Група от американски и европейски учени откриха 40 нови гени, свързани с човешкия интелект. Това е голям успех за научните среди, които от години се опитват да определят до каква степен гените и средата, в която живеят хората, определят техните умствени способности, съобщава "Гардиън". Самото изследване е пубрикувано в научното списание "Nature"

Учените все още не са сигурни до каква степен генетичният код влияе на коефициента на интелигентност (IQ)  на даден човек. Ефектът на такива гени е минимален, казват те. Според тспециалистите това значи, че съществуват още много неоткрити гени, които най-вероятно оказват влияние върху развитието на хората. Тепърва ще се провеждат експерименти върху мишки, за да бъде определена ролята на всеки отделен ген.

Учените са изследвали ДНК на 60 000 възрастни и 20 000 деца. В публикувания доклад от експеримента те обобщават, че  преобладаващото влияние на идентифицираните гени е в мозъчната тъкан и развитието на клетките.

Тези открития дават нов поглед върху генетичната архитектура на интелигентността. Например някои от „умните“  гени са свързани с постижения в образованието, по-голяма обиколка на главата, дълголетие и аутизъм. Други - с някакъв вид разстройства като Алцхаймер, шизофрения и прекаленото дебелеене. Такива открития могат да помогнат за лечението на именно такива проблеми в генетичният код, които водят до умствени увреждания. 

Даниел Постума, генетик във Свободния университет в Амстердам и старши автор на доклада, заедно с други учени решили да съберат информация от предишни генетични изследвания, за да разполагат с по-голяма база данни за сравнение. За тяхна изненада открили 40 нови гени, което прави общият брой на откритите гени 52. Въпреки това, учените не бързат със заключенията.

„Гените не определят всичко свързано с интелигентността. Има толкова много други фактори, които оказват влияние върху това колко добре се представя някой на теста за интелигентност,“ казва Постума пред  в. „Гардиън“.

Досега психолози и невролози са използвали различни методи за изследване на човешкия интелект. Според едно от заключенията големината на мозъка има значение, а според друго -важно е колко са ефективни различните мозъчни части и връзките между тях.

Учените вече съставят план за задълбочаване на изследването, други са разтревожени докъде може да доведе то. Притеснения за създаването на технология, която може да определя броя на „умните“ гени на хората още преди раждането, не съществуват от днес. Медицината вече е създала методи, чрез които се засичат генетични дефекти още в зародиш. А тази нова информация за ДНК на интелигентността може да определи кои учебни програми са по-добри за бъдещото развитие на децата още в ранна възраст.

"Може би един ден можем да кажем, че въз основа на вашия генетичен код ще ви бъде по лесно да използване тази стратегия вместо друга, за да научите дадена задача. Но това все още е много далеч,“ казва още Постума. „Не мисля, че това, което е написано в нашите гени, определя живота ни.“

Говори се и за създаването на лекарства, които да забавят или спрат напълно деменцията и да помогнат за запазване на когнитивното мислене във възрастните хора. Дали тези медикаменти ще бъдат достъпни за всички или отново ще има неравноправие не може да бъде ясно в този ранен етап. Колегите трябва сериозно да се замислят за влиянието на тези открития върху живота на обикновените хора, казват някои от учените, които не са част от екипа на изследването.

Въпреки че 52 гена звучат като голямо число, те обясняват само около 5% от вариациите в интелекта, казват още учените. Те знаят, че много рядко има един единствен ген за всяка човешка черта.