Ad Config - Website header

 

Article_top

„Висшите училища винаги реагират, когато един такъв проблем стане публичен. Може би липсва нещо, за да реагират преди да стане публичен. Това е разговор, който трябва да проведем с тях. Има отговорност на академичните ръководства да запазят имиджа.”

Така тази сутрин образователният министър Красимир Вълчев коментира пред Нова тв скандала в УНСС.

Вълчев определи като неуместно решението на ръководството на университета да накаже с предупреждение за изключване студента Кезим Медев, който преди дни в ефира на телевизията обвини професор от висшето училище, че при правилно "мотивиране" пише 3-ки и 4-ки на празни изпитни листове.

„Това решение е неуместно. Не живеем във времената на традиционната институционалност.  В днешно време нищо не остава скрито”, заяви министърът.

Освен това той коментира, че масовизацията на висшето образование е обща политика.

„Преди 1990 година в системата на висшето образование са приемани 30% от завършващите, днес - над 75% - даде пример министърът. - 

След 1990 г. мрежата се универсализира, профилът на висшите училища се универсализира, всички започнаха да образоват по неприсъщи направления. Повечето професионални направления, създадени след 1990 година, са с ниска оценка за качество и реализация”, коментира още Вълчев.

По думите му в момента се работи по преструктуриране на приема и финансирането и настройване на системата да работи с по-малко студенти и по-голямо финансиране на един студент, но в зависимост от качеството на обучението и в съответствие с потребностите на пазара на труда.  

„За едно и също висше училище намаляваме финансирането за едно направление и увеличаваме за други. Тази политика вече дава своите резултати”, заяви Вълчев.  

Преди него по Нова тв студентът Кезм Недев, който разбуни духовете, като разкри за тройките и четворките "на празна бланка", каза че  се гордее, че учи в УНСС и иска да работи за добрия му имидж.

 

„Висшите училища винаги реагират, когато един такъв проблем стане публичен. Може би липсва нещо, за да реагират преди да стане публичен. Това е разговор, който трябва да проведем с тях. Има отговорност на академичните ръководства да запазят имиджа.”

Така тази сутрин образователният министър Красимир Вълчев коментира пред Нова тв скандала в УНСС.

Вълчев определи като неуместно решението на ръководството на университета да накаже с предупреждение за изключване студента Кезим Медев, който преди дни в ефира на телевизията обвини професор от висшето училище, че при правилно "мотивиране" пише 3-ки и 4-ки на празни изпитни листове.

„Това решение е неуместно. Не живеем във времената на традиционната институционалност.  В днешно време нищо не остава скрито”, заяви министърът.

Освен това той коментира, че масовизацията на висшето образование е обща политика.

„Преди 1990 година в системата на висшето образование са приемани 30% от завършващите, днес - над 75% - даде пример министърът. - 

След 1990 г. мрежата се универсализира, профилът на висшите училища се универсализира, всички започнаха да образоват по неприсъщи направления. Повечето професионални направления, създадени след 1990 година, са с ниска оценка за качество и реализация”, коментира още Вълчев.

По думите му в момента се работи по преструктуриране на приема и финансирането и настройване на системата да работи с по-малко студенти и по-голямо финансиране на един студент, но в зависимост от качеството на обучението и в съответствие с потребностите на пазара на труда.  

„За едно и също висше училище намаляваме финансирането за едно направление и увеличаваме за други. Тази политика вече дава своите резултати”, заяви Вълчев.  

Преди него по Нова тв студентът Кезм Недев, който разбуни духовете, като разкри за тройките и четворките "на празна бланка", каза че  се гордее, че учи в УНСС и иска да работи за добрия му имидж.

Коментари

% на приетите във ВУЗ може да

% на приетите във ВУЗ може да се погледне и от друга страна - примерно от профила на икономиката ни. Преди 90-та година имаше много повече стругари и фрезисти от колкото адвокати и счетоводители и съответно е имало много по-малко нужда от хора с висше образование. Тази тенденция е световна, не само българска, така че не виждам проблем в големия процент приети във ВУЗ. Важното е като ги приемат, какво образование получават там. А че има голяма нужда от качествени и образовани кадри, спор няма.

Нима? Ти да видиш!

И кое Ви кара да си мислите, че цялата работна ръка в страната трябва да мине през ВУЗ, за да се нарече качествена и образована? Да не би образованието да започва на 18-19 години?

Само констатации - нищо ново за последните 28 години.

Интересно противоречие в думите на министъра. От една страна сам признава, че системата на ВУЗ-овете е излишно раздута след 1990 г. и създава некачествен продукт в много от случаите, от друга били намалявали субсидията по едно направление, за да я насочат в друго. Тоест вместо да се направи дълбока и качествена реформа, и накрая да останат само онези висши училища, които могат да оцелеят в пазарна ситуация и конкуренция, преливаме от пусто в празно. И докога така, г-н Министър? Задавате ли си понякога въпроса колко е устойчив моделът на икономиката ни в точно този момент, при това съотношение на производство-услуги и внос-износ на основни храни и суровини?
i l's picture
i l
ivanll

...

Вузове като УНСС(разбирай почти всичките) много се чудих как могат да се оправят из основи. Стигнах до извода че както са се окопали разни хора в тези вузове това няма как да стане. За държавата варианта е да им спре държавната поръчка и да основе нови университети, в които вече да има механизми за контрол на качествтото. В противен случай държавата плаща маса пари за университети, които нанасят много повече вреда от колкото полза на икономиката на България.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията