Ad Config - Website header

 

Article_top

ДВ: Г-н Вунш, още в началото на това хилядолетие описахте германската младеж като незряла, разглезена и неспособна да носи отговорност. Промени ли се нещо оттогава?

Алберт Вунш: От около две десетилетия насам наблюдаваме как децата все по-малко биват конфронтирани с истинския живот, със сериозните неща в човешкото битие. Възрастните всячески се опитват да ги щадят, в резултат от което обаче възникват сериозни проблеми: когато един ден младите хора стъпят в реалния живот, те много често се оказват неподготвени. Именно този аспект разглеждам в новата си книга "Извинете, как се стига до Станфорд?".

ДВ: Къде, според Вас, грешат родителите?

Вунш: Боят се да влизат в конфликт с децата си. Бягат от сблъсъка с тях, като в същото време не изпълняват задачата си да ги въведат в реалния живот. Възрастните избягват конфликтите от страх, че децата им ще ги помислят за авторитарни. В случая авторитетът се бърка с авторитаризма, а авторитаризмът пък се равнопоставя с нацистката идеология и силовата педагогика. Днес все по-често наблюдаваме как не децата се съобразяват с родителите си, а обратното. По този начин обаче възрастните се провалят в мисията си да бъдат не само приятели, но и възпитатели на децата си.

ДВ: Кои са, според Вас, нещата, които би трябвало да са напълно естествени, но с които днешните млади хора не се справят?

Вунш: Отвикнали са да бъдат издръжливи, искат само да се забавляват. Бързо се отказват, ако успехът малко закъснее - независимо дали говорим за математика, за музика или за спорт. Родителите неизменно щадят децата си, опитват се да направят живота им възможно най-лесен. Но той, животът, не е лесен. И когато утре се изправят пред някакво истинско изпитание, младите просто нямат сили да се справят с него. Моят опит показва, че колкото повече щадим децата си, толкова по-тежки са последиците по-късно. Да не говорим, че децата биват лишавани от удовлетворението, което настъпва след успех, извоюван с много усилия.

ДВ: Трудното започва, когато един един децата напуснат сигурния пристан на родния дом, така ли?

Вунш: Да, когато напуснат бащиния дом, много от младежите просто се примиряват с даденостите, вместо да тръгнат да се борят. От моите студенти знам, че всеки младеж, който току-що е напуснал дома на родителите си, се сблъсква първо с тези три проблема: хладилникът не се пълни сам, боклукът не се изхвърля от само себе си, нито пък дрехите се изпират сами. Освен това много от младите хора нямат никаква представа кое колко струва и затова трудно се оправят с парите.

ДВ: Какъв конкретен съвет бихте дали на родителите?

Вунш: Родителите не бива да забравят, че по правило не е особено трудно да родиш дете, но е много трудно да го възпиташ добре - особено в днешно време, когато външните влияния са толкова силни. За децата е много важно да започнат отрано да се сблъскват с истинските житейски проблеми. Те трябва например да се научат, че преди да похарчат някакви пари, първо трябва да ги изкарат. А също и че не бива да бъдат вторачени само в собствените си желания и интереси. За да могат да постигат целите си самостоятелно и отговорно, децата трябва да се научат, че в живота не може само да взимаш - трябва и да даваш.

Д-р Алберт Вунш е психолог и експерт по въпросите на възпитанието и социалното поведение. Автор е на няколко книги за възпитанието на подрастващите. Има две деца и трима внуци.

Дойче веле

 

ДВ: Г-н Вунш, още в началото на това хилядолетие описахте германската младеж като незряла, разглезена и неспособна да носи отговорност. Промени ли се нещо оттогава?

Алберт Вунш: От около две десетилетия насам наблюдаваме как децата все по-малко биват конфронтирани с истинския живот, със сериозните неща в човешкото битие. Възрастните всячески се опитват да ги щадят, в резултат от което обаче възникват сериозни проблеми: когато един ден младите хора стъпят в реалния живот, те много често се оказват неподготвени. Именно този аспект разглеждам в новата си книга "Извинете, как се стига до Станфорд?".

