Ad Config - Website header

 

Article_top

Не е никак странно, че Москва и Белград активираха до максимум своите пети колони в София и в Скопие в навечерието на 2 август - датата на договореното от премиерите Борисов и Заев съвместно честване на Илинден и планираното подписване на договор за добросъседство между двете страни. Изолацията на Македония от нейните съседи е основна регионална политическа цел на Белград с цел да не се допусне интеграция на Скопие в НАТО и ЕС преди приемането на Сърбия за член на ЕС (Белград засега отказва членство в НАТО).

В продължение на четвърт век поддържането на изолацията на Скопие бе лесно предвид няколко обстоятелства.

Първо, твърдият бойкот на Атина за признаване на македонската държавност поради проблема с името на републиката и - в по-широк план - поради спора за античното културно наследство, който Скопие при управлението на Груевски доведе до ключов проблем на македонската идентичност. Бойкотът на името и оттам - на членството на Македония в НАТО и ЕС не пречат на Атина да поддържа максимално активни икономически отношения със Скопие и да контролира лъвски дялове от стопанството на малката република. Но този бойкот поддържа македонската уязвимост в регионален и международен план, което е в интерес на стария тандем Атина - Белград.

На второ място, регионалната и международна изолация на Скопие се обезпечава от външно спокойните, но вътрешно напрегнати отношения на Македония с двете съседни албански държави, които всячески подкрепят ескалацията на етническите претенции на албанската общност в северозападна Македония и предизвикват различни по сила и характер кризисни процеси в крехката македонска държавност. Кризата от 2001 г., която доведе до Охридския договор и практическата кантонизация на Македония бе предизвикана от метежа на местното - македонско крило на Армията за освобождение на Косово: военна структура с претенции за националноосвободително движение, но функционираща като криминално-мафиотска мрежа. Всяко разклащане на политическото статукво в Скопие се използва от албанския фактор в Тирана и Прищина за по-нататъшно автономизиране в посока откъсване на албанците в Македония. Последният прецедент на подобна открита арогантност бе лансирането от албанския премиер Еди Рама на т.нар. "Тиранска платформа" на македонските албански партии за нарастваща албанска хегемония върху македонската държава. С това свое поведение албанският фактор на Балканите пряко подпомага стратегията на Белград - и както ще видим, на Москва - за криза и изолация на Македония на Балканите.

Трето, хроничната нестабилност и изолация на Скопие се поддържат от хегемонното присъствие на сръбските разузнавателни, политически и стопански фактори на територията на самата република Македония. Сръбската популярна култура притