Очарователни сме – толкова сме препатили, че вече 25 години не можем да спрем отчаяно да търсим отдушник в нереални неща. В Николета, в „Брадъра”, а ако вземем Джулая – и повече от 25 години...

Нямам нищо против палаткаджиите и уважителните поводи за напиване. Особено против второто. Има нещо чак трогателно в това да си направиш едва ли не национален празник от едно нищо и никакво парче, написано по съвсем друг повод от отдавна „умряла” дефакто група, в съвсем други обстоятелства и... Да го направиш повод за масова веселба. На всичкото отгоре, като плащаш на хора – опитали да възкресят същата тази група и нямащи нищо общо със същността на песента... На Витоша, Кюстендил, Дунава или на самото море – все тая.

Драйфа ми се от „Скорпиънс”, ама реално погледнато, в Winds of Change на „дървения” им английски по-има послание, което ни засяга.

Не го казвам това, за да се заяждам. А като пример.

Рокаджия съм, дето се вика цял живот, но в хората, слушащи тази музика, има една кокетна и изконна надутост спрямо останалите. Значи, ако слушаш чалга, или носиш златен ланец, ако си Милкокалайджиевоман, си тъп. А ако празнуваш нещо толкова фиктивно, измислено и смешно, не си. Наистина не разбирам логиката.

Да нямахме вече поводи – както беше при бай Тошо, когато и Коледа беше полузабранена, разбирам... Ама сега?

Логично погледнато, дори в 8 март има съвсем отчетлива и доста повече мисъл – поне и най-небрежният труженик по жп релсите да се сети, че това до него е човешко същество, родило му е деца, гледа го и го обича, заслужава някакво уважение. А не е пернишка печка за готвене или ходеща прахосмукачка. Един ден.

А относно юлското утро - не ме притеснява, че всеки иска да се повесели, да види старите „бойни” другари, да шмъркне романтика, притеснява ме, че живеем в лъжи. Измислици.

Каква е разликата между Джулая и баловете? Едното е хиперселяния, другото е супер – един вид дисидентстване. Срещу кого вече? И едното, и другото ги плащаш с пари, които нямаш. Е, обикновено балът е по-скъп... Ама то зависи от Джулая и от бала.

Всички обичаме да одумваме „тъпите”. Следователно сме много „остри”.  И на другия ден, като съберем палатките, пак даваме 1 лв. за вестника на Знаете-кого, гласуваме за Бар... оффф – писна ми, или включваме телевизора на сериала. Примиряваме се.

Е защо? Кога ще дойде нашият 2 юли, че да отрезвеем?