Ad Config - Website header

 

Article_top

Вицепрезидентът Илиана Йотова би днес в Брюксел в тревога, че ЕС е на път за се откаже от политиката си за социално-икономическо сближаване, известна още като кохезионна, която осигурява финансиране от европейския бюджет за по-бедните и неразвити членки на съюза, каквато е България.

"Много важно е да запазим кохезионната политика. Не са един и два гласовете в Европа, които искат буквално нейното унищожаване", каза Йотова пред журналисти в Брюксел, повтаряйки противоречива теза на президента Румен Радев.

"Ще чуете много благовидни определения като "нови финансови инструменти", "инвестиционни планове", "инвестиционни инструменти, но зад това се крие дълбоката промяна на философията на кохезионната политика. Досега тя е преди всичко донорска политика. Ако се заложи само на новите финансови инструменти и на инвестициите, имам много тежки предчувствия, че те много трудно ще стигнат до България. Затова на всяка цена трябва да запазим кохезионната политика във вида, в който тя е досега, като, разбира се, могат да се прилагат и гъвкави възможности", добави тя.

Йотова допусна, че Европейската комисия може "да се откаже от кохезионната политика", която е част от договора на ЕС. 

"Бюджетът (на ЕС) и начинът, по който бъде структуриран, ще покаже дали Европейската комисия ще се откаже от кохезионната политика", каза тя, коментирайки многогодишната финансова рамка на ЕС след 2020 година.

Комисията няма такива правомощия. Нейно основно задължение е да бъде пазителка на доворите на ЕС. Бюджетните въпроси на ЕС се решават с единодушие от държавите му членки.

"Аз много се надявам, че ще има достатъчно добро лоби от държави, за които кохезионната политика е наистина голямото основание да бъдат част от Европейския съюз, колкото така и направо да говоря в случая", каза вицепрезидентката. "Не смятам, че тези финансови инструменти, с които се опитват да заменят кохезионната политика са удачни за всичките 27 страни и неминуемо това ще донесе след себе си политически разочарования, политически решения. Групирането и отчуждението в ЕС е факт".

Кохезионната политика трябва да бъде основен приоритет на българското председателство на ЕС през първата половина на 2018 година, каза Йотова. Съюзници за запазването ѝ страната ни трябва да търси предимно в южната част на Европа, но и в западната, каза тя.

Йотова остро критикува последните две комисии - втората на Жозе Барозу и сегашната на Жан-Клод Юнкер - и особено идеята за т. нар. "Европа на различни скорости".

"Според мене проектът за скорости в Европа не е проект. Това е резултат от изключително грешна и недалновидна политика на Европейския съюз през последните два мандата на Европейската комисия", каза тя. "Слабо лидерство, непоемане на отговорност, не само по външнополитическите (въпроси) и въпросите на сигурността, но и по отношение на финансите и на социалната политика".

"Тази политика, която беше заложена изключително само на базата на рестрикциите, която уби икономическия растеж, която направи слабите държави още по-слаби, а другите - още по-затворени и капсулирани в себе си, всъщност сама по себе си доведе до различно движение в Европа", каза Йотова.

Комисията досега не е предложила проект за многогодишната финансова рамка на ЕС след 2020 година, макар регламент да я задължава да го направи. Комисарят по бюджета Гюнтер Йотингер каза миналата седмица, че ще се консултира с Европарламента и с държавите-членки дали не е по-добре този проект да бъде отложен с година с оглед на това да бъде по-реалистичен, т .е. да отчита реалните финансови последици от Брекзит така и перспективите за развитието на ЕС.

Великобритания временно блокира преговорите по следващата многогодишна финансова рамка, позовавайки се на предсрочните избори на 8 юни т. г. Правителството на министър-председателката Тереза Мей съобщи, че националното законодателство не му позволява да участва в тях, докато не бъде съставен нов кабинет възоснова на вота.

Великобритания дава 15 на сто от приходите в европейския бюджет и предстоят трудни преговори за това дали тя ще изпълни всички задължения към него в рамките на настоящата финансова рамка. ЕС пристъпва към изграждане на обща отбрана, а страните от еврозоната обсъждат създаване на техен собствен бюджет, който да служи като стабилизатор при финансови кризи. Миграцията и сигурността се очертават като нарастващи пера в разходите на ЕС. През септември предстоят законодателни избори в най-голямата нетна донорка в европейския бюджет - Германия.

"Не може съдбата на милиони хора в Европа да бъде заложена на няколко политически решения", каза Йотова.

"Не можем да спекулираме за бъдещето на кохезионната политика на ЕС", каза днес пред Клуб Z ресорният говорител в комисията Йоханес Барке. "На 26 и 27 юни ще има кохезионен форум и ще представим нашия документ за размисъл за бъдещето на финансите на ЕС в края на месеца. Предложението на комисията за следващата многогодишна финансова рамка след 2020 година ще последва скоро след това".

На пресконференция на 30 март т. г. Йотингер намекна, че ЕС предстои да обсъди дали след 2020 година да постави финансирането от своя бюджет взависимост от икономически условия - например дали получателките му изпълняват препоръките към техните бюджети и реформи, които ЕС прави всяка година. Разглежда се и възможността кохезионните фондове да бъдат обвързани със спазването на върховенството на закона, каза той. Предмет на дискусия е и ролята на т.нар. финансови инструменти в европейското финансиране. Те означават, че вместо безвъзмездно част от него ще бъде под формата на гаранции за кредити при по-изгодни от пазарните условия. 

Йотова участва в конференция за финансирането на планинските райони в ЕС, която се състоя днес в Брюксел.

Ключови думи
 
Илияна Йотова

Вицепрезидентът Илиана Йотова би днес в Брюксел в тревога, че ЕС е на път за се откаже от политиката си за социално-икономическо сближаване, известна още като кохезионна, която осигурява финансиране от европейския бюджет за по-бедните и неразвити членки на съюза, каквато е България.

"Много важно е да запазим кохезионната политика. Не са един и два гласовете в Европа, които искат буквално нейното унищожаване", каза Йотова пред журналисти в Брюксел, повтаряйки противоречива теза на президента Румен Радев.

"Ще чуете много благовидни определения като "нови финансови инструменти", "инвестиционни планове", "инвестиционни инструменти, но зад това се крие дълбоката промяна на философията на кохезионната политика. Досега тя е преди всичко донорска политика. Ако се заложи само на новите финансови инструменти и на инвестициите, имам много тежки предчувствия, че те много трудно ще стигнат до България. Затова на всяка цена трябва да запазим кохезионната политика във вида, в който тя е досега, като, разбира се, могат да се прилагат и гъвкави възможности", добави тя.

Йотова допусна, че Европейската комисия може "да се откаже от кохезионната политика", която е част от договора на ЕС. 

"Бюджетът (на ЕС) и начинът, по който бъде структуриран, ще покаже дали Европейската комисия ще се откаже от кохезионната политика", каза тя, коментирайки многогодишната финансова рамка на ЕС след 2020 година.

Комисията няма такива правомощия. Нейно основно задължение е да бъде пазителка на доворите на ЕС. Бюджетните въпроси на ЕС се решават с единодушие от държавите му членки.

"Аз много се надявам, че ще има достатъчно добро лоби от държави, за които кохезионната политика е наистина голямото основание да бъдат част от Европейския съюз, колкото така и направо да говоря в случая", каза вицепрезидентката. "Не смятам, че тези финансови инструменти, с които се опитват да заменят кохезионната политика са удачни за всичките 27 страни и неминуемо това ще донесе след себе си политически разочарования, политически решения. Групирането и отчуждението в ЕС е факт".

Кохезионната политика трябва да бъде основен приоритет на българското председателство на ЕС през първата половина на 2018 година, каза Йотова. Съюзници за запазването ѝ страната ни трябва да търси предимно в южната част на Европа, но и в западната, каза тя.

Йотова остро критикува последните две комисии - втората на Жозе Барозу и сегашната на Жан-Клод Юнкер - и особено идеята за т. нар. "Европа на различни скорости".

"Според мене проектът за скорости в Европа не е проект. Това е резултат от изключително грешна и недалновидна политика на Европейския съюз през последните два мандата на Европейската комисия", каза тя. "Слабо лидерство, непоемане на отговорност, не само по външнополитическите (въпроси) и въпросите на сигурността, но и по отношение на финансите и на социалната политика".

"Тази политика, която беше заложена изключително само на базата на рестрикциите, която уби икономическия растеж, която направи слабите държави още по-слаби, а другите - още по-затворени и капсулирани в себе си, всъщност сама по себе си доведе до различно движение в Европа", каза Йотова.

Комисията досега не е предложила проект за многогодишната финансова рамка на ЕС след 2020 година, макар регламент да я задължава да го направи. Комисарят по бюджета Гюнтер Йотингер каза миналата седмица, че ще се консултира с Европарламента и с държавите-членки дали не е по-добре този проект да бъде отложен с година с оглед на това да бъде по-реалистичен, т .е. да отчита реалните финансови последици от Брекзит така и перспективите за развитието на ЕС.

Великобритания временно блокира преговорите по следващата многогодишна финансова рамка, позовавайки се на предсрочните избори на 8 юни т. г. Правителството на министър-председателката Тереза Мей съобщи, че националното законодателство не му позволява да участва в тях, докато не бъде съставен нов кабинет възоснова на вота.

Великобритания дава 15 на сто от приходите в европейския бюджет и предстоят трудни преговори за това дали тя ще изпълни всички задължения към него в рамките на настоящата финансова рамка. ЕС пристъпва към изграждане на обща отбрана, а страните от еврозоната обсъждат създаване на техен собствен бюджет, който да служи като стабилизатор при финансови кризи. Миграцията и сигурността се очертават като нарастващи пера в разходите на ЕС. През септември предстоят законодателни избори в най-голямата нетна донорка в европейския бюджет - Германия.

"Не може съдбата на милиони хора в Европа да бъде заложена на няколко политически решения", каза Йотова.

"Не можем да спекулираме за бъдещето на кохезионната политика на ЕС", каза днес пред Клуб Z ресорният говорител в комисията Йоханес Барке. "На 26 и 27 юни ще има кохезионен форум и ще представим нашия документ за размисъл за бъдещето на финансите на ЕС в края на месеца. Предложението на комисията за следващата многогодишна финансова рамка след 2020 година ще последва скоро след това".

На пресконференция на 30 март т. г. Йотингер намекна, че ЕС предстои да обсъди дали след 2020 година да постави финансирането от своя бюджет взависимост от икономически условия - например дали получателките му изпълняват препоръките към техните бюджети и реформи, които ЕС прави всяка година. Разглежда се и възможността кохезионните фондове да бъдат обвързани със спазването на върховенството на закона, каза той. Предмет на дискусия е и ролята на т.нар. финансови инструменти в европейското финансиране. Те означават, че вместо безвъзмездно част от него ще бъде под формата на гаранции за кредити при по-изгодни от пазарните условия. 

Йотова участва в конференция за финансирането на планинските райони в ЕС, която се състоя днес в Брюксел.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета