Румен Радев е поканил в телефонен разговор руския президент Владимир Путин догодина на 3 март, съобщиха вчера тържествено от "Дондуков"2. Путин трябва да гостува на 140-годишнината от подписването на Санстефанския мирен договор - дата, на която България чества националния си празник.

В историческия календар обаче има едно неприятно съвпадение, което някак е убягнало от вниманието на иначе високообразованите и компетентни съветници на държавния ни глава. И което едва ли ще допадне особено на Путин. В съчетание с факта, че го чакат и протести, ако реши да гостува.

На 3 март 1918 г. е подписан Брест-Литовският мирен договор между Четворния съюз (Германия, Австро-Унгария, България и Османската империя) и Русия, която е разкъсвана от гражданска война. С него се слага край на руското участие в Първата световна война. 

Претърпяла поражение, скоро след Октомврийската революция Русия е принудена да сключи мир с цената на значителни териториални, демографски и стопански загуби. В резултат на Бресткия мир, Полша, прибалтийските страни и Финландия са трайно, а Украйна, Беларус и Кавказ – временно, откъснати от Русия и преминават за няколко месеца в германската сфера на влияние.

Въпреки победата си на Източния фронт, Централните сили не успяват да се наложат на Антантата и войната завършва с тяхно поражение през ноември същата година, след което Брест-Литовският договор е анулиран.

На 3 март 2018 г. стават 100 години от този неприятен епизод в руската история, при това в него България участва на страната - тогава още - на победителите. Българската делегация е ръководена от министъра на правосъдието Христо Попов, а на по-късен етап преговорите са поети от пълномощния министър във Виена Андрей Тошев.

Условията в Брест-Литовския мирен договор са съкрушителни за Русия.

Едва ли Путин държи да чества точно този момент от историята. И то в България.

Неудобно се получава някак.