Ad Config - Website header

 

Article_top

Посещението на президента на Иракския автономен район Масуд Барзани в София и срещите му с премиера Борисов повдигнаха множество въпросителни, които бяха подхранени допълнително, защото за визитата беше съобщено след като новината изтече в медиите.

Имаше предположение, че Барзани е поискал оръжие и муниции, както и подкрепа за референдума, който трябва да се проведе на 25 септември т. г.

На карта е заложена независимостта на Иракски Кюрдистан чрез отделянето му от Ирак. Трябва да припомним, че повечето влиятелни държави в Европейския съюз, както и САЩ, вече снабдяват кюрдите в Ирак с оръжие. Според информирани източници на територията на региона е планирано построяването на военна база за 150 млн. долара.

Оборудването на иракските кюрди се извършва със знанието на правителството в Багдад, в което са представени и кюрдски партии. Във федералния парламент има над 40 кюрдски депутати. Този процес се ускори след като “Даеш” окупира и  редица кюрдски градове и села, заедно с територии от окръг Керкук, който е богат на петролни залежи и за който от дълги години претендират както Багдад, така и Арбил – столицата на Иракски Кюрдистан.

Кюрдските въоръжени отряди – т.нар. Пешмерга, успяха да си възвърнат всичките населени места, окупирани от джихадистите. Обстоятелството, че тези територии понастоящем са част от Иракски Кюрдистан обаче, може да доведе до засилване на напрежението в отношенията на кюрдите с шиитите, които контролират властта в страната, особено след прогонването на “Даеш” от Мосул и от други иракски градове.

Затова учудва липсата на разбиране сред българските политически кръгове за сложните отношения между централното правителство в Багдад и Иракски Кюрдистан. В частност нов елемент в съществуващото противопоставяне ще състави анонсираният от Арбил референдум за отделянето на Иракски Кюрдистан от Ирак и за провъзгласяване на независима Кюрдска република, който трябва да се проведе на 25 септември т. г.

Кюрдският въпрос се поставя неизменно от основаването на иракската държава през 1921 г., въпреки изредилите се оттогава различни правителства и режими. Нещо повече – той е нерешен въпрос и за другите държави с кюрдски малцинства – Турция, Иран и Сирия. Той придобива особено геополитическо, стратегическо и икономическо значение и поради наличието на петролни залежи в този регион, което го превръща в съсредоточие на регионални и международни интереси. Кюрдите в Ирак имат много повече права от сънародниците си в другите три страни. Но мечтите за независимост са далеч от реализма. Самото поставяне на въпроса за независима кюрдска държава може да доведе до вътрешен кюрдско-арабски конфликт с неясни последствия.

Киркук и кюрдското знаме

Въпросът за референдум за кюрдска независимост придобива актуалност с всяко изостряне на противоречията с Багдад. Всъщност, става дума за отдавнашен кюрдски консенсус по въпроса, какъвто има и за кюрдския характер на град Киркук. Сега над държавните институции в града се вее кюрдско знаме, въпреки че според член 140 от Конституцията на Ирак, Киркук е спорна територия.

Въпросът за Киркук и неговият петрол е алфата и омегата на целия кюрдски проблем, а инцидентът със знамето е показателен за назряваща вътрешна и международна криза. Наскоро губернаторът на Киркук, който принадлежи към Кюрдския патриотичен съюз начело с Джалал Талабани, е изпратил официално писмо до правителствените служби, с което ги задължава да издигнат кюрдското знаме. При това той добре знаеше, че мярката се подкрепя единствено от кюрдските членове на администрацията, за разлика от арабските и туркменските представители в нея. За целта местният съвет е приел решение, с което си присвоява правото да замени иракското с кюрдско знаме, като по такъв начин демонстрира новата си интерпретация на въпроса за суверенитета на тази спорна територия. По тази логика, както федералното правителство има право да се произнася по този въпрос, същото важи и за автономния Иракски Кюрдистан. Иракският федерален парламент обяви решение на Областния съвет на Киркук за недействително. На свой ред кюрдските депутати бойкотираха заседанието на парламента.

Още по-тревожна от геополитическа гледна точка бе следващата стъпка – срещата на  представители на двете основни кюрдски партии – Кюрдската демократическа партия и на Кюрдския патриотичен съюз – под председателството на президента на Иракски Кюрдистан Масуд Барзани. На нея бе сформирана съвместна комисия за проучване въпроса за провеждането на бъдещ референдум за независимостта на кюрдите. Идеята активно се прокарва от Масуд Барзани през последните две години, през които се засилваше напрежението между Арбил и Багдад от една страна и Кюрдския патриотичен съюз и отцепниците от него, конституирали се в блока Гуран „промяна“, представен в кюрдския парламент. В международен план, докато партията на Барзани е близка до Анкара, тази на Талабани, както и блокът „Гуран“, са по-близки до Техеран. Тази сложна система от кръстосани лоялности се дължи на историческата траектория на кюрдските политически формации, както и на борбата за власт и пари.

На срещата, проведена в Арбил, е било решено кюрдският флаг да не бъде свалян от правителствените сгради в Киркук, както и че бъдещият референдум ще визира правото на самоопределение и отделяне на Кюрдистан в независима държава. И двете големи кюрдски партии са постигнали съгласие по този национален и патриотичен приоритет. Със сформирането на съвместна комисия те са дали мандат за установяване на връзки и с останалите кюрдски формации за определяне на датата и формата на референдума. Освен това, двете партии са обвинили Багдад, че от години насам пренебрегват изясняването на статута на спорните територии в съответствие с чл.140 на Конституцията.

Насилствена емиграция и колонизация

Според член 12 от основния документ на страната въпросът за знамето се решава от парламента. А според член 140 от същия федералните власти следва да предприемат нужните стъпки за спазване изискванията на чл.58 от Закона за държавната администрация в преходния период (това е периодът до приемането на постоянна конституция на страната), свързани с обстановката около Киркук. Въпросните изисквания включват три условия: 1/ нормализация на обстановката в града чрез завръщането на прогонените му жители и тяхното компенсиране, 2/ провеждане на преброяване на населението (Последното такова преброяване е установило мнозинство от туркменски граждани. През последващите години демографската ситуация в Киркук коренно е била променена и към 2003 г., т. е. годината на американската интервенция в Ирак, е имало арабско мнозинство. През периода от 2003 г. насам обаче броят на заселващите се в областта и в града кюрди постепенно се е увеличавал, което е предизвикало недоволството както на араби, така и на туркмени), и 3/ едва тогава може да се разглежда и въпросът за провеждане на референдум. Тези три условия обаче не са реализирани.

Първопричините за възникването на проблема „Киркук“ са свързани с решението на Саддам Хюсейн да прогони хиляди кюрдски семейства от града и да ги разсели из различни иракски градове с арабско мнозинство. Съответно диктаторът засели в Киркук на тяхно място арабски семейства. С падането на режима през 2003 г. прогонените кюрдски семейства се върнаха в родните си места, заселвайки се в палатъчни лагери в крайните квартали на Киркук в очакване прилагането на въпросния чл.140 от конституцията. Според повечето наблюдатели проблемът няма да се реши чрез силовото налагане на някакво решение от една от враждуващите страни в конфликта. В миналото Киркук се е считал за град на мирно съжителство между различните националности и религиозни направления, което прави логично търсенето на решение, съобразено със сложната мозайка от принадлежности на неговите жители. Само по такъв начин ще е възможно градът да предлага нужните социални услуги в сферата на здравеопазването и образованието, както и да трудоустои хората в активна възраст. В резултат на възникналия законов казус, на територията на област Киркук не бяха проведени и местни избори, както това констатира и ООН, която наблюдава процесите в страната. Такова бе положението към момента на установяването на контрола на “Даеш” върху Мосул и около една трета от иракските земи. Нещата се усложняват и поради зачестилите призиви от страна на доминирания от кюрдите Областен съвет за обявяване присъединяването на областта към Иракски Кюрдистан, както и за последващ референдум за узаконяването на подобен акт.

Всичко това накара съседните държави, и преди всичко Турция и Иран, да се намесят. Анкара счита подобна стъпка за „голяма грешка“. Турският премиер Йълдъръм се е свързал по телефона с иракския си колега ал-Аббади, като е изразил позицията на страната си с думите: „няма да приемем подобен прецедент на свършените факти, за което предупредихме и кюрдите“. Той също така намекнал, че в бъдеще може да се наложи да алармира и ООН за проблема. От своя страна Иран, който е съюзник на Багдад и противник на кюрдите, счита издигането на кюрдско знаме за стъпка, която ще доведе до по-нататъшно напрежение. Новият генерален секретар на ООН Антонио Гутереш посети Багдад, потвърждавайки позицията си в подкрепа на запазването на териториалната цялост на Ирак и мирното съжителство на различните общности, които го съставят. Подобна позиция заеха участниците в срещата на върха в Аман, които призоваха към „запазване единството на Ирак и неговата независимост в борбата срещу тероризма и екстремизма“.

Неясна перспектива

Киркук е първият тест за бъдещата реорганизация на държавната структура. Неговият провал може да доведе до по-нататъшна фрагментация на тази държава. Мнозина от анализаторите обаче отхвърлят възможността за обявяване на кюрдска независимост в резултат на предстоящия референдум. Според тях тази инициатива на Масуд Барзани цели по-скоро оказването на натиск върху Багдад. Наред със сериозните вътрешни и международни последствия от сегашната патова ситуация, Барзани е подтикван и от тежкото икономическо положение, в което се е оказала областта в резултат на падането на цените на петрола, както и на неизпълнението на конституционното задължение от страна на федералното правителство да превежда на Иракски Кюрдистан 17% от приходите от експорт на „черното злато“ през последните четири години.

Това пряко е застрашило стабилността на кюрдския регион и е затруднило плащането на заплати на държавните служители. Същевременно Багдад отказва да изплаща заплатите на кюрдските отряди „Пешмерга“, които по закон са считани за част от въоръжените сили на федералната държава.

Не е променен и законът за енергоносителите, който да определя и дяловете при разпределянето на постъпленията от техния износ, въпреки че това е трябвало да стане до 2007 г. Поредното отлагане се дължи и на противоречивите позиции между различните социални прослойки и техните политически партии по този деликатен въпрос. Бившият външен министър, който е кюрд по националност, заяви пред в. Шарк ел-аусат, че провеждането на референдум и народната подкрепа за независимостта на Иракски Кюрдистан няма да означават автоматично предоставяне на суверенитет на областта, което трябва да стане факт в рамките на задълбочани преговори с правителството в Багдад.

 

Посещението на президента на Иракския автономен район Масуд Барзани в София и срещите му с премиера Борисов повдигнаха множество въпросителни, които бяха подхранени допълнително, защото за визитата беше съобщено след като новината изтече в медиите.

Имаше предположение, че Барзани е поискал оръжие и муниции, както и подкрепа за референдума, който трябва да се проведе на 25 септември т. г.

На карта е заложена независимостта на Иракски Кюрдистан чрез отделянето му от Ирак. Трябва да припомним, че повечето влиятелни държави в Европейския съюз, както и САЩ, вече снабдяват кюрдите в Ирак с оръжие. Според информирани източници на територията на региона е планирано построяването на военна база за 150 млн. долара.

Оборудването на иракските кюрди се извършва със знанието на правителството в Багдад, в което са представени и кюрдски партии. Във федералния парламент има над 40 кюрдски депутати. Този процес се ускори след като “Даеш” окупира и  редица кюрдски градове и села, заедно с територии от окръг Керкук, който е богат на петролни залежи и за който от дълги години претендират както Багдад, така и Арбил – столицата на Иракски Кюрдистан.

Кюрдските въоръжени отряди – т.нар. Пешмерга, успяха да си възвърнат всичките населени места, окупирани от джихадистите. Обстоятелството, че тези територии понастоящем са част от Иракски Кюрдистан обаче, може да доведе до засилване на напрежението в отношенията на кюрдите с шиитите, които контролират властта в страната, особено след прогонването на “Даеш” от Мосул и от други иракски градове.

Затова учудва липсата на разбиране сред българските политически кръгове за сложните отношения между централното правителство в Багдад и Иракски Кюрдистан. В частност нов елемент в съществуващото противопоставяне ще състави анонсираният от Арбил референдум за отделянето на Иракски Кюрдистан от Ирак и за провъзгласяване на независима Кюрдска република, който трябва да се проведе на 25 септември т. г.

Кюрдският въпрос се поставя неизменно от основаването на иракската държава през 1921 г., въпреки изредилите се оттогава различни правителства и режими. Нещо повече – той е нерешен въпрос и за другите държави с кюрдски малцинства – Турция, Иран и Сирия. Той придобива особено геополитическо, стратегическо и икономическо значение и поради наличието на петролни залежи в този регион, което го превръща в съсредоточие на регионални и международни интереси. Кюрдите в Ирак имат много повече права от сънародниците си в другите три страни. Но мечтите за независимост са далеч от реализма. Самото поставяне на въпроса за независима кюрдска държава може да доведе до вътрешен кюрдско-арабски конфликт с неясни последствия.

Киркук и кюрдското знаме

Въпросът за референдум за кюрдска независимост придобива актуалност с всяко изостряне на противоречията с Багдад. Всъщност, става дума за отдавнашен кюрдски консенсус по въпроса, какъвто има и за кюрдския характер на град Киркук. Сега над държавните институции в града се вее кюрдско знаме, въпреки че според член 140 от Конституцията на Ирак, Киркук е спорна територия.

Въпросът за Киркук и неговият петрол е алфата и омегата на целия кюрдски проблем, а инцидентът със знамето е показателен за назряваща вътрешна и международна криза. Наскоро губернаторът на Киркук, който принадлежи към Кюрдския патриотичен съюз начело с Джалал Талабани, е изпратил официално писмо до правителствените служби, с което ги задължава да издигнат кюрдското знаме. При това той добре знаеше, че мярката се подкрепя единствено от кюрдските членове на администрацията, за разлика от арабските и туркменските представители в нея. За целта местният съвет е приел решение, с което си присвоява правото да замени иракското с кюрдско знаме, като по такъв начин демонстрира новата си интерпретация на въпроса за суверенитета на тази спорна територия. По тази логика, както федералното правителство има право да се произнася по този въпрос, същото важи и за автономния Иракски Кюрдистан. Иракският федерален парламент обяви решение на Областния съвет на Киркук за недействително. На свой ред кюрдските депутати бойкотираха заседанието на парламента.

Още по-тревожна от геополитическа гледна точка бе следващата стъпка – срещата на  представители на двете основни кюрдски партии – Кюрдската демократическа партия и на Кюрдския патриотичен съюз – под председателството на президента на Иракски Кюрдистан Масуд Барзани. На нея бе сформирана съвместна комисия за проучване въпроса за провеждането на бъдещ референдум за независимостта на кюрдите. Идеята активно се прокарва от Масуд Барзани през последните две години, през които се засилваше напрежението между Арбил и Багдад от една страна и Кюрдския патриотичен съюз и отцепниците от него, конституирали се в блока Гуран „промяна“, представен в кюрдския парламент. В международен план, докато партията на Барзани е близка до Анкара, тази на Талабани, както и блокът „Гуран“, са по-близки до Техеран. Тази сложна система от кръстосани лоялности се дължи на историческата траектория на кюрдските политически формации, както и на борбата за власт и пари.

На срещата, проведена в Арбил, е било решено кюрдският флаг да не бъде свалян от правителствените сгради в Киркук, както и че бъдещият референдум ще визира правото на самоопределение и отделяне на Кюрдистан в независима държава. И двете големи кюрдски партии са постигнали съгласие по този национален и патриотичен приоритет. Със сформирането на съвместна комисия те са дали мандат за установяване на връзки и с останалите кюрдски формации за определяне на датата и формата на референдума. Освен това, двете партии са обвинили Багдад, че от години насам пренебрегват изясняването на статута на спорните територии в съответствие с чл.140 на Конституцията.

Насилствена емиграция и колонизация

Според член 12 от основния документ на страната въпросът за знамето се решава от парламента. А според член 140 от същия федералните власти следва да предприемат нужните стъпки за спазване изискванията на чл.58 от Закона за държавната администрация в преходния период (това е периодът до приемането на постоянна конституция на страната), свързани с обстановката около Киркук. Въпросните изисквания включват три условия: 1/ нормализация на обстановката в града чрез завръщането на прогонените му жители и тяхното компенсиране, 2/ провеждане на преброяване на населението (Последното такова преброяване е установило мнозинство от туркменски граждани. През последващите години демографската ситуация в Киркук коренно е била променена и към 2003 г., т. е. годината на американската интервенция в Ирак, е имало арабско мнозинство. През периода от 2003 г. насам обаче броят на заселващите се в областта и в града кюрди постепенно се е увеличавал, което е предизвикало недоволството както на араби, така и на туркмени), и 3/ едва тогава може да се разглежда и въпросът за провеждане на референдум. Тези три условия обаче не са реализирани.

Първопричините за възникването на проблема „Киркук“ са свързани с решението на Саддам Хюсейн да прогони хиляди кюрдски семейства от града и да ги разсели из различни иракски градове с арабско мнозинство. Съответно диктаторът засели в Киркук на тяхно място арабски семейства. С падането на режима през 2003 г. прогонените кюрдски семейства се върнаха в родните си места, заселвайки се в палатъчни лагери в крайните квартали на Киркук в очакване прилагането на въпросния чл.140 от конституцията. Според повечето наблюдатели проблемът няма да се реши чрез силовото налагане на някакво решение от една от враждуващите страни в конфликта. В миналото Киркук се е считал за град на мирно съжителство между различните националности и религиозни направления, което прави логично търсенето на решение, съобразено със сложната мозайка от принадлежности на неговите жители. Само по такъв начин ще е възможно градът да предлага нужните социални услуги в сферата на здравеопазването и образованието, както и да трудоустои хората в активна възраст. В резултат на възникналия законов казус, на територията на област Киркук не бяха проведени и местни избори, както това констатира и ООН, която наблюдава процесите в страната. Такова бе положението към момента на установяването на контрола на “Даеш” върху Мосул и около една трета от иракските земи. Нещата се усложняват и поради зачестилите призиви от страна на доминирания от кюрдите Областен съвет за обявяване присъединяването на областта към Иракски Кюрдистан, както и за последващ референдум за узаконяването на подобен акт.

Всичко това накара съседните държави, и преди всичко Турция и Иран, да се намесят. Анкара счита подобна стъпка за „голяма грешка“. Турският премиер Йълдъръм се е свързал по телефона с иракския си колега ал-Аббади, като е изразил позицията на страната си с думите: „няма да приемем подобен прецедент на свършените факти, за което предупредихме и кюрдите“. Той също така намекнал, че в бъдеще може да се наложи да алармира и ООН за проблема. От своя страна Иран, който е съюзник на Багдад и противник на кюрдите, счита издигането на кюрдско знаме за стъпка, която ще доведе до по-нататъшно напрежение. Новият генерален секретар на ООН Антонио Гутереш посети Багдад, потвърждавайки позицията си в подкрепа на запазването на териториалната цялост на Ирак и мирното съжителство на различните общности, които го съставят. Подобна позиция заеха участниците в срещата на върха в Аман, които призоваха към „запазване единството на Ирак и неговата независимост в борбата срещу тероризма и екстремизма“.

Неясна перспектива

Киркук е първият тест за бъдещата реорганизация на държавната структура. Неговият провал може да доведе до по-нататъшна фрагментация на тази държава. Мнозина от анализаторите обаче отхвърлят възможността за обявяване на кюрдска независимост в резултат на предстоящия референдум. Според тях тази инициатива на Масуд Барзани цели по-скоро оказването на натиск върху Багдад. Наред със сериозните вътрешни и международни последствия от сегашната патова ситуация, Барзани е подтикван и от тежкото икономическо положение, в което се е оказала областта в резултат на падането на цените на петрола, както и на неизпълнението на конституционното задължение от страна на федералното правителство да превежда на Иракски Кюрдистан 17% от приходите от експорт на „черното злато“ през последните четири години.

Това пряко е застрашило стабилността на кюрдския регион и е затруднило плащането на заплати на държавните служители. Същевременно Багдад отказва да изплаща заплатите на кюрдските отряди „Пешмерга“, които по закон са считани за част от въоръжените сили на федералната държава.

Не е променен и законът за енергоносителите, който да определя и дяловете при разпределянето на постъпленията от техния износ, въпреки че това е трябвало да стане до 2007 г. Поредното отлагане се дължи и на противоречивите позиции между различните социални прослойки и техните политически партии по този деликатен въпрос. Бившият външен министър, който е кюрд по националност, заяви пред в. Шарк ел-аусат, че провеждането на референдум и народната подкрепа за независимостта на Иракски Кюрдистан няма да означават автоматично предоставяне на суверенитет на областта, което трябва да стане факт в рамките на задълбочани преговори с правителството в Багдад.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво се случва в съдебната система според вас?