Операцията по следенето бе проведена от Путин. И той е царски награден за предаността.

След като Путин стана премиер през август 1999 г. и вече бе обявен за наследник на Елцин, Чайка бе пратен министър на правосъдието. Това бе много спокойно, но и много доходно място. Най-много доходи идваха от масовата корупция по места за възможността да се регистрират обществени организации и регионални партийни филиали.

Репутацията на Чайка по това време е прилична според отзивите на познати адвокати. Най-вече в контраст с новия главен прокурор Владимир Устинов, който започна да осъществява това, което хората наричаха "путинска опричнина1".

Точно преди 11 година местата на Устинов и Чайка бяха разменени. Всички въздъхнаха с облекчение. Но "опричнината" - фабрикуването на дела срещу бизнесмени с цел отнемане на бизнеса продължи. Чайка бе толкова слаб апаратчик, че не успя да предотврати обособяването на следствието в отделно ведомство, което бе оглавено от Александър Бастрикин. Оттогава ведомствата на Бастрикин и Чайка станаха смъртни "приятели". Следственият комитет (СК) води тлеещи апаратни войни с прокуратурите, в резултат на които прокурорите отменят десетки хиляди документи на следствието (те са утвържавани по-късно след малка техническа редакция), което никак не им пречи да се консолидират, когато трябва да бъде гарантирано поръчково преследване на опозиционер или бизнесмен.

Ведомството на Чайка надеждно гарантираше всички необходими репресии и същевременно старателно си затваряше очите при разобличаването на мъченията и убийствата на затворници, при антиконституционните гонения срещу опозицията и инакомислещите. Макар че за разлика от Бастрикин или Устинов Чайка не проявяваше никакво наказателно натегачество.

Преди две години, когато Путин обяви курс към нормализиране, а най-вече преди година, когато започна политиката на "опека над бизнеса" (принуди го бремето на санкциите), Чайка провъзгласи като приоритет на ведомството защитата на дребния бизнес от необосновани проверки и изнудване. Така "опричният", т.е. антипредприемаческият етап на путинизма окончателно завърши.

Алексей Навални и неговият Фонд за борба с корупцията (ФБК) направиха цял филм за бизнеса и корупционните и картелни връзки на синовете на Чайка. Той обаче не предизвика абсолютно никакъв обществен резонанс. Обществото не възприемаше главния прокурор като оперен злодей, а по-скоро като прано място, и сметна злоупотребите на синовете му за съвсем умерени. (Медведев го презират и мразят заради предателството на надеждите за либерализиране и затова е такъв отзвукът от публикациите за него и на компаньоните му афери.)

Генералният прокурор няма никаква особена репутация. Той не е типичен корупционер, няма печалната слава на плашило или чудовище. Но той няма и имиджа на таен либерал. Той е просто послушно винтче в путинската машина за репресии.

------

1Опричнината е част от държавната политика на Русия в периода 1565-1572 г. Тя включва извънредни репресивни мерки, конфискация на феодални имоти и земи в полза на държавата, борба с предполагаема измяна в знатните княжески среди и укрепването на централизирането на властта.

* Авторът е активист на Общоруското обществено движение "За човешки права". Лауреат е на Наградата на Московската хелзинкска група за 2017 г. Коментарът му е специално за Клуб Z във връзка с посещението на българския главен прокурор Сотир Цацаров в Москва и срещата му с Юрий Чайка.

 
СВЯТ юрий чайкаcr

Юрий Яковлевич Чайка е на 66 години. Той е типично протеже на късния елцинизъм, когато вече бе признато, че реформите са завършени, че реформаторските замисли са се разбили в съпротивата на държавния апарат и останките на старата съветска номенклатура.

В тези условия започнаха да разрешават ведомствата да бъдат оглавявани от хора, излезли от ведомствените среди и проявяващи лоялност. Чайка бе сложен начело на Главната прокуратура през пролетта на 1999 г., в периода на тежки колебания на системата. Той се съгласи да я оглави след извършения от Елцин минипреврат. Това стана чрез немислим скандал - излъчване по държавната телевизия на репортаж за главния прокурор с проститутка в таен апартамент. Уволнен бе главният прокурор Юрий Скуратов, принадлежащ към групировка, съперничеща с клана на Елцин.

Операцията по следенето бе проведена от Путин. И той е царски награден за предаността.

След като Путин стана премиер през август 1999 г. и вече бе обявен за наследник на Елцин, Чайка бе пратен министър на правосъдието. Това бе много спокойно, но и много доходно място. Най-много доходи идваха от масовата корупция по места за възможността да се регистрират обществени организации и регионални партийни филиали.

Репутацията на Чайка по това време е прилична според отзивите на познати адвокати. Най-вече в контраст с новия главен прокурор Владимир Устинов, който започна да осъществява това, което хората наричаха "путинска опричнина1".

Точно преди 11 година местата на Устинов и Чайка бяха разменени. Всички въздъхнаха с облекчение. Но "опричнината" - фабрикуването на дела срещу бизнесмени с цел отнемане на бизнеса продължи. Чайка бе толкова слаб апаратчик, че не успя да предотврати обособяването на следствието в отделно ведомство, което бе оглавено от Александър Бастрикин. Оттогава ведомствата на Бастрикин и Чайка станаха смъртни "приятели". Следственият комитет (СК) води тлеещи апаратни войни с прокуратурите, в резултат на които прокурорите отменят десетки хиляди документи на следствието (те са утвържавани по-късно след малка техническа редакция), което никак не им пречи да се консолидират, когато трябва да бъде гарантирано поръчково преследване на опозиционер или бизнесмен.

Ведомството на Чайка надеждно гарантираше всички необходими репресии и същевременно старателно си затваряше очите при разобличаването на мъченията и убийствата на затворници, при антиконституционните гонения срещу опозицията и инакомислещите. Макар че за разлика от Бастрикин или Устинов Чайка не проявяваше никакво наказателно натегачество.

Преди две години, когато Путин обяви курс към нормализиране, а най-вече преди година, когато започна политиката на "опека над бизнеса" (принуди го бремето на санкциите), Чайка провъзгласи като приоритет на ведомството защитата на дребния бизнес от необосновани проверки и изнудване. Така "опричният", т.е. антипредприемаческият етап на путинизма окончателно завърши.

Алексей Навални и неговият Фонд за борба с корупцията (ФБК) направиха цял филм за бизнеса и корупционните и картелни връзки на синовете на Чайка. Той обаче не предизвика абсолютно никакъв обществен резонанс. Обществото не възприемаше главния прокурор като оперен злодей, а по-скоро като прано място, и сметна злоупотребите на синовете му за съвсем умерени. (Медведев го презират и мразят заради предателството на надеждите за либерализиране и затова е такъв отзвукът от публикациите за него и на компаньоните му афери.)

Генералният прокурор няма никаква особена репутация. Той не е типичен корупционер, няма печалната слава на плашило или чудовище. Но той няма и имиджа на таен либерал. Той е просто послушно винтче в путинската машина за репресии.

------

1Опричнината е част от държавната политика на Русия в периода 1565-1572 г. Тя включва извънредни репресивни мерки, конфискация на феодални имоти и земи в полза на държавата, борба с предполагаема измяна в знатните княжески среди и укрепването на централизирането на властта.

* Авторът е активист на Общоруското обществено движение "За човешки права". Лауреат е на Наградата на Московската хелзинкска група за 2017 г. Коментарът му е специално за Клуб Z във връзка с посещението на българския главен прокурор Сотир Цацаров в Москва и срещата му с Юрий Чайка.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Лично за вас успешна ли беше 2017 г.?