ДВ: Къде, според Вас, грешат родителите?

Вунш: Боят се да влизат в конфликт с децата си. Бягат от сблъсъка с тях, като в същото време не изпълняват задачата си да ги въведат в реалния живот. Възрастните избягват конфликтите от страх, че децата им ще ги помислят за авторитарни. В случая авторитетът се бърка с авторитаризма, а авторитаризмът пък се равнопоставя с нацистката идеология и силовата педагогика. Днес все по-често наблюдаваме как не децата се съобразяват с родителите си, а обратното. По този начин обаче възрастните се провалят в мисията си да бъдат не само приятели, но и възпитатели на децата си.

ДВ: Кои са, според Вас, нещата, които би трябвало да са напълно естествени, но с които днешните млади хора не се справят?

Вунш: Отвикнали са да бъдат издръжливи, искат само да се забавляват. Бързо се отказват, ако успехът малко закъснее - независимо дали говорим за математика, за музика или за спорт. Родителите неизменно щадят децата си, опитват се да направят живота им възможно най-лесен. Но той, животът, не е лесен. И когато утре се изправят пред някакво истинско изпитание, младите просто нямат сили да се справят с него. Моят опит показва, че колкото повече щадим децата си, толкова по-тежки са последиците по-късно. Да не говорим, че децата биват лишавани от удовлетворението, което настъпва след успех, извоюван с много усилия.

ДВ: Трудното започва, когато един един децата напуснат сигурния пристан на родния дом, така ли?

Вунш: Да, когато напуснат бащиния дом, много от младежите просто се примиряват с даденостите, вместо да тръгнат да се борят. От моите студенти знам, че всеки младеж, който току-що е напуснал дома на родителите си, се сблъсква първо с тези три проблема: хладилникът не се пълни сам, боклукът не се изхвърля от само себе си, нито пък дрехите се изпират сами. Освен това много от младите хора нямат никаква представа кое колко струва и затова трудно се оправят с парите.

ДВ: Какъв конкретен съвет бихте дали на родителите?

Вунш: Родителите не бива да забравят, че по правило не е особено трудно да родиш дете, но е много трудно да го възпиташ добре - особено в днешно време, когато външните влияния са толкова силни. За децата е много важно да започнат отрано да се сблъскват с истинските житейски проблеми. Те трябва например да се научат, че преди да похарчат някакви пари, първо трябва да ги изкарат. А също и че не бива да бъдат вторачени само в собствените си желания и интереси. За да могат да постигат целите си самостоятелно и отговорно, децата трябва да се научат, че в живота не може само да взимаш - трябва и да даваш.

Д-р Алберт Вунш е психолог и експерт по въпросите на възпитанието и социалното поведение. Автор е на няколко книги за възпитанието на подрастващите. Има две деца и трима внуци.

Дойче веле

Коментари

ОтглеждаТЕ.

Това са ценностите на "западната демокрация".

Само при вас ако родителите ан детето му направят по-строга забележка, идват социалните служби и го взимат от родителите, за да не се "травмира".

Само в консуматорското общество на запад детето се било "травмирало" ако няма най-новия айфон, най-новите гуменки с шарено лого и най-новата тениска за 100 евра, от които 99 са за "логото", а 1 е за чорбаджията на виетнамките или българките в Гоце Делчев, дето са я ушили.

Голяма "травма" е и ако в училище му пишат двойка като не знае.

А ако се поумърлуши, западна ценност е да му се припише "психическо заболяване" и да почнат да го помпат с легални наркотици от малко.

Кой е виновен за тая работа?

Праилно, лекетата, които отричат ролята на дисциплината в изграждането на характер и тарикатите, които печелят от нея.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията