Ad Config - Website header

 

Article_top

Средата на 2017 година е времето, когато руската клептокрация ще решава въпроса за власттта. Да, президентските избори са насрочени за 18 март 2018 г. Датата е избрана като краен знак за почит към угасващата кримнашистка еуфория. Но кога ли смяната на властта в Русия се е определяла на избори? Изборите винаги са били манипулация, оформяща постигнато по-рано решение, отразяващо съотношението на силите в управляващата върхушка.

Седянката на олигарсите от котилото на Елцин в Давос през зимата на 1996-а, срещата на Волошин1 и Басаев2 в Ница през 1999-а, нощта преди конгреса на „Единна Русия“ в резиденцията на Путин, при която айфоните бяха заключени – ето това са събитията, реално определящи личността на бъдещия владетел. Не можем да предскажем в детайли микрокинетиката на случващите се в момента процеси и техния изход. Но има някои термодинамични, ако щете, макрофактори от системата на руската власт, за които може да се говори с достатъчна сигурност.

Бъдещият президент е като Комитет за национално спасение – управляващият „елит“, който държи монополите на финансовите, информационните и силовите ресурси, ще бъде наречен хунта. Лишеното от подобни ресурси гражданско общество днес не може решително да се намеси в играта на кремълските тронове. „Елитът“ е разделен на две неравни части, като по-голямата е близка до консенсус, който може да бъде илюстриран с фразата от култов съветски филм: „Фюрерът вече не може да изпълнява задълженията си като вожд на нацията“. Извън консенсуса остават членовете на групировката „Бункер“3 - кооперация „Езеро“4 и Золотов5 с верните (?) му части от Националната гвардия.

Проблемът на Путин е в това, че той не може да изпълнява най-важната за отбора си функция като интерфейс в нейните отношения с вечно ненавистния и вечно любим Запад. Провалът на неоимперските митологеми за „Руския свят“ и „Новорусия“ се превърна в най-голямото външнополитическо поражение за режима. И подкопа икономическите устои, изостряйки до крайност отношенията със западните партньори.

Обемът на парите, които можеха да бъдат усвоени, рязко спадна, което неизбежно провокира недоволство у клептокрацията.

Възникна реална опасност за най-скъпото на руските управляващи – активите им на Запад и целия им начин на живот. Работата не опира само до активите, но и до образованието на децата, лечението, ваканциите, благополучието на съпругите и наложниците. Всичко това е поставено под въпрос от един човек, който със своите авантюристични изцепки прецака отношенията със Запада. И да бъдат възстановени докато Путин е жив политически, вече не е възможно.

Путин и Макрон в Париж.

В Париж Еманюел Макрон издевателства над президента на Русия, поставяйки го на място и показвайки му как западните лидери вече ще разговарят с Кремъл. Путин беше жалък и объркан от изненада. Беше видно, че той се предаде психически и физически, което само увеличи растящата тревога в обкръжението му.

На 12 юни – Деня на Русия, се проведе всенародна антикорупционна акция, организирана от Фонда за борба с корупцията на Алексей Навални. Във властта се борят две течения по отношение на Навални, фонда и протеста. Едното предполага заиграване с това движение и стремеж то да бъде укротено и използвано за интересите на властта. Втората линия се представлява от сили, ориентирани към жестокото смазване на всяка опозиция. Характерен в това отношение е указът на Путин за „оперативен контрол от командирите на окръзите на Националната гвардия на военните части на Въоръжените сили, други формирования и органи“.

Ако Путин си замине, групировката „Бункер“ ще загуби всичко. Те трябва бързо да обърнат ситуацията. Така се появи неочакваната „пряка връзка на Путин с народа“6 на 15 юни. Обикновено тази PR акция се провежда през пролетта. Сякаш този формат се беше изчерпал и го забравиха, пропуснаха го и нямаше да го има тази година. Но изведнъж го организираха на 15 юни, веднага след акцията от 12-и. „Бункер“ не можеше да позволи на Путин да претърпи още едно унижение – да се появи на 15 юни в пряката връзка с народа след повторния успех на демонстрацията в цяла Русия. Такъв успех в никакъв случай не биваше да бъде допуснат, трябваше да бъде потушена някаква мащабна провокация, а после той да демонстрира на града и света чрез пряката линия, че лидерът още мърда.

Москва, 12 юни. Националната гвардия срещу гражданите. 

Частично този замисъл бе реализиран в Москва, където благодарение на административния натиск протестната акция бе смачкана.  Стотиците задържани и максималните административни арести за организаторите дадоха на „Бункер“ усещането за реванш за случилото се на 26 март. Лъжливо усещане.

Новите дългосрочни регионални и демографски фактори, така ярко проявили се на 26 март, не изчезнаха. Броят на протестиращите в 187 града на Русия бе по-висок, отколкото преди два месеца и половина, а техните лозунги бяха по-силни и по-конкретни. И както и преди, участваха много младежи.

На 15 юни напомпаният с полицейски ботокс и качен на правозащитни кокили добричък Путин успя още веднъж за няколко часа да се представи в своя любим жанр като тийнейджър от улицата с ниска социална отговорност. Но проблемите му не изчезнаха. Не случайно той така и не се реши да зарадва съгражданите си с поредния договор за продължаване на неговото управление. Защото няма мандат за това от управляващия „елит“. И малко самонадеяно се похвали на гостуващ американски режисьор7, че няма критични дни.

„Антипутинският консенсус“ набира сили. В историята често се случва, че след отстраняването на авторитарния вожд чрез дворцов преврат на първо време на власт идват откровени мерзавци, а в някои случаи – убийци и военни престъпници. Но в случай на успех такъв преврат ще се превърне в събитие, което рязко ще отслаби целия режим – хунтата няма да може да създаде мобилизиращ мит за новия спасител на родината – това отнема много време. След чистката на вожда у неговите бивши сподвижници винаги възниква нужда да легитимират собствената си власт като разкрият неговите престъпления. А тези разкрития неизбежно засягат и тях самите.

Сценарият „Хунта“ отваря определен прозорец от възможности и дава шанс на гражданското общество да поеме инициативата и да постави задача не за смяната (за кой ли път!) на лошия хан (цар, генсек, президент) с добър, а за ликвидиране на институцията ханство като такава. Което в края на краищата може да стане закъснялото със столетия освобождение от игото на ордите, превърнало се отдавна във вътрешен феномен за руския народ.

----

1 Александър Волошин, ръководител на администрацията на руския президент между 1999 и 2003 г.

2 Шамил Басаев, чеченски сепаратистки лидер, убит през 2006 г. в Ингушетия.

3 „Бункер“, Пионтковский смята, че около руския президент под това име съществува група, съостояща се от лично предани на Путин бизнесмени, негови приятели от детството, от Дрезден, от времето му в КГБ.

4 „Езеро“, кооперация, създадена през 1996 г. от Владимир Путин и група семейни акционери. След избора на Путин за президент, „Езеро“ става основен източник на кадри за администрацията и близкото му обкръжение.

5 Ген. Виктор Золотов, главнокомандващ на войските на Националната гвардия на Руската федерация.

6 Пряко тв предаване, в което Путин отговаря на въпроси на граждани.

7 Оливър Стоун.

----

* Авторът е политически експерт. Текстът му е публикуван в сайта на Радио „Свобода“, откъдето го препечатваме с незначителни съкращения. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.

 

Средата на 2017 година е времето, когато руската клептокрация ще решава въпроса за власттта. Да, президентските избори са насрочени за 18 март 2018 г. Датата е избрана като краен знак за почит към угасващата кримнашистка еуфория. Но кога ли смяната на властта в Русия се е определяла на избори? Изборите винаги са били манипулация, оформяща постигнато по-рано решение, отразяващо съотношението на силите в управляващата върхушка.

Седянката на олигарсите от котилото на Елцин в Давос през зимата на 1996-а, срещата на Волошин1 и Басаев2 в Ница през 1999-а, нощта преди конгреса на „Единна Русия“ в резиденцията на Путин, при която айфоните бяха заключени – ето това са събитията, реално определящи личността на бъдещия владетел. Не можем да предскажем в детайли микрокинетиката на случващите се в момента процеси и техния изход. Но има някои термодинамични, ако щете, макрофактори от системата на руската власт, за които може да се говори с достатъчна сигурност.

Бъдещият президент е като Комитет за национално спасение – управляващият „елит“, който държи монополите на финансовите, информационните и силовите ресурси, ще бъде наречен хунта. Лишеното от подобни ресурси гражданско общество днес не може решително да се намеси в играта на кремълските тронове. „Елитът“ е разделен на две неравни части, като по-голямата е близка до консенсус, който може да бъде илюстриран с фразата от култов съветски филм: „Фюрерът вече не може да изпълнява задълженията си като вожд на нацията“. Извън консенсуса остават членовете на групировката „Бункер“3 - кооперация „Езеро“4 и Золотов5 с верните (?) му части от Националната гвардия.

Проблемът на Путин е в това, че той не може да изпълнява най-важната за отбора си функция като интерфейс в нейните отношения с вечно ненавистния и вечно любим Запад. Провалът на неоимперските митологеми за „Руския свят“ и „Новорусия“ се превърна в най-голямото външнополитическо поражение за режима. И подкопа икономическите устои, изостряйки до крайност отношенията със западните партньори.

Обемът на парите, които можеха да бъдат усвоени, рязко спадна, което неизбежно провокира недоволство у клептокрацията.

Възникна реална опасност за най-скъпото на руските управляващи – активите им на Запад и целия им начин на живот. Работата не опира само до активите, но и до образованието на децата, лечението, ваканциите, благополучието на съпругите и наложниците. Всичко това е поставено под въпрос от един човек, който със своите авантюристични изцепки прецака отношенията със Запада. И да бъдат възстановени докато Путин е жив политически, вече не е възможно.

Путин и Макрон в Париж.

В Париж Еманюел Макрон издевателства над президента на Русия, поставяйки го на място и показвайки му как западните лидери вече ще разговарят с Кремъл. Путин беше жалък и объркан от изненада. Беше видно, че той се предаде психически и физически, което само увеличи растящата тревога в обкръжението му.

На 12 юни – Деня на Русия, се проведе всенародна антикорупционна акция, организирана от Фонда за борба с корупцията на Алексей Навални. Във властта се борят две течения по отношение на Навални, фонда и протеста. Едното предполага заиграване с това движение и стремеж то да бъде укротено и използвано за интересите на властта. Втората линия се представлява от сили, ориентирани към жестокото смазване на всяка опозиция. Характерен в това отношение е указът на Путин за „оперативен контрол от командирите на окръзите на Националната гвардия на военните части на Въоръжените сили, други формирования и органи“.

Ако Путин си замине, групировката „Бункер“ ще загуби всичко. Те трябва бързо да обърнат ситуацията. Така се появи неочакваната „пряка връзка на Путин с народа“6 на 15 юни. Обикновено тази PR акция се провежда през пролетта. Сякаш този формат се беше изчерпал и го забравиха, пропуснаха го и нямаше да го има тази година. Но изведнъж го организираха на 15 юни, веднага след акцията от 12-и. „Бункер“ не можеше да позволи на Путин да претърпи още едно унижение – да се появи на 15 юни в пряката връзка с народа след повторния успех на демонстрацията в цяла Русия. Такъв успех в никакъв случай не биваше да бъде допуснат, трябваше да бъде потушена някаква мащабна провокация, а после той да демонстрира на града и света чрез пряката линия, че лидерът още мърда.

Москва, 12 юни. Националната гвардия срещу гражданите. 

Частично този замисъл бе реализиран в Москва, където благодарение на административния натиск протестната акция бе смачкана.  Стотиците задържани и максималните административни арести за организаторите дадоха на „Бункер“ усещането за реванш за случилото се на 26 март. Лъжливо усещане.

Новите дългосрочни регионални и демографски фактори, така ярко проявили се на 26 март, не изчезнаха. Броят на протестиращите в 187 града на Русия бе по-висок, отколкото преди два месеца и половина, а техните лозунги бяха по-силни и по-конкретни. И както и преди, участваха много младежи.

На 15 юни напомпаният с полицейски ботокс и качен на правозащитни кокили добричък Путин успя още веднъж за няколко часа да се представи в своя любим жанр като тийнейджър от улицата с ниска социална отговорност. Но проблемите му не изчезнаха. Не случайно той така и не се реши да зарадва съгражданите си с поредния договор за продължаване на неговото управление. Защото няма мандат за това от управляващия „елит“. И малко самонадеяно се похвали на гостуващ американски режисьор7, че няма критични дни.

„Антипутинският консенсус“ набира сили. В историята често се случва, че след отстраняването на авторитарния вожд чрез дворцов преврат на първо време на власт идват откровени мерзавци, а в някои случаи – убийци и военни престъпници. Но в случай на успех такъв преврат ще се превърне в събитие, което рязко ще отслаби целия режим – хунтата няма да може да създаде мобилизиращ мит за новия спасител на родината – това отнема много време. След чистката на вожда у неговите бивши сподвижници винаги възниква нужда да легитимират собствената си власт като разкрият неговите престъпления. А тези разкрития неизбежно засягат и тях самите.

Сценарият „Хунта“ отваря определен прозорец от възможности и дава шанс на гражданското общество да поеме инициативата и да постави задача не за смяната (за кой ли път!) на лошия хан (цар, генсек, президент) с добър, а за ликвидиране на институцията ханство като такава. Което в края на краищата може да стане закъснялото със столетия освобождение от игото на ордите, превърнало се отдавна във вътрешен феномен за руския народ.

----

1 Александър Волошин, ръководител на администрацията на руския президент между 1999 и 2003 г.

2 Шамил Басаев, чеченски сепаратистки лидер, убит през 2006 г. в Ингушетия.

3 „Бункер“, Пионтковский смята, че около руския президент под това име съществува група, съостояща се от лично предани на Путин бизнесмени, негови приятели от детството, от Дрезден, от времето му в КГБ.

4 „Езеро“, кооперация, създадена през 1996 г. от Владимир Путин и група семейни акционери. След избора на Путин за президент, „Езеро“ става основен източник на кадри за администрацията и близкото му обкръжение.

5 Ген. Виктор Золотов, главнокомандващ на войските на Националната гвардия на Руската федерация.

6 Пряко тв предаване, в което Путин отговаря на въпроси на граждани.

7 Оливър Стоун.

----

* Авторът е политически експерт. Текстът му е публикуван в сайта на Радио „Свобода“, откъдето го препечатваме с незначителни съкращения. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.

Коментари

Дрън-дрън ярина!

Дрън-дрън ярина!
Kovatz's picture
Kovatz
Kovatz

Светиев

На теб ли се падна неделното дежурство? Двойно ли плащат?

Повърхностна статия

Някой трябвало да усвои едни пари и написал една статия.
Путин има 85% одобрение в страната си. Болшинството руснаци приемат санкциите. Макрон е поканил Путин за среща.
А тази среща ще се запомни единствено с арогантното поведение на Макрон с руските журналисти.

Родните русофилистици

Родните русофилистици забравят, че всеки диктатори има три етапа на развитие - издигане, управление и накрая винаги следва провал. Сещам се как по заповед веднъж Ердоган е добрър, след два дни е лош, после пак става добър - всичко зависи какви са указанията към тях. Същото ще се случи с ПутКин - сега е велик, след някоя година ще има разкаяние и как бяха думичките за култа към личността от комунизма? ;)
Емил Станоев's picture
Емил Станоев
Емил Станоев

химическа атака

До колкото си спомням и французите търсиха химически оръжия заедно с Сащ и Англия в Ирак но нямаше, та така и в Сирия И се роди ИД !!

Ох, добре, че я има Русия,

Ох, добре, че я има Русия, иначе толкова много войни и конфликти нямаше да съществуват.
Vesela Pasheva's picture
Vesela Pasheva
безпартийна

На всеки сатрап

в края на краищата му идва времето. Конфронтирането на Путин със Запада заради Крим ще му изяде главата. А можеше да не е така. Но явно властта (и парите) ражда безумно желание за още власт (и пари).

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета