„С лице на елитен френски актьор от 60-те години на миналия век, генералът от руското разузнаване Леонид Решетников не предизвиква никакво притеснение у събеседника си. Усмихва се широко, но и сдържано. Две теми карат погледа му да промени школуваната си непроницаемост и в него да се открехнат малки, но видими прозорчета на емоция – България и православието”.

Така започва представянето на интервюто на генерал-лейтенанта и доскоро директор на Руския институт за стратегически изследвания Леонид Решетников за вестник „Труд”. Автор на интервюто е главният редактор на изданието Петьо Блъсков.

„Вие замисляли ли сте се, откога изведнъж българите започнаха да се страхуват от „ръката на Москва“? Нима тя някога е ограбила България, разпореждала се е със земите и проливала кръвта на синовете й?”, реагира генералът на въпроса колко истина има в твърдението, че той е „дългата ръка на Москва” в България.

„Тази ръка с благодарност е приела от българите славянската писменост, свещените книги, които утвърдиха в Русия православната вяра. Тази ръка вдигна меча, за да освободи братята си по вяра от чуждо иго. Това винаги е била ръката на приятелство и братска помощ. Всяка страна има свои национални и държавни интереси, така че интересът на Русия се състои в това да има в качеството си на съсед силна, независима, процъфтяваща и приятелска България”. 

Леонид Решетников продължава разказа си как през 70-те години, когато е бил аспирант в България, обикалял селата, а хората му целували ръка – „те много добре помнеха това добро, което е донесла в България ръката на Москва”.

„А кой днес плаши българите с „ръката на Москва“? Това не са глупаци, а хора опасно подли, тези, които търгуват със суверенитета на България, а за лична облага са готови да забравят националните и държавните интереси на своята страна и със слугинска страст служат на чужди интереси. Опити да се обясняват отношенията ни с машинации на „ръката на Москва“ е целенасочен стремеж не само да се помрачат руско-българските отношения, но и да се отвлече вниманието от тези сили, които реално не само се намесват във вътрешните работи на страната ви, а и работят в полза на пълното подчинение на България”.

Генерал Решетников допълва, че всъщност Турция се намесвала във вътрешните работи на България, а не Русия. И че ако Москва наистина е искала, в София е щяло да има проруско правителство.  

Руският разузнавач коментира прословутата среща с лидерката на БСП Корнелия Нинова, на което била обсъждана кандидатурата на Румен Радев за президент.

„Истината е много проста: по предложение на приятели, аз съм се срещнал с г-жа Нинова като ново политическо лице от най-високо ниво на България. Срещата продължи 25-30 мин. в кафето на софийски хотел, където отсядам. Разговорът имаше характер на запознанство. Дотогава няколко години съм избягвал контактите с ръководството на БСП, тъй като смятам соцпартията в днешния й вид несамостоятелна и изчезваща структура. Но приятелите настояха.

За господин Радев съм чул от Корнелия Нинова, като за възможен кандидат за поста Президент на България. Да обсъждаме кандидатурата нямаше никакъв смисъл, тъй като нито аз, нито лидерът на БСП тогава практически нищо не сме знаели за нея. Това, че госпожа Нинова се уплаши да признае за нашата среща и започна да разпространява за мен абсолютни клевети, само потвърждава моето скептично отношение към ръководството на БСП и предизвиква въпроси за морала на лидера й.

Възможно е г-жа Нинова да я е подвела приятелката й Светлана Шаренкова, която е взимала от руската опозиционна антипрезидентска преса различни долнопробни предположения за мен и ги е разпространявала в България. Ето такива хора оглавяват у вас организации на българо-руската дружба. Парадокс! Как може да им се вярва?”

Леонид Решетников твърди в интервюто, че целта на Запада е да разруши православието. Той дава и описание на процесите в съвременния свят:

„Сега целият свят е пред избор: или се търкаляме в устата на глобалисткото чудовище, което не зачита вяра, култура, традиции, превръщайки човека в безполово същество, или се връщаме към завета на предците ни и тръгваме по пътя на Христа към своето възкресение. Начело застава Русия.”

Решетников заключава, че враговете на православието са закъснели: „процесът на възраждането върви и не може да бъде спрян. Даже с война”.