Кремъл се оказа пред реалната перспектива от нови американски санкции, къде по-сериозни от предишните - може да се каже, катастрофални за руската енергетика. Тези санкции се различават от предишните по това, че американците, изглежда, нямат намерение да ги съгласуват с европейците и да се съгласяват, че сметките на Германия или Австрия за плодотворно сътрудничество с "Газпром" трябва да бъдат извадени извън скобите на показателния бой над московската пасмина.

Американците не можеха да не предвидят европейското негодувание, но махнаха с ръка. Така че това е новият сезон за Путин. Ловният сезон.

Владимир Путин се насади на него сам. Когато изпрати юнаците си в Крим, когато реши "да пие бензинче" в Донбас, във Вашингтон разглеждаха тези негови изцепки като прояви на имперска параноя, които всъщност не излизат извън рамките на обичайните руски бели. Естествено е решената на самостоятелен избор Украйна все още да боли у всеки руски шовинист, както инвалида го боли загубената ръка.

Ясно е, че Путин е именно такъв шовинист.

Той трябва да бъде наказан, но може и да му се посъчувства за осакатяването. Барак Обама се отнасяше към Путин с нескрито пренебрежение като към отвъдморско племенно царче. Разговорите за "кумулативния ефект" от санкциите, които, видите ли, рано или късно ще подействат, а засега нямало закъде да се бърза, бяха признак именно на такова пренебрежение и презрение към архаичното поведение на московския управник. Сериозен конфликт с такъв би бил унижение за единствената свръхдържава.

С намесата си в президентските избори в САЩ Путин доказа, че не е просто предводител на туземско племе. Че е истинска заплаха. Че е готов не просто да отстоява митичните си сфери на влияние, не просто да действа против интересите на Съединените щати и целия цивилизован свят, а иска да срине самата американска демокрация. И че в тази война всички средства са добри - хакерите, подкупът, пропагандата.

Когато Путин нападна Украйна, с него общуваха като с тийнейджър повтаряч, доказващ силата си в по-малките класове. Но сега американците ще се обръщат към него като към възрастен. Сега и на него, и на тези, които няма да го напуснат навреме, ще им се наложи да разберат какво означава истинското американско раздразнение.

Едва ли е това, към което той се стремеше.

-----

* Заглавието е игра на думи с песента на руската група "Любе", която се нарича "Не се прави на ударена, Америка" ("Не валяй дурака, Америка"). На руски език заглавието на коментара е "Не валяй дурака с Америкой".

** Авторът е украински журналист, автор и водещ на радио „Свобода“. Коментарът му е публикуван в руския сайт "Грани".