Ad Config - Website header

 

Article_top

Доналд Тръмп пак идва в Европа през тази седмица. Американският президент първо ще отиде във Варшава за голяма реч, преди да пристигне в Хамбург за срещата на Г-20. Ще има заглавия, най-вече покрай срещата между Тръмп и Владимир Путин, докато разследванията за руската намеса в изборите в САЩ през 2016 г. продължават да разтърсват администрацията. По-късно този месец Тръмп ще присъства на празненствата за Деня на Бастилията в Париж като гост на френския президент Еманюел Макрон. Той няма да се отбие във Великобритания - плановете за държавно посещение бяха замразени, след като Тръмп каза на Тереза Мей, както се твърди, че не би искал да бъде обект на големи протести. Последният път, когато Тръмп дойде на континента - срещата на НАТО и срещата на Г-7, завърши много остро, след като европейските съюзници изпаднаха в ужас от презрението му към трансатлантическите принципи на управление. Ще бъде ли малко по-добре този път? Както и почти навсякъде другаде, Тръмп е непопулярен в Европа, където по-малко от една пета от гражданите имат доверие в неговото лидерство.

Има обаче и рязък контраст в начина, по който европейските правителства действат с него. Непредсказуемостта на Тръмп се смесва с европейския дискомфорт относно подхода към него. ЕС се съвзема с по-добри икономически перспективи на хоризонта. Въпреки обединяващия фактор на "Брекзит" политическите нюанси в различните страни членки на ЕС не са напълно изчезнали. Това, че Ангела Меркел - най-силният лидер в Европа, положи много усилия, за да изработи обща позиция на ЕС за търговията и многостранното сътрудничество преди срещата на Г-20, не е изненада. Като домакин на срещата (провеждаща се в родния й град) канцлерката отдавна показва своята враждебност към мирогледа на Тръмп, както и намерението си да направи от ЕС противопоставящ се на него блок, най-вече по въпроса за климатичните промени.

Тръмп често хока Германия и нейната канцлерка, последно заради търговските излишъци. Меркел от своя страна смята президента на САЩ за рушител на световния ред и заплаха за европейските интереси.

"Ако смятате, че можете да разрешите проблемите на този свят чрез изолационизма и протекционизма, вие сте на много, много грешен път", предупреди тя преди срещата в Хамбург.

В Полша Тръмп може да очаква по-топли думи. Едно популистко правителство, чието отстъпление от демокрацията бие камбаните за тревога в Европа, ще приветства един президент на САЩ, който има същите либерални възгледи и враждебност към мигрантите. Те имат огромни различия за Русия, но това лесно може да бъде изгладено, вероятно с фокусиране върху разполагането на силите на НАТО и бюджета. (Полша е сред малцината членки на НАТО, които харчат 2 на сто от своя БВП за отбрана - процент, който се изисква от членките.)

Поканата от Франция за Тръмп по повод националния й празник в чест на революция и демократични ценности има своя дял от противоречията. Преди Макрон се показа като противник на Тръмп. Настояването на Франция за сътрудничество със САЩ сочи към споделени цели в борбата с тероризма, а не към идеологическа затвореност. Все е непохватно.

Предупреждението от Германия, приветстването от Полша и двусмислената демонстрация на приятелство във Франция идват в момент на американско стратегическо объркване и признаци на неуважение към старите съюзници.

-----

* Коментарът е редакционен. Публикуваме го с незначителни съкращения.

 

Доналд Тръмп пак идва в Европа през тази седмица. Американският президент първо ще отиде във Варшава за голяма реч, преди да пристигне в Хамбург за срещата на Г-20. Ще има заглавия, най-вече покрай срещата между Тръмп и Владимир Путин, докато разследванията за руската намеса в изборите в САЩ през 2016 г. продължават да разтърсват администрацията. По-късно този месец Тръмп ще присъства на празненствата за Деня на Бастилията в Париж като гост на френския президент Еманюел Макрон. Той няма да се отбие във Великобритания - плановете за държавно посещение бяха замразени, след като Тръмп каза на Тереза Мей, както се твърди, че не би искал да бъде обект на големи протести. Последният път, когато Тръмп дойде на континента - срещата на НАТО и срещата на Г-7, завърши много остро, след като европейските съюзници изпаднаха в ужас от презрението му към трансатлантическите принципи на управление. Ще бъде ли малко по-добре този път? Както и почти навсякъде другаде, Тръмп е непопулярен в Европа, където по-малко от една пета от гражданите имат доверие в неговото лидерство.

Има обаче и рязък контраст в начина, по който европейските правителства действат с него. Непредсказуемостта на Тръмп се смесва с европейския дискомфорт относно подхода към него. ЕС се съвзема с по-добри икономически перспективи на хоризонта. Въпреки обединяващия фактор на "Брекзит" политическите нюанси в различните страни членки на ЕС не са напълно изчезнали. Това, че Ангела Меркел - най-силният лидер в Европа, положи много усилия, за да изработи обща позиция на ЕС за търговията и многостранното сътрудничество преди срещата на Г-20, не е изненада. Като домакин на срещата (провеждаща се в родния й град) канцлерката отдавна показва своята враждебност към мирогледа на Тръмп, както и намерението си да направи от ЕС противопоставящ се на него блок, най-вече по въпроса за климатичните промени.

Тръмп често хока Германия и нейната канцлерка, последно заради търговските излишъци. Меркел от своя страна смята президента на САЩ за рушител на световния ред и заплаха за европейските интереси.

"Ако смятате, че можете да разрешите проблемите на този свят чрез изолационизма и протекционизма, вие сте на много, много грешен път", предупреди тя преди срещата в Хамбург.

В Полша Тръмп може да очаква по-топли думи. Едно популистко правителство, чието отстъпление от демокрацията бие камбаните за тревога в Европа, ще приветства един президент на САЩ, който има същите либерални възгледи и враждебност към мигрантите. Те имат огромни различия за Русия, но това лесно може да бъде изгладено, вероятно с фокусиране върху разполагането на силите на НАТО и бюджета. (Полша е сред малцината членки на НАТО, които харчат 2 на сто от своя БВП за отбрана - процент, който се изисква от членките.)

Поканата от Франция за Тръмп по повод националния й празник в чест на революция и демократични ценности има своя дял от противоречията. Преди Макрон се показа като противник на Тръмп. Настояването на Франция за сътрудничество със САЩ сочи към споделени цели в борбата с тероризма, а не към идеологическа затвореност. Все е непохватно.

Предупреждението от Германия, приветстването от Полша и двусмислената демонстрация на приятелство във Франция идват в момент на американско стратегическо объркване и признаци на неуважение към старите съюзници.

-----

* Коментарът е редакционен. Публикуваме го с незначителни съкращения.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Трябва ли България да поиска сваляне на санкциите срещу Русия?