За първи път в историята на Петата френска република президент е арестуван. Новината разбуни цяла Франция. Реакциите са от разпни го - до осанна. Кой обаче е човекът под прожекторите?

Когато в България се споменава името на Никола Саркози, огромна част от хората ще го свържат с едно знаменателно събитие отпреди седем години.

На 24 юли 2007 г. в София кацна самолетът, на който бе изписано "Президент на Френската република". С него у нас се завърнаха шестимата български медици и получилият наше гражданство палестинец Ашраф ал Хаджудж. Те прекараха по 8 и половина години в затвора в Либия по скалъпени обвинения и бяха осъдени по три пъти на смърт.

Докара ги лично Сесилия Саркози, която по онова време бе съпруга на Никола Саркози. Той пък по същото онова време тъкмо бе спечелил президентските избори във Франция.

24 юли 2007 г. Завърналите се от Либия медици и техните роднини се снимат на пистата на софийското летище, където ги докара самолетът на френския президент. С тях дойде и Сесилия Саркози.

За докарването на медиците Никола Саркози получи български орден. Но пък дойде два месеца по-късно на визита у нас сам, а малко след това се разведе със Сесилия и се ожени за Карла Бруни.

Толкова за "българската следа". Поне засега. Че току виж се пръкнала и нова в разследването на финансирането на предизборната кампания на Саркози през 2007 г. от управляващия тогава с желязна ръка Либия Муамар Кадафи.

Със сигурност името на 59-годишния Никола Саркози месеци наред няма да слиза от медиите предвид факта, че за първи път в историята на Франция бивш президент бе арестуван, макар и за кратко. Той е обвинен в търговия с влияние, активна корупция и нарушаване на професионалната тайна. Заплашват го до 10 години затвор.

Пълното му име е Никола Пол Стефан Саркози дьо Над-Боча. Макар да бе президент на Франция, в жилите му тече само една четвърт френска кръв. Баща му е унгарският граф Пал Над-Боча Шаркьози, който във Франция става Пол Саркози. Майка му Андре Мала е дъщеря на французойка и гръцки евреин, спасил се от Холокоста.

Съпрузите се развеждат, когато Никола Саркози е едва 4-годишен. Причината е, че баща му изобщо няма намерение да изоставя любовните похождения от ергенския си период.

Никола израства в парижкия дом на дядо си по майчина линия Бенедикт. За разлика от братята си Франсоа и Гийом, той е слаб ученик. Същевременно момчето се чувства непълноценен французин поради чуждия си произход и ниския си жизнен стандарт. Отгоре на всичко е дребен и слаб и поради това не може да се защити с бой.

По-късно Никола Саркози неведнъж изтъква, че униженията от детството и липсата на баща са направили от него това, което той е днес.

Не само Саркози не е чист французин. Същото важи за трите му съпруги.

Първата - Мари-Доминик Кюлиоли, е корсиканка и е от италиански произход. Втората - Сесилия Сиганер-Албенис, е испанка. А настоящата Карла Бруни е италианка, отраснала във Франция и получила гражданство малко след брака си с президента.

Сесилия Саркози маха с ръка, застанала вдясно от българския президент Георги Първанов, след като е докарала медиците от Либия. Вляво от Първанов е тогавашната еврокомисарка по външни отношения Бенита Фереро-Валднер.

Никола Саркози успява с големи мъки да завърши частно католическо училище в парижкото предградие Ньой сюр Сен. Излиза с магистърска степен по гражданско право от университета в Нантер. Продължава да учи държавно право и политически науки в парижкия Институт по политически изследвания, но така и не взема диплома оттам.

Все пак Саркози става адвокат, специализиран по правото в областта на недвижимите имоти. Стига до кметския пост в Ньой през 1984 г. Тогава се развежда с Мари-Доминик Кюлиоли и се жени за Сесилия Сиганер-Албенис. Той се влюбва в испанката, докато в качеството си на кмет я венчава за първия й съпруг. И Саркози, и Сесилия имат тежки разводи и се женят чак през 1996 г.

Тогава Сарко вече се е гмурнал в политиката. От началото на 80-те г. на ХХ век той е активист на неоголистката партия Сбор за републиката. Става пръв поддръжник и любимец на Жак Ширак - бивш премиер и бъдещ президент на Франция. 

През 1993 г. Саркози си спечелва национална слава, след както лично води преговори с Човека бомба. Този прякор получава нападател, пленил няколко десетки деца в детска градина в Ньой и заплашващ да се взриви заедно с тях. В крайна сметка похитителят е обезвреден и до жертви не се стига.

Същата година  Саркози за първи път влиза в правителството. Той е министър на бюджета в кабинета на премиера Едуар Баладюр през 1993-1995 г.

Саркози се сближава с Баладюр и подкрепя кандидатурата му за президент от Обединението за френска демокрация. С това си навлича гнева на своя покровител Ширак. Щом става президент през 1995 г., Ширак лишава неблагодарния си възпитаник от министерския пост.

Две години по-късно обаче покровителят отново приема при себе си предателя, който междувременно е станал депутат в Националното събрание. През 2002 г. Ширак убедително печели втори мандат от партията Съюз за народно движение, образувала се след сливането на няколко десни партии. В периода 2007-2012 г. Саркози на два пъти е назначен за вътрешен министър и веднъж за министър на финансите. Вторият път, когато оглавява МВР, Саркози получава и титлата държавен министър, което го прави третия човек във Франция след президента Жак Ширак и тогавашния премиер Доминик дьо Вилпен.

През 2004 г. Саркози е избран за лидер на десния Съюз за народно движение.

А през 2007 г. отиващият си от властта Ширак прави всичко възможно президентските избори да бъдат спечелени от Саркози. Така и става.

Саркози е силно любен и мразен

Средно положение при него като че ли няма. Но и привържениците, и противниците му признават, че той има рядка ораторска дарба, с която успява да привлече на своя страна колебаещите се.

Критиците го винят в популизъм. Симпатизантите го оправдават с това, че когато е бил министър, винаги са му възлагани най-тежките задачи.

Така например като шеф на МВР Саркози трябва да решава редица остри проблеми. В предградията на големите градове престъпността рязко се бе увеличила. Освен това, Франция бе залята от антисемитска вълна, а напрежението сред мюсюлманската общост постоянно нарастваше. Като за капак остров Корсика - огнището на сепаратизма в страната, бе разтърсен от над 200 атентата само през 2002 г.

Чисти предградията от бандити с "Керхер"

Саркози се захвана да бори организираната престъпност чрез усилване на полицейското присъствие и разширяване на правомощията на правоохранителите. Така през 2005г. двама крадци, подгонени от полицаи в парижкото предградие "Клиши су Боа", се скриха в трафопост и изгоряха. Инцидентът доведе до имигрантски бунтове в цялата страна. Саркози не се поколеба да хвърли спецчасти срещу протестиращите, които нарече "Бандити и измет". Той дори открито заяви, че ще прочисти предградията с "Керхер" - фирмата, произвеждаща пароструйки за миене на коли и фасади. Изказването на Сарко раздразни много хора, а либералите го обвиниха в посегателство срещу гражданските права.

Саркози затегна законите срещу нелегалната имиграция и забрани носенето на мюсюлмански забрадки в училищата. По-късно забраната бе разширена и за християнските и еврейските религиозни символи.

Като вътрешен министър въведе значително по-строг стана контролът по пътищата. В резултат рязко спадна броят на катастрофите.

Началото на каднидат-президентската кампания през 2007 г. не е добро за Саркози. През първия месец той изостава с няколко пункта от кандидатката на социалистите Сеголен Роаял. В крайна сметка през май 2007 г. той печели вота на втори тур.
Една от първите му рефрми като държавен глава е промяна на френската конституция. Това е най-мащабната реформа след приемането й през 1958 г. Изменени или допълнени са 47 от общо 89 члена - повече от половината.

По време на управлението си Саркози получи прозвището Хиперпрезидента. При него премиерът Франсоа Фийон бе изцяло в сянката на държавния глава. Саркози отиде доста по-далеч от кумира си Шарл дьо Гол, който повели държавният глава да се занимава с "главните дела" - вътрешната и отбранителната политика. Саркози се нагърби с рарешаването на всички повече или по-малко важни въпроси на френската политика. За това нерядко го обвиняваха в узурпация на властта.

Кризата му струва втория мандат

По времето на Саркози Франция бе връхлетяна от тежката световна криза, избухнала през 2008 г. Със сигурност това е една от причините, поради която той не можа да спечели втори мандат и отстъпи властта след изборите през 2012 г. на социалиста Франсоа Оланд.

Настоящият президент на Франция обаче има рекордно нисък в историята на страната рейтинг. Никола Саркози пък е пръв по популярност, но сред десните политици в страната. Според допитванията 62 на сто от симпатизантите на десницата биха гласували за него, ако той се кандидатира на изборите за държавен глава през 2017 г. Дотогава обаче има още цели три години. Засега Саркози трябва да се бори с правосъдието. Ако бъде осъден - е ясно. Но, ако го оневинят - със сигурност популярността му ще нарастне и е много вероятно да се завърне на бял кон в Елисейския дворец.

Сега обаче му предстои най-важната битка в живота му - с Темида.

Никола Саркози и съпругата му Карла Бруни си почиват на пейка, след като са гласували на местните избори през март 2014 г.