Гласовете на ГЕРБ и "Воля" не бяха достатъчни днес, за да мине на първо четене мажоритарният вот, предложен от най-голямата партия в парламента. Със 121 гласа "против" срещу 98 "за" и един въздържал се БСП, ДПС и "Обединените патриоти" отхвърлиха законопроекта за промени в Изборния кодекс.

От ГЕРБ предлагаха мажоритарен вот с основен мотив референдумът от 2016 г., в който 2,5 млн. българи гласуваха "за" въвеждане на мажоритарна система с абсолютно мнозинство. Референдумът не бе задължителен, но основен довод на хората на Борисов бе, че много граждани искат това.

Техният законопроект предвиждаше 240 едномандатни избирателни района, като районирането трябваше да бъде координирано и организирано от президента, задача, с която той отказа днес да се заеме малко преди гласуването.

Ако един депутат не вземе над 50%+1 процента в своя район, първите двама отиват на балотаж. Законът предвиждаше и промени в партийната субсидия от 11 на 1 лев - също въпрос от народното допитване.

От ДПС подкрепиха законопроекта в правна комисия, но после парламентарната група реши да гласува "против" в залата, въпреки че по тяхна преценка това е вот срещу интереса на партията. Те също имаха законопроект, който бе отхвърлен днес - за допускане на агитацията на майчин език, премахване на квадратчето "не подкрепям никого" и задължителното гласуване плюс връщане на старите правила за вота в чужбина. Промените бяха подкрепени от 24 депутати от ДПС, 113 бяха против, като 69 се въздържаха - 63-ма от тях от ГЕРБ.

Това може и да не е краят на въпроса за мажоритарното гласуване. Лидерът на "Воля" Веселин Марешки на няколко пъти натърти, че неговата партия готвела по-добър законопроект, но ще бъде готов след две седмици. Не е ясно кога ще бъде разгледан.

Дебатите в залата бяха дълги - над 2 часа, но се повтаряха доводите, представени в правна комисия, и се правеха исторически прегледи.

"Законопроектът е реакция и изпълнение на волята на мнозинството български избиратели, която беше изразена на референдума през 2016 г.", заяви председателят на правната комисия Данаил Кирилов, който представи внесеното от ГЕРБ.

Той обаче пропусна факта, че много българи не участваха в референдума, за да не мине той границата на активност, която го прави задължителен.

Депутати от левицата атакуваха предложението с вече изпипаните аргументи - че мажоритарната система води до по-малко представителност, че подобна система в два тура има едва в няколко държави по света, предимно африкански, че и сега законът позволява да се гласува за личности.

"Предизборната кампания ще е фрагментирана, това я прави по-скъпа и увеличава опасността от купуване на гласове. Намаляването на държавната субсидия на партиите ще засили участието на корпоративните интереси, и то на местно ниво", отбеляза правистът от левицата Филип Попов. "Ще влязат 2/3 политически неангажирани и безотговорни депутати. Трудно ще се поддават на партийна дисциплина, ще скачат от групичка в групичка, няма да имат състоятелна политика."

Лидерът на "Атака" Волен Сидеров, макар и коалиционен партньор на ГЕРБ чрез "Обединените патриоти", също се изказа остро срещу мажоритарния вот.

"Политическият живот в България се основава на принципите на плурализма. Около референдума се внушаваше на хората, че партиите са нещо лошо. Ако някой смята, че е по-добре да има анархия, да излезе и да го каже ясно. Дали ще е член на шоу програма - да излезе и да го каже ясно, не да се позовава ясно на 2,5 млн. българи, които са гласували без разяснение. Всички политолози излязоха след референдума, хората се подлъгаха от некоректната кампания", заяви Сидеров.

И добави тезата си от вчера - че с мажоритарна система може лесно да влезе мнозинство, което да изкара България от ЕС и НАТО.

"О, ужас - а вашите либерални, социалдемократически, християндемократски алианси в Евросъюза ще изреват като мечка в бяло време. Замислихте ли се каква врата отваряте, като подкрепяте такъв мажоритарен вот?", запита той. "Да говориш против политиците не е конструктивно, не е полезно за хората, за обществото", добави някогашният антисистемен играч.

Депутатката от "Воля" Кръстина Таскова отвърна на Сидеров:

"Избирателите са изморени, изморени са от огромната пропаст между политиците и народа. Затова искат мажоритарен вот. И Сидеров бе обещал 300 лв. пенсия, народът над всичко, сега обаче властта е всичко."

ДПС защитава своя законопроект, като заяви, че да не може да се агитира на майчин език е против "утвърдени демократични стандарти". За мажоритарното гласуване от Движението се изказа Рамадан Аталай:

"ДПС се отказва от собствените, партийните интереси и застава зад националните интереси."

Лидерът на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов се включи в дебатите едва след почивката, като отбеляза, че ГЕРБ вече са правили избори в частично мажоритарен вот - през 2009 г., когато за пръв път влязоха в Народното събрание.

"Когато участвахме за пръв път на избори, имаше смесена система. През 2009 година се видя, че хората имат нужда от тази система", заяви той. "Обществото е задало съответните въпроси, на които трябва да отговорим. Ние достатъчно сме им дали възможност да изберат това, което желаят."

Веселин Марешки, който уж подкрепяше мажоритарния вот на ГЕРБ и гласува "за", всъщност го атакува безмилостно в дебатите:

"След седмица-две ще бъде внесен друг закон, също за 100% мажоритарна система, който няма недъзите на този. Ще продължавате ли да твърдите, че трябва да се вслушаме във волята на тези 2,5 млн. български избиратели? Лошо е сега да опорочим една хубава идея, вие сте глупави, има изследване, че някои хора не подкрепят тази идея. Те разбраха, че е глупава и неработеща. Малко след изборите в България имаше избори в САЩ, след това имаше избори в "Младост", преди недалеко имаше избори във Франция. И всички тези избори потвърдиха, че има една вълна на негодувание срещу статуквото."

Данаил Кирилов ехидно запита защо досега не е внесен този законопроект на "Воля", отговор не получи. Марешки до момента е разкрил малко за идеята на най-новата сила в парламента, но обяви, че става дума за система с листи, която е по-скоро смесена, отколкото мажоритарна.