В неделя „Площад Славейков“ публикува материал със заглавие „Списък на застрашеното (от Б. Д.) културно наследство“, базиран на прессъобщение от Божидар Димитров. Във връзка с текста директорът на Националния исторически музей се свърза с редакцията ни и ни изпрати право на отговор.

„В публикация, излязла след мое съобщение до всички медии относно 30 културно-исторически обекти, които трябва да са приоритетни по мое мнение при евентуална реставрация, авторът е допуснал две лъжи.

Едната (чудя се как я е измислил) е, че аз искам да ръководя работата по всички. Сто двадесет и четири часа да имаше денонощието, пак не бих могъл да се справя. Дори един-единствен обект (Голямата базилика) ми отнема всичкото свободно и служебно време, камо ли 33 обекта. Просто исках да предотвратя евентуално прахосване на средствата (98 млн. лева) за малостойни или лишени от модерна инфраструктура обекти.

Още по-опашата лъжа е, че Голямата базилика се реставрира с итонг. Това не е вярно не само за Голямата базилика, но и за всички реставрирани вече около 30 крепости и църкви в България.

Питах човек от вашия сайт защо мислите, че това е итонг. Отговорът ме смая „Така изглежда на снимките”. Итонг не използва никой, защото е и по-скъп от камъка, но това е друга тема. Италианците възстановяват Колизеума с бетон, но той е построен с бетон, облицован с каменни плочи. Бетонът е измислен от тях в I век и един техен архитект е описал как се прави. Витрувий му е името. У нас т.н. „битобетон” също се използва за пълнеж на крепостните стени между двете лица на стената, изграждани от камък.

Та това е.“

Площад Славейков