Ad Config - Website header

 

Article_top

На 10 юни, събота, ДСБ ще проведе Национално събрание за избор на нов председател на партията. До ситуацията се стигна, след като водачът на формацията Радан Кънев подаде оставка след парламентарните избори. Сред кандидатите за негов наследник са:

Ген. Атанас Атанасов - дългогодишен депутат, досегашен зам.-председател на партията и един от учредителите й.

Доц. Светослав Малинов - евродепутат, също също досегашен зам.-председател и част от партията от създаването й.

Ралица Кирилова - член на партията от София, водила е предизборни кампании като председател на предизборен щаб, към момента не участва в ръководните органи на формацията и е първата дама, която е номинирана за председателския пост.

Тъй като ген. Атанасов и доц. Малинов са популярни и десните хора от години познават политическата им кариера и визия, зададохме няколко въпроса на Ралица Кирилова. 

 

- Защо се кандидатирате да участвате в състезанието за председател на ДСБ, г-жо Кирилова, конкурентите ви са хора с много опит. Слушах представянията на кандидатите – защо мислите, че “сърцето и енергията” са достатъчни да се преборят с опита и последователността на Атанас Атанасов и с добрата преценка и усета за правилни компромиси на Светослав Малинов – това са качествата, които всеки от вас изтъкна като аргумент в своя полза?

- Първо, аз получих номинации от хора в партията за председател и не бягам от това състезание. И наистина гледам на избора на нов председател на ДСБ като на състезание, а не като на противопоставяне. Като на реална конкурентна среда, сблъсък на визии, сблъсък на възможности. Работила съм много добре и с ген. Атанасов, и с доц. Малинов, водила съм кампаниите им като председател на щаба и вярвам, че с техния опит и възможности трябва да останат в ДСБ, те са важни за партията. Но защо мисля, че сърцето в момента е водещото. На първо място, смятам, че да правим едно и също и да очакваме различен резултат е незряло и през годините и ДСБ, и българското така наречено доказахме, че това не работи. Това е и мотивът ми да се дистанцирам от участието в последните избори. Второ – смятам, че дясното има нужда от преучредяване. Не казвам, че има нужда от революции. Предлагам енергия, нова визия и размах, който да стъпи върху традиции, каквито ДСБ безспорно има и от които двамата ми конкуренти в това състезание са част. Затова не противопоставям сърцето на опита и усета за компромис, но смятам, че в този момент водеща е мечтата.

- Какво влагате в “нова енергия и нова визия” и как си представяте канализирането на тази енергия вдясно – през последните години форматите, в които участваше ДСБ, и проектите за дясното все уж стъпваха на “гражданска енергия”, която щеше да се събира? И Реформаторският блок, родил се заедно с протестите отпреди 4 години, впоследствие и проектът “Да, България”, който се очакваше да върви за ръка с дясното, но и това не се случи, говореха за енергия, но тя така и не се събра или се оказа недостатъчна. И в крайна сметка едни доста хора останаха непредставени. Проектите ли не бяха годни или?

- Вероятно претенциите ни за единственост, за новост, за пазители на скрижали вече твърде много дразнят хората. Много от избирателите ни на последните избори не просто не гласуваха за нас, за нито една от трите формации, които си разделиха гласовете, а не гласуваха изобщо. Немалко от десните хора, притеснени от потенциалното връщане на власт на БСП и ДПС, гласуваха за ГЕРБ, колкото и да не харесват модела “Бойко Борисов и Цветан Цветанов”. Аз не зная каква е истината за това кой успя да разруши чувството за общност, но помежду ни наистина се създадоха дълбоки язви на недоверие. Говоренето помежду ни даде много лош знак. Ние се състедочотихме в разговора за Христо, Петър и Радан или Радан, Петър и Христо и как този, онзи или другият не могат да работят заедно. Това даде лош знак за всички, които искаха да работят и да гласуват за това, което ни събира всъщност – ясен евроатлантизъм, ясно изискване за справедлиност и липса на компромиси с върховенството на закона, ясното изискване България да е на знаещите и можещите и да създава условия за развитие на този потенциал. Нещата, които ни обединяват, не успяха да намерят своите смели говорители, тъй като не излязохме от разговорите кой къде е сбъркал и кой какво е или не е направил. Затова говоря за преучредяване на дясното, стъпвайки на здравното, персоналистичното, модерно консервативното, което, вярвам, далеч не е оксиморон.

Така че вероятно разговорите помежду ни разделиха и разсеяха енергията.

- Говорите за преучредяване на традиционното дясно, а не за поредно обединение. И все пак това преучредяване предполага и въпроса с кого?

- Моята кандидатура предпоставя мястото на ДСБ като ядро на това преосмисляне на дясното. Но аз никога не съм се занимавала с политика заради конкретни имена, затова и не бих коментирала поединично никоя от формациите вдясно. Дълбоко вярвам обаче, че това преучредяване минава през обръщане към всички демократично мислещи и здравомислещи граждани, обединени около нещата, за които говорихме. Които са готови да застанат на барикадата не като ползватели на “облагите” от ЕС или на защитата, която имаме благодарение на членството в НАТО. А на онези, които са готови да бранят евроатлантическата ни идентичност. Когато някой излезе и напада яростно съюзите, в които участваме, или представя само консуматорската страна – евроатлантиеската идентичност трябва да бъде защитена. Когато имаме съдебна система, която произвежда неравенство и е толкова деградирала, че едва ли мнозина се съмняват в нейната неефективност – срещу това трябва да се застане. Трябва ли всеки от нас поединично да се сблъска с тази система челно, за да разбере, че тя не работи и е крайно време нещо да се направи. Всички знаем, че законът важи за едни, но не важи за други. Идеята за изваждането на прокуратурата от съдебната власт, както е в много европейски страни и както адвокатурата е извън съдебната власт, е добра, но цялата тази реформа и необходимостта от нея трябва да бъдат прегърнати от хора, които са готови активно да участват, а не просто да спамят със статуси в социалните мрежи. Това не е битка. Битката означава да си готов да жертваш личния си комфорт. Ето към тези хора трябва да се обърнем. Така че отговорът на въпроса “с кого” е: С всички, с които имаме общи ценности и сме готови да градим бъдеще, а не с тези, с които сме рушили миналото”.

- Все пак – какъв е форматът за партньорства, който предлагате, и къде е мястото на РБ като цяло, доколкото го има, на партиите в него поотделно, на “Да, България”, на "Нова република" във вашата концепция за преучредяване на дясното?

- Разговорът с “Да, България”, а и с останалите формации е всъщност разговор с членовете и симпатизантите им. Не бих искала персонално да говорим за тези субекти – наистина вярвам, че персоналното говорене е една от причините да стигнем дотук – да не сме представени в парламента, което само по себе си не е драма – драмата е в това, че десните хора останаха непредставени. Става дума за хората, които в годините ни подкрепяха и помагаха. Драмата е в това, че ние не разпознахме отговорите, които очакваха нашите избиратели, слязохме под нивото на собствените си претенции. Така че обръщението е към всички, които припознават десните ценности за своя кауза. Вярвам, че тези хора са много във всички от изброените формации.

- Представяте си това преучредяване като приобщаване на тези хора към ДСБ, като развитие на проекта “Нова република” или?

- Демократите за силна България имат своите основания да усещат себе си като ядро, но претенцията за лидерство и претенцията “елате при нас, защото сме най-добри и най-хубави”, е претенция на дребно и тя не работи. Дълбоко вярвам, че в един такъв разговор картите трябва да са на масата и всички трябва да участват равнопоставено в този процес. Ако продължим да сме съсредоточени върху това кой ще лидира – лидери и обединители на дясното дал Бог и както наскоро каза бившият лидер на тази партия – сигурно трябва да има отделно крило на 4-ти километър за обединители на дясното през последните 27 години.

- От появата на ГЕРБ като партия крайъгълният камък и на конфликтите, и на всичко, което се случва в десницата, е отношението към ГЕРБ, които се закичиха с десния етикет. Какво трябва да е отношението към ГЕРБ, към Бойко Борисов, към третото му правителство?

- Отношението към ГЕРБ и отношението към Бойко Борисов ми се струват два различни разговора. Не очаквайте от мен да хвърлям заклинания от типа “никога с този или никога с онзи”. Ясно е, че “никога” важи за тези, които искат да откъснат България от европейския и евроатлантическия й път и идентичност. Но отношението към ГЕРБ е въпрос на анализ на политики и каузи. Несъмнено ГЕРБ успява да привлече част от нашите симпатизанти, за които ние изглеждаме недостатъчно убедителни. За мен е много важно отношението към ГЕРБ да не е отношение към Бойко Борисов и неговия модел на управление, защото много често в българската политика олицетворяваме управления с лидера на партията, която и да е тя, който и да е този лидер. Важно е отношението към ГЕРБ да е консистентно и да лежи на ценности – нещо, което нито Реформаторският блок успя да постигне, нито по-ранната десница. Подходът беше много конюнктурен, твърде много съобразен с изискванията на деня и позицията на силния. Когато имаме ясна визия от кое не можем да отстъпим и кое можем да подкрепим – тогава и отношението към ГЕРБ ще е много ясно. Но това ще трябва да го решим заедно.

- Чухме вече претенцията, че десните хора са представени в парламента – от ГЕРБ, след като така наречената традиционна десница се провали на изборите.

- Г-н Борисов лесно поглъща политически субекти, но ми се струва, че с традиционната десница ще му е по-трудно. Няколко пъти споменавам, че правителството е лишено от легитимност, защото ако видите броя на негласувалите и на тези, които гласуваха за формации извън парламента, той е почти равен на броя на подкрепилите това управление. По-страшното обаче е, че липсва компетентност и професионализъм и най-вече визионерство. Видимо е по начина, по който (не) работи новият парламент.

- В представянето на кандидатурата си за председател говорите за това, че ДСБ трябва да си върне обратно хората, загубени в годините. Кои са тези хора, защо ги загубихте? Тук е разговорът и за раздялата на ДСБ с едно от дългогодишните си лица – Петър Москов?

- Казусът “Петър Москов” е важен, защото този въпрос ми се задава от хората в партията от страната. Затова ще отговоря. Аз съм работила добре и с д-р Москов, и с Радан Кънев и е важно да се знае, че ДСБ никога не е била партията на Петър Москов или на Радан Кънев. Не искам да съдя никого, но е очевидно, че този тандем се разпадна и резултатите са повече от лоши. Д-р Москов към момента не е член на ДСБ и аз не съм чула да има желание да участва. Но и да има – тази партия си има легитимните органи, които вземат решения, има и устав и смятам, че структурите на партията трябва да вземат своите решения. През времето много се изкушавахме да слагаме етикети, да говорим за предателство, за измяна – това е белег по-скоро на тоталитарно говорене и това мен лично ме обижда. Аз съм демократ и партия ДСБ винаги се е стремила да представлява демократите, християндемократическите ценности, хората, за които личното мнение и отговорност са важни, а не са повод за барикади помежду ни. Така че силно се надявам да се върнем към същността си.

Когато говоря, че ДСБ трябва да си върне хората и експертизата, имам предвид хора, които през годините по един или друг начин се отдалечиха. Дали ние ги обидихме или те ни се обидиха, дали не застъпвахме достатъчно ясни позиции – не мога да коментирам. ДСБ отбеляза 13 години от учредяването си и през това време беше символ най-вече на експертиза. Макар и малка, наричали са ни бутикова партия, наричали са ни елитарна партия, но всъщност ние давахме ясен глас на политики през безспорни авторитети в своите области – лукс, който в тези години други партии нямаха. Част от тези хора в годините натрупаха разочарования и просто се отдръпнаха. Аз искам да им протегнем ръка. Затова предлагам обединение на два фронта – първо вътре в ДСБ, да обединим себе си и да си върнем смелостта от компетентността, която предлагахме. И след това да седнем на масата и да говорим за дясното.

- В събота ще бъде избран председател на ДСБ. Ако това сте вие – какво ще е мястото на опонентите ви в бъдещето на формацията?

- Доцент Малинов и ген. Атанасов са доказани експерти в нещата, с които се занимават, вярвам, че ДСБ трябва да се опре и на тяхната експертиза. По какъв начин – това е въпрос на техен избор, но аз не бих се лишила от техния капацитет и възможности.

Ето и акценти от представянията на номинациите на ген. Атанас Атанасов и на доц. Светослав Малинов за поста:

Ген. Атанас Атанасов:

Всичко, което съм правил в политиката, съм го правил публично. Аз съм независим човек и съм устоявал на изкушенията, а те не са били едно или две.

Опитът и последователността в политиката са важни.

Единството на ДСБ е в основата на евентуалните ни успехи оттук нататък. Ако не стана председател – няма да участвам в никакви сепаративни заговори и неща, това трябва да е ясно.

Това казва ген. Атанасов пред съпартийците си, представяйки кандидатурата си за председател на ДСБ. Той изтъква още, че в настоящата политическа ситуация е важно председателят на партията да е всекидневно на терен и да работи, тъй като през последните месеци са изпуснати важни събития, по които формацията изостава с публични позиции и реакции (част от работата на опонента Светослав Малинов като евродепутат е в Брюксел и Страсбург - б.р.).

По думите на Атанасов основният въпрос за бъдещи разговори за партньорства на ДСБ с други формации е отношението им към кабинета "Борисов 3", което трябва да е опозиционно заради начина му на формиране и раздаването на позиции "на парче" и овладяването на "парчета" от олигархични кръгове. Според него не бива да се водят разговори с формации, които се държат като "сателити на властта", и дава пример с настоящото поведение на Реформаторския блок. Решенията за коалиционните формати да се вземат от органите на партията, за да се чуват всички гласове е следващо предложение. Според Атанасов, тъй като следващите редовни избори са за европейски парламент пред 2019 г., не бива да се бърза с коалиционни формати, а първо трябва да се работи за укрепване на ДСБ.

Доц. Светослав Малинов:

Не съм се кандидатирал за друга длъжност, за която да съм бил най-убеден, че съм най-подходящият човек. Точно в това политическо време, в следващите две години.

Работата ми като евродепутат няма да бъде на преден план. Това забравете, че е проблем. 

Аз съм консерватор, но и знам какво е компромис, правил съм лични компромиси в името на политически цели, по-големи от мен. Защото има опасност да се наложи да правим компромиси и знам, че мога да направя вярна преценка.

Това са част от посланията на Светослав Малинов при представянето на номинацията му за председател на ДСБ. Той казва, че не знае кои са и могат да бъдат бъдещи партньори, защото смята, че е политическа грешка да се предзадава тактика, когато няма яснота каква би била ситуацията и останалите формации. Отношението към ГЕРБ ще е остро критично. Ние сме опозиция на това правителство, казва още той, но припомня, че част от избирателите на ГЕРБ са отблъснати избиратели на ДСБ. 

По думите му има и сфери, в които ДСБ не може да бъде опозиция, ако ГЕРБ запази определени политики във външната политика и енеретиката. Въпреки че няма гаранция, че ГЕРБ биха запазили курса от предишни мандати. Малинов казва, че ако стане председател на ДСБ, ще се кандидатира и за лидер на "Нова република".

Има и четвърти кандидат за председателския пост в ДСБ - Борис Точев от ДСБ-София, на 29 години. Той заявява категорично, че бъдеща коалиция и взаимодействие с настоящите парламентарно представени партии е невъзможна. И обявява себе си като човек с десни убеждения и от семейство, репресирано от всички правителства досега без това на Иван Костов.

* Представянията на всички кандидати за председател на ДСБ преди избора в събота можете да видите ТУК.

 

На 10 юни, събота, ДСБ ще проведе Национално събрание за избор на нов председател на партията. До ситуацията се стигна, след като водачът на формацията Радан Кънев подаде оставка след парламентарните избори. Сред кандидатите за негов наследник са:

Ген. Атанас Атанасов - дългогодишен депутат, досегашен зам.-председател на партията и един от учредителите й.

Доц. Светослав Малинов - евродепутат, също също досегашен зам.-председател и част от партията от създаването й.

Ралица Кирилова - член на партията от София, водила е предизборни кампании като председател на предизборен щаб, към момента не участва в ръководните органи на формацията и е първата дама, която е номинирана за председателския пост.

Тъй като ген. Атанасов и доц. Малинов са популярни и десните хора от години познават политическата им кариера и визия, зададохме няколко въпроса на Ралица Кирилова. 

 

- Защо се кандидатирате да участвате в състезанието за председател на ДСБ, г-жо Кирилова, конкурентите ви са хора с много опит. Слушах представянията на кандидатите – защо мислите, че “сърцето и енергията” са достатъчни да се преборят с опита и последователността на Атанас Атанасов и с добрата преценка и усета за правилни компромиси на Светослав Малинов – това са качествата, които всеки от вас изтъкна като аргумент в своя полза?

- Първо, аз получих номинации от хора в партията за председател и не бягам от това състезание. И наистина гледам на избора на нов председател на ДСБ като на състезание, а не като на противопоставяне. Като на реална конкурентна среда, сблъсък на визии, сблъсък на възможности. Работила съм много добре и с ген. Атанасов, и с доц. Малинов, водила съм кампаниите им като председател на щаба и вярвам, че с техния опит и възможности трябва да останат в ДСБ, те са важни за партията. Но защо мисля, че сърцето в момента е водещото. На първо място, смятам, че да правим едно и също и да очакваме различен резултат е незряло и през годините и ДСБ, и българското така наречено доказахме, че това не работи. Това е и мотивът ми да се дистанцирам от участието в последните избори. Второ – смятам, че дясното има нужда от преучредяване. Не казвам, че има нужда от революции. Предлагам енергия, нова визия и размах, който да стъпи върху традиции, каквито ДСБ безспорно има и от които двамата ми конкуренти в това състезание са част. Затова не противопоставям сърцето на опита и усета за компромис, но смятам, че в този момент водеща е мечтата.

- Какво влагате в “нова енергия и нова визия” и как си представяте канализирането на тази енергия вдясно – през последните години форматите, в които участваше ДСБ, и проектите за дясното все уж стъпваха на “гражданска енергия”, която щеше да се събира? И Реформаторският блок, родил се заедно с протестите отпреди 4 години, впоследствие и проектът “Да, България”, който се очакваше да върви за ръка с дясното, но и това не се случи, говореха за енергия, но тя така и не се събра или се оказа недостатъчна. И в крайна сметка едни доста хора останаха непредставени. Проектите ли не бяха годни или?

- Вероятно претенциите ни за единственост, за новост, за пазители на скрижали вече твърде много дразнят хората. Много от избирателите ни на последните избори не просто не гласуваха за нас, за нито една от трите формации, които си разделиха гласовете, а не гласуваха изобщо. Немалко от десните хора, притеснени от потенциалното връщане на власт на БСП и ДПС, гласуваха за ГЕРБ, колкото и да не харесват модела “Бойко Борисов и Цветан Цветанов”. Аз не зная каква е истината за това кой успя да разруши чувството за общност, но помежду ни наистина се създадоха дълбоки язви на недоверие. Говоренето помежду ни даде много лош знак. Ние се състедочотихме в разговора за Христо, Петър и Радан или Радан, Петър и Христо и как този, онзи или другият не могат да работят заедно. Това даде лош знак за всички, които искаха да работят и да гласуват за това, което ни събира всъщност – ясен евроатлантизъм, ясно изискване за справедлиност и липса на компромиси с върховенството на закона, ясното изискване България да е на знаещите и можещите и да създава условия за развитие на този потенциал. Нещата, които ни обединяват, не успяха да намерят своите смели говорители, тъй като не излязохме от разговорите кой къде е сбъркал и кой какво е или не е направил. Затова говоря за преучредяване на дясното, стъпвайки на здравното, персоналистичното, модерно консервативното, което, вярвам, далеч не е оксиморон.

Така че вероятно разговорите помежду ни разделиха и разсеяха енергията.

- Говорите за преучредяване на традиционното дясно, а не за поредно обединение. И все пак това преучредяване предполага и въпроса с кого?

- Моята кандидатура предпоставя мястото на ДСБ като ядро на това преосмисляне на дясното. Но аз никога не съм се занимавала с политика заради конкретни имена, затова и не бих коментирала поединично никоя от формациите вдясно. Дълбоко вярвам обаче, че това преучредяване минава през обръщане към всички демократично мислещи и здравомислещи граждани, обединени около нещата, за които говорихме. Които са готови да застанат на барикадата не като ползватели на “облагите” от ЕС или на защитата, която имаме благодарение на членството в НАТО. А на онези, които са готови да бранят евроатлантическата ни идентичност. Когато някой излезе и напада яростно съюзите, в които участваме, или представя само консуматорската страна – евроатлантиеската идентичност трябва да бъде защитена. Когато имаме съдебна система, която произвежда неравенство и е толкова деградирала, че едва ли мнозина се съмняват в нейната неефективност – срещу това трябва да се застане. Трябва ли всеки от нас поединично да се сблъска с тази система челно, за да разбере, че тя не работи и е крайно време нещо да се направи. Всички знаем, че законът важи за едни, но не важи за други. Идеята за изваждането на прокуратурата от съдебната власт, както е в много европейски страни и както адвокатурата е извън съдебната власт, е добра, но цялата тази реформа и необходимостта от нея трябва да бъдат прегърнати от хора, които са готови активно да участват, а не просто да спамят със статуси в социалните мрежи. Това не е битка. Битката означава да си готов да жертваш личния си комфорт. Ето към тези хора трябва да се обърнем. Така че отговорът на въпроса “с кого” е: С всички, с които имаме общи ценности и сме готови да градим бъдеще, а не с тези, с които сме рушили миналото”.

- Все пак – какъв е форматът за партньорства, който предлагате, и къде е мястото на РБ като цяло, доколкото го има, на партиите в него поотделно, на “Да, България”, на "Нова република" във вашата концепция за преучредяване на дясното?

- Разговорът с “Да, България”, а и с останалите формации е всъщност разговор с членовете и симпатизантите им. Не бих искала персонално да говорим за тези субекти – наистина вярвам, че персоналното говорене е една от причините да стигнем дотук – да не сме представени в парламента, което само по себе си не е драма – драмата е в това, че десните хора останаха непредставени. Става дума за хората, които в годините ни подкрепяха и помагаха. Драмата е в това, че ние не разпознахме отговорите, които очакваха нашите избиратели, слязохме под нивото на собствените си претенции. Така че обръщението е към всички, които припознават десните ценности за своя кауза. Вярвам, че тези хора са много във всички от изброените формации.

- Представяте си това преучредяване като приобщаване на тези хора към ДСБ, като развитие на проекта “Нова република” или?

- Демократите за силна България имат своите основания да усещат себе си като ядро, но претенцията за лидерство и претенцията “елате при нас, защото сме най-добри и най-хубави”, е претенция на дребно и тя не работи. Дълбоко вярвам, че в един такъв разговор картите трябва да са на масата и всички трябва да участват равнопоставено в този процес. Ако продължим да сме съсредоточени върху това кой ще лидира – лидери и обединители на дясното дал Бог и както наскоро каза бившият лидер на тази партия – сигурно трябва да има отделно крило на 4-ти километър за обединители на дясното през последните 27 години.

- От появата на ГЕРБ като партия крайъгълният камък и на конфликтите, и на всичко, което се случва в десницата, е отношението към ГЕРБ, които се закичиха с десния етикет. Какво трябва да е отношението към ГЕРБ, към Бойко Борисов, към третото му правителство?

- Отношението към ГЕРБ и отношението към Бойко Борисов ми се струват два различни разговора. Не очаквайте от мен да хвърлям заклинания от типа “никога с този или никога с онзи”. Ясно е, че “никога” важи за тези, които искат да откъснат България от европейския и евроатлантическия й път и идентичност. Но отношението към ГЕРБ е въпрос на анализ на политики и каузи. Несъмнено ГЕРБ успява да привлече част от нашите симпатизанти, за които ние изглеждаме недостатъчно убедителни. За мен е много важно отношението към ГЕРБ да не е отношение към Бойко Борисов и неговия модел на управление, защото много често в българската политика олицетворяваме управления с лидера на партията, която и да е тя, който и да е този лидер. Важно е отношението към ГЕРБ да е консистентно и да лежи на ценности – нещо, което нито Реформаторският блок успя да постигне, нито по-ранната десница. Подходът беше много конюнктурен, твърде много съобразен с изискванията на деня и позицията на силния. Когато имаме ясна визия от кое не можем да отстъпим и кое можем да подкрепим – тогава и отношението към ГЕРБ ще е много ясно. Но това ще трябва да го решим заедно.

- Чухме вече претенцията, че десните хора са представени в парламента – от ГЕРБ, след като така наречената традиционна десница се провали на изборите.

- Г-н Борисов лесно поглъща политически субекти, но ми се струва, че с традиционната десница ще му е по-трудно. Няколко пъти споменавам, че правителството е лишено от легитимност, защото ако видите броя на негласувалите и на тези, които гласуваха за формации извън парламента, той е почти равен на броя на подкрепилите това управление. По-страшното обаче е, че липсва компетентност и професионализъм и най-вече визионерство. Видимо е по начина, по който (не) работи новият парламент.

- В представянето на кандидатурата си за председател говорите за това, че ДСБ трябва да си върне обратно хората, загубени в годините. Кои са тези хора, защо ги загубихте? Тук е разговорът и за раздялата на ДСБ с едно от дългогодишните си лица – Петър Москов?

- Казусът “Петър Москов” е важен, защото този въпрос ми се задава от хората в партията от страната. Затова ще отговоря. Аз съм работила добре и с д-р Москов, и с Радан Кънев и е важно да се знае, че ДСБ никога не е била партията на Петър Москов или на Радан Кънев. Не искам да съдя никого, но е очевидно, че този тандем се разпадна и резултатите са повече от лоши. Д-р Москов към момента не е член на ДСБ и аз не съм чула да има желание да участва. Но и да има – тази партия си има легитимните органи, които вземат решения, има и устав и смятам, че структурите на партията трябва да вземат своите решения. През времето много се изкушавахме да слагаме етикети, да говорим за предателство, за измяна – това е белег по-скоро на тоталитарно говорене и това мен лично ме обижда. Аз съм демократ и партия ДСБ винаги се е стремила да представлява демократите, християндемократическите ценности, хората, за които личното мнение и отговорност са важни, а не са повод за барикади помежду ни. Така че силно се надявам да се върнем към същността си.

Когато говоря, че ДСБ трябва да си върне хората и експертизата, имам предвид хора, които през годините по един или друг начин се отдалечиха. Дали ние ги обидихме или те ни се обидиха, дали не застъпвахме достатъчно ясни позиции – не мога да коментирам. ДСБ отбеляза 13 години от учредяването си и през това време беше символ най-вече на експертиза. Макар и малка, наричали са ни бутикова партия, наричали са ни елитарна партия, но всъщност ние давахме ясен глас на политики през безспорни авторитети в своите области – лукс, който в тези години други партии нямаха. Част от тези хора в годините натрупаха разочарования и просто се отдръпнаха. Аз искам да им протегнем ръка. Затова предлагам обединение на два фронта – първо вътре в ДСБ, да обединим себе си и да си върнем смелостта от компетентността, която предлагахме. И след това да седнем на масата и да говорим за дясното.

- В събота ще бъде избран председател на ДСБ. Ако това сте вие – какво ще е мястото на опонентите ви в бъдещето на формацията?

- Доцент Малинов и ген. Атанасов са доказани експерти в нещата, с които се занимават, вярвам, че ДСБ трябва да се опре и на тяхната експертиза. По какъв начин – това е въпрос на техен избор, но аз не бих се лишила от техния капацитет и възможности.

Ето и акценти от представянията на номинациите на ген. Атанас Атанасов и на доц. Светослав Малинов за поста:

Ген. Атанас Атанасов:

Всичко, което съм правил в политиката, съм го правил публично. Аз съм независим човек и съм устоявал на изкушенията, а те не са били едно или две.

Опитът и последователността в политиката са важни.

Единството на ДСБ е в основата на евентуалните ни успехи оттук нататък. Ако не стана председател – няма да участвам в никакви сепаративни заговори и неща, това трябва да е ясно.

Това казва ген. Атанасов пред съпартийците си, представяйки кандидатурата си за председател на ДСБ. Той изтъква още, че в настоящата политическа ситуация е важно председателят на партията да е всекидневно на терен и да работи, тъй като през последните месеци са изпуснати важни събития, по които формацията изостава с публични позиции и реакции (част от работата на опонента Светослав Малинов като евродепутат е в Брюксел и Страсбург - б.р.).

По думите на Атанасов основният въпрос за бъдещи разговори за партньорства на ДСБ с други формации е отношението им към кабинета "Борисов 3", което трябва да е опозиционно заради начина му на формиране и раздаването на позиции "на парче" и овладяването на "парчета" от олигархични кръгове. Според него не бива да се водят разговори с формации, които се държат като "сателити на властта", и дава пример с настоящото поведение на Реформаторския блок. Решенията за коалиционните формати да се вземат от органите на партията, за да се чуват всички гласове е следващо предложение. Според Атанасов, тъй като следващите редовни избори са за европейски парламент пред 2019 г., не бива да се бърза с коалиционни формати, а първо трябва да се работи за укрепване на ДСБ.

Доц. Светослав Малинов:

Не съм се кандидатирал за друга длъжност, за която да съм бил най-убеден, че съм най-подходящият човек. Точно в това политическо време, в следващите две години.

Работата ми като евродепутат няма да бъде на преден план. Това забравете, че е проблем. 

Аз съм консерватор, но и знам какво е компромис, правил съм лични компромиси в името на политически цели, по-големи от мен. Защото има опасност да се наложи да правим компромиси и знам, че мога да направя вярна преценка.

Това са част от посланията на Светослав Малинов при представянето на номинацията му за председател на ДСБ. Той казва, че не знае кои са и могат да бъдат бъдещи партньори, защото смята, че е политическа грешка да се предзадава тактика, когато няма яснота каква би била ситуацията и останалите формации. Отношението към ГЕРБ ще е остро критично. Ние сме опозиция на това правителство, казва още той, но припомня, че част от избирателите на ГЕРБ са отблъснати избиратели на ДСБ. 

По думите му има и сфери, в които ДСБ не може да бъде опозиция, ако ГЕРБ запази определени политики във външната политика и енеретиката. Въпреки че няма гаранция, че ГЕРБ биха запазили курса от предишни мандати. Малинов казва, че ако стане председател на ДСБ, ще се кандидатира и за лидер на "Нова република".

Има и четвърти кандидат за председателския пост в ДСБ - Борис Точев от ДСБ-София, на 29 години. Той заявява категорично, че бъдеща коалиция и взаимодействие с настоящите парламентарно представени партии е невъзможна. И обявява себе си като човек с десни убеждения и от семейство, репресирано от всички правителства досега без това на Иван Костов.

* Представянията на всички кандидати за председател на ДСБ преди избора в събота можете да видите ТУК.

Коментари

Задоста ви сърбахме попарата

Задоста ви сърбахме попарата,сега ще гледате Парламента през крив макарон , еврогниди и толерасти гнусни!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета