Ad Config - Website header

 

Article_top

„Висшите училища винаги реагират, когато един такъв проблем стане публичен. Може би липсва нещо, за да реагират преди да стане публичен. Това е разговор, който трябва да проведем с тях. Има отговорност на академичните ръководства да запазят имиджа.”

Така тази сутрин образователният министър Красимир Вълчев коментира пред Нова тв скандала в УНСС.

Вълчев определи като неуместно решението на ръководството на университета да накаже с предупреждение за изключване студента Кезим Медев, който преди дни в ефира на телевизията обвини професор от висшето училище, че при правилно "мотивиране" пише 3-ки и 4-ки на празни изпитни листове.

„Това решение е неуместно. Не живеем във времената на традиционната институционалност.  В днешно време нищо не остава скрито”, заяви министърът.

Освен това той коментира, че масовизацията на висшето образование е обща политика.

„Преди 1990 година в системата на висшето образование са приемани 30% от завършващите, днес - над 75% - даде пример министърът. - 

След 1990 г. мрежата се универсализира, профилът на висшите училища се универсализира, всички започнаха да образоват по неприсъщи направления. Повечето професионални направления, създадени след 1990 година, са с ниска оценка за качество и реализация”, коментира още Вълчев.

По думите му в момента се работи по преструктуриране на приема и финансирането и настройване на системата да работи с по-малко студенти и по-голямо финансиране на един студент, но в зависимост от качеството на обучението и в съответствие с потребностите на пазара на труда.  

„За едно и също висше училище намаляваме финансирането за едно направление и увеличаваме за други. Тази политика вече дава своите резултати”, заяви Вълчев.  

Преди него по Нова тв студентът Кезм Недев, който разбуни духовете, като разкри за тройките и четворките "на празна бланка", каза че  се гордее, че учи в УНСС и иска да работи за добрия му имидж.

 

„Висшите училища винаги реагират, когато един такъв проблем стане публичен. Може би липсва нещо, за да реагират преди да стане публичен. Това е разговор, който трябва да проведем с тях. Има отговорност на академичните ръководства да запазят имиджа.”

Така тази сутрин образователният министър Красимир Вълчев коментира пред Нова тв скандала в УНСС.

Вълчев определи като неуместно решението на ръководството на университета да накаже с предупреждение за изключване студента Кезим Медев, който преди дни в ефира на телевизията обвини професор от висшето училище, че при правилно "мотивиране" пише 3-ки и 4-ки на празни изпитни листове.

„Това решение е неуместно. Не живеем във времената на традиционната институционалност.  В днешно време нищо не остава скрито”, заяви министърът.

Освен това той коментира, че масовизацията на висшето образование е обща политика.

„Преди 1990 година в системата на висшето образование са приемани 30% от завършващите, днес - над 75% - даде пример министърът. - 

След 1990 г. мрежата се универсализира, профилът на висшите училища се универсализира, всички започнаха да образоват по неприсъщи направления. Повечето професионални направления, създадени след 1990 година, са с ниска оценка за качество и реализация”, коментира още Вълчев.

По думите му в момента се работи по преструктуриране на приема и финансирането и настройване на системата да работи с по-малко студенти и по-голямо финансиране на един студент, но в зависимост от качеството на обучението и в съответствие с потребностите на пазара на труда.  

„За едно и също висше училище намаляваме финансирането за едно направление и увеличаваме за други. Тази политика вече дава своите резултати”, заяви Вълчев.  

Преди него по Нова тв студентът Кезм Недев, който разбуни духовете, като разкри за тройките и четворките "на празна бланка", каза че  се гордее, че учи в УНСС и иска да работи за добрия му имидж.

Коментари

% на приетите във ВУЗ може да

% на приетите във ВУЗ може да се погледне и от друга страна - примерно от профила на икономиката ни. Преди 90-та година имаше много повече стругари и фрезисти от колкото адвокати и счетоводители и съответно е имало много по-малко нужда от хора с висше образование. Тази тенденция е световна, не само българска, така че не виждам проблем в големия процент приети във ВУЗ. Важното е като ги приемат, какво образование получават там. А че има голяма нужда от качествени и образовани кадри, спор няма.

Нима? Ти да видиш!

И кое Ви кара да си мислите, че цялата работна ръка в страната трябва да мине през ВУЗ, за да се нарече качествена и образована? Да не би образованието да започва на 18-19 години?

Само констатации - нищо ново за последните 28 години.

Интересно противоречие в думите на министъра. От една страна сам признава, че системата на ВУЗ-овете е излишно раздута след 1990 г. и създава некачествен продукт в много от случаите, от друга били намалявали субсидията по едно направление, за да я насочат в друго. Тоест вместо да се направи дълбока и качествена реформа, и накрая да останат само онези висши училища, които могат да оцелеят в пазарна ситуация и конкуренция, преливаме от пусто в празно. И докога така, г-н Министър? Задавате ли си понякога въпроса колко е устойчив моделът на икономиката ни в точно този момент, при това съотношение на производство-услуги и внос-износ на основни храни и суровини?
i l's picture
i l
ivanll

...

Вузове като УНСС(разбирай почти всичките) много се чудих как могат да се оправят из основи. Стигнах до извода че както са се окопали разни хора в тези вузове това няма как да стане. За държавата варианта е да им спре държавната поръчка и да основе нови университети, в които вече да има механизми за контрол на качествтото. В противен случай държавата плаща маса пари за университети, които нанасят много повече вреда от колкото полза на икономиката на България.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Лично за вас успешна ли беше 2017 г.?