Ad Config - Website header

 

Article_top

Шефът на европейското разширяване каза днес, че държавите, които не позволяват Македония да започне присъединителни преговори с ЕС, създават условия за хроничната вътрешна криза на страната.

"В крайна сметка отговорността лежи върху отговорните хора в страната", каза Хаан. "Но наистина, ако политическата рамка или политическият климат не беше благоприятен за започването на преговори, това несъмнено не помогна за стабилизиране на страната и да я държи на пътя, по който тя вървеше повече от десет години."

Тогава по думите му бившата югославска република Македония била "най-добрият ученик" в региона, докато това не е случаят днес.

"Така че в известен смисъл фактът, че нямаше конкретна перспектива, със сигурност повлия на ситуацията в страната. Това е просто въпросът, който повдигнах. Следователно смятам, че съседите трябва да имат интерес да допринесат за стабилността и включване на тази страна поне в бъдеще в Европейския съюз", каза Хаан.

Започването на присъединителни преговори със страна кандидатка изисква единодушие на всички 28 страни на ЕС. Досега то липсва заради възражения на Гърция и България.

Хаан изрази надежда, че последната криза в Македония е "променила мисленето" на съседите ѝ, които не са били съгласни ЕС да започне преговори с нея.

Той не назова поименно никой от съседите, но цитира "добрите отношения" между българския министър-председател Бойко Борисов и новия македонски премиер Зоран Заев.

Хаан заяви също, че за да предложи пак на държавите членки да започнат преговори за членство с Македония, новото ѝ правителство трябва да осъществи минимум от спешни реформи, които засягат функционирането на демокрацията и върховенството на закона.

Главната пречка да започнат преговорите досега беше несъгласието на Гърция. Атина иска бившата югорепублика да промени името си, тъй като сегашното съвпада с това на северната гръцка провинция със столица Солун и според южните ни съседи съдържа териториална претенция. 

Позовавайки се на репресии спрямо македонските граждани с българско самосъзнание, на антибългарската пропаганда и на исторически фалшификации от страна на Скопие, България настоява за двустранен договор за добросъседство като условие да гласува за начало на преговорите. Различните македонски власти досега протакат, започналите преди години преговори по такъв договор не дадоха резултат. 

Успоредно с отношенията със съседите обаче Македония има списък от вътрешни пречки пред преговорите, отразени в ежегодните доклади на комисията за напредъка ѝ. Те са свързани с функционирането на държавните институции, правата на малцинствата, липсата на независимо правосъдие и свободни медии, корупцията, разкрития за масови незаконни подслушвания.

Ключови думи
 
 Йоханес Хаан. Снимка ЕПА/БГНЕС

Шефът на европейското разширяване каза днес, че държавите, които не позволяват Македония да започне присъединителни преговори с ЕС, създават условия за хроничната вътрешна криза на страната.

"В крайна сметка отговорността лежи върху отговорните хора в страната", каза Хаан. "Но наистина, ако политическата рамка или политическият климат не беше благоприятен за започването на преговори, това несъмнено не помогна за стабилизиране на страната и да я държи на пътя, по който тя вървеше повече от десет години."

Тогава по думите му бившата югославска република Македония била "най-добрият ученик" в региона, докато това не е случаят днес.

"Така че в известен смисъл фактът, че нямаше конкретна перспектива, със сигурност повлия на ситуацията в страната. Това е просто въпросът, който повдигнах. Следователно смятам, че съседите трябва да имат интерес да допринесат за стабилността и включване на тази страна поне в бъдеще в Европейския съюз", каза Хаан.

Започването на присъединителни преговори със страна кандидатка изисква единодушие на всички 28 страни на ЕС. Досега то липсва заради възражения на Гърция и България.

Хаан изрази надежда, че последната криза в Македония е "променила мисленето" на съседите ѝ, които не са били съгласни ЕС да започне преговори с нея.

Той не назова поименно никой от съседите, но цитира "добрите отношения" между българския министър-председател Бойко Борисов и новия македонски премиер Зоран Заев.

Хаан заяви също, че за да предложи пак на държавите членки да започнат преговори за членство с Македония, новото ѝ правителство трябва да осъществи минимум от спешни реформи, които засягат функционирането на демокрацията и върховенството на закона.

Главната пречка да започнат преговорите досега беше несъгласието на Гърция. Атина иска бившата югорепублика да промени името си, тъй като сегашното съвпада с това на северната гръцка провинция със столица Солун и според южните ни съседи съдържа териториална претенция. 

Позовавайки се на репресии спрямо македонските граждани с българско самосъзнание, на антибългарската пропаганда и на исторически фалшификации от страна на Скопие, България настоява за двустранен договор за добросъседство като условие да гласува за начало на преговорите. Различните македонски власти досега протакат, започналите преди години преговори по такъв договор не дадоха резултат. 

Успоредно с отношенията със съседите обаче Македония има списък от вътрешни пречки пред преговорите, отразени в ежегодните доклади на комисията за напредъка ѝ. Те са свързани с функционирането на държавните институции, правата на малцинствата, липсата на независимо правосъдие и свободни медии, корупцията, разкрития за масови незаконни подслушвания.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета

Какво се случва в съдебната система според вас?