Трябваше държавните мъже да се съберат на поредния Консултативен съвет по национална сигурност при президента, за да заговорят за държавно финансиране на традиционните вероизповедания и за акредитация на Висшия ислямски институт. Имамите да се обучават тук, каза няколко дни по-късно министърът на вътрешните работи. Идеята е ясна – ако имамите нямат заплати, ще се намери кой да ги храни. Ако бъдещите мюсюлмански духовници не се обучават законно тук, ще се намери къде другаде да го направят. И двата варианта сочат на югоизток.

Тези предложения изглеждат толкова логични, че няма разумен отговор на въпроса защо досега не са изпълнени. Увирането на главите на политиците обаче е бавен процес. Вече девет години държавата пречи на акредитацията на Висшия ислямски институт в София. Училището е създадено по Закона за вероизповеданията, има си утвърден правилник, подлежи на контрол от държавните институции.

Къде е проблемът ли? Висшият ислямски институт може да се нарича „висш”, но не издава легитимни дипломи за висше образование, както това прави Богословският факултет. А без легитимна диплома за бакалавърска степен, завършилите ислямския институт не могат да продължат да учат в България, но могат да го направят другаде – там, където думата „ислямски” е по-важна от легитимната диплома. И този вариант сочи на югоизток.

За да бъде акредитиран Висшият ислямски институт по Закона за висшето образование, той трябва да има сграда. Ами, да си построят тогава, би казал страничният наблюдател. Ами, това опитват да направят вече девет години, но се сблъскват с мълчаливия отказ на Столичната община. Иначе през цялото време получават само на думи подкрепа от тези, които управляваха. И се обясняват на протестиращи „срещу втора джамия” или „срещу ислямски център” в София. Днес и едните, и другите са заедно на власт и вече демонстрират увиране.

В интерес на истината, Красимир Каракачанов се изказа още преди три години в подкрепа на финансирано от държавата и акредитирано висше ислямско училище. По това време неговите настоящи партньори събираха подписки и организираха протести срещу „втора джамия”. Предишният президент Росен Плевнелиев още с встъпването си на поста се обяви за изграждането на сграда на Висшия ислямски институт и неговата акредитация. Още по-преди настоящият премиер Бойко Борисов, но още в качеството си на кмет на София, също подкрепи публично правото на мюсюлманската общност да обучава законно духовните си кадри.

И така вече девет години. Още през 2008 година Главното мюфтийство внася документи в общината, за да започне строителство на собствен терен в квартал „Малинова долина”. Не получава скица в законния срок. Следва среща на главния мюфтия Мустафа Алиш Хаджи с кмета Борисов. Скицата пристига. Следва проект. Не можело да е на пет етажа, става на три етажа. Не можело да има минаре, става без минаре. Ама не можело да има изобщо молитвена част… И така вече девет годиини всички писани и устно поставени условия са спазени, времето минава, но разрешително за строеж няма. Няма сграда, няма и акредитация.

Иначе държавата е силно загрижена на думи за сигурността, за недопускането на арабско или турско влияние във вероизповеданието, за контрол над ислямското образование и над проповядването в джамиите. Но не прави нищо по същество, дори бойкотира решаването на проблема. И се страхува от пишман-патриотите, в чиито глави разумът отдавна не вирее. Това е разликата между кресливия патриотизъм и истинския патриотизъм. Единият експлоатира проблемите, другият ги решава. Изглежда главите най-после увряха и сме на крачка от разрешаването на един толкова елементарен проблем, който има пряко отношение към сигурността на България.