Икономическата реалност започна да настига фалшивите надежди на обикновените хора. Те повярваха на обещанията на жълтите медии, че Брекзит няма да понижи жизнения им стандарт, затова го запазиха като увеличиха дълговете си.

Това свърши работа за известно време, защото потреблението на домакинствата стимулира икономиката. Но моментът на истината наближава с висока скорост. Последните данни на Bank of England показват, че доходите не растат колкото инфлацията и така реалните доходи вече намаляват.

След още няколко месеца с подобни данни домакинствата ще разберат, че жизненият им стандарт се понижава и ще трябва да започнат да харчат по-малко. Те също ще разберат, че вече са свръхзадлъжнели и ще трябва да започнат да изплащат заемите си.

Това ще намали потреблението, което пък ще потисне още повече икономиката. Освен това, Bank of England направи същата грешка, която допусна средното домакинство – подцени влиянието на инфлацията.

Бързо се приближаваме до повратната точка, която характеризира всички неустойчиви икономически процеси.

Истината е, че Брекзит е „lose-lose” (в която и двете страни губят – б.р.) оферта, която е вредна и за Великобритания, и за Европейския съюз. Изборът за Брекзит не може да бъде отменен, но хората могат да променят мнението си. Очевидно е, че това се случва. Опитът на Тереза Мей да подсили своята позиция в преговорите, като проведе извънредни избори, се оказа неприятна засечка – тя изгуби парламентарното си мнозинство.

Основната причина бе нейната фатална грешка с т.нар. „данък деменция” (предложение за намаляване на социалните помощи за възрастни – б.р.), който обиди нейните основни избиратели – възрастните хора.

Но повишеното участие на млади хора също бе важно. Те гласуваха за лейбъристите в знак на протест, не защото искаха да се запишат в синдикат или да подкрепят Джеръми Корбин (въпреки че той се представи впечатляващо).

Тяхното отношение към общия пазар е диаметрално противоположно на това на Тереза Мей. Младите искат основно да си намерят добре платена работа, без значение дали във Великобритания или другаде. В това отношение техните интереси съвпадат с интересите на Лондонското сити.

Ако Тереза Мей иска да остане на власт, тя трябва да промени подхода си. Вече има знаци, че тя е готова на това. Ако влезе в започващите в понеделник преговори с дух на отстъпчивост, тя би могла да постигне споразумение с Европейския съюз по техния дневен ред и да се съгласи Великобритания да продължи като член на единния пазар за достатъчно дълго време, в което да бъде свършена юридическата работа.

Това ще бъде огромно облекчение за ЕС, защото ще отложи черния ден, в който отсъствието на Великобритания ще отвори огромна дупка в общия бюджет. Това ще бъде „win-win” споразумение.

Само по този начин Тереза Мей може да се надява да убеди парламента да приеме необходимите закони. Ще трябва също да изкупи греховете на торите в Кенсингтън след пожара в жилищната сграда.

Тогава би могла да продължи да ръководи правителство на малцинството, защото никой няма да иска да заеме нейното място. Вече има знаци, че е готова и на това.

Разводът ще продължи най-малко пет години, а в това време ще има още едни избори. Ако всичко върви добре, двете страни може да пожелаят да се оженят още преди да са се развели.

...

Коментарът на Джордж Сорос е публикуван в "Дейли мейл". Преводът е на Клуб Z.