Архитектурните паметници в България често падат жертва на нечии по-грандомански и/или модерни възгледи за това как трябва да изглежда една сграда. И докато едни някога красиви здания са пометени от орди багери, а други изпепелявани от съмнителни пожари – се срещат и позитивни примери. Дали един от тях ще е и прочутата къща на Фингов в центъра на София, където от известно време тече ремонт, видя екип на „Площад Славейков“?

Разположен на ъгъла на „Шипка“ и „Васил Априлов“, този символ на сецесиона у нас доскоро се рушеше, тънеше в мръсотия, наплескан бе със свастики и вулгарни надписи, а скулптурата на женска глава на Андрей Николов при входа като по чудо стоеше цяла и невъзмутима на входа на свличащата се сграда.

Днес обаче виждаме, че къщата, която е на повече от век, е шпаклована и измазана в искрящобяло, работата на Николов е почистена. Все още стоят старите дограми – неясно е дали ще бъдат реставрирани или сменени, дали покривът ще има нови улуци и керемиди… Ремонтът все още не е стигнал до градината, пълна с двуметрови бурени – плевели растат дори от каменните външни стълби на двора. За щастие не се вижда и помен от така любимия на новите предприемачи стъклобетон. Да се надяваме, че ремонтът не е само козметичен и ще върне блясъка на този паметник на културата.

Имотът всъщност и в момента е обявен за продажба чрез известна брокерска компания. Не знаем каква е цената – тя става ясна след запитване при вече сериозен интерес. Сходни буржоазни сгради в околността обаче се продават за между 2,5 и 4,5 милиона евро. А новият облик на Финговата къща вероятно с лекота ще надхвърли тези суми.

Архитект Георги Фингов проектира и строи сградата между 1906 и 1908 г. за своето семейство – за да удовлетвори както битовите, така и естетическите му нужди. Самият той заявява, че в тази къща е вложил всичкото си изкуство, работил е с жарта на младежката си фантазия, с желанието да има уютна и удобна къща. Тогава и скулпторът Андрей Николов извайва на колоната пред дома познатия женски образ.

Партерният етаж на къщата е свързан с първия от трите чрез вътрешно стълбище. На първия етаж има две спални, детска стая, дневна с тераса, баня и веранда над входа. В миналото интериорът е включвал детайлно орнаментирана дървена ламперия, облицовани с махагон стени, масивни дървени колони, вградена библиотека, инкрустирани мебели, кристални полилеи.

Историята на къщата е свързана с трагичната смърт на сина на арх. Фингов. След нея през 1914 г. той продава сградата на Петко Теодоров, брат на тогавашния премиер Теодор Теодоров. А след Девети, както повечето други архитектурни забележителности у нас, е национализирана и повече от две десетилетия служи като детска градина. Разбира се, само за отрочетата на привилегировани фамилии.

След Десети пък следват познатите за прехода съдебни саги – наследници се преследват, делят сградата като баница, не е ясно чия и доколко е собствеността. От няколко години това изглежда е изяснено, защото след 2011-а има няколко опита за публична продажба на имота чрез брокерски агенции. През 2015 г. например ѝ бе сложена цена от 3 750 000 евро.

Остава единствено да разберем дали поредният опит за продажба, този път на сграда в значително по-добър вид, ще бъде успешен – и ако това все пак се случи, дали новите собственици ще запазят реновирания ѝ блясък, или ще търсят варианти да го превърнат в поредното синтетично чудовище в центъра на София.

"Площад Славейков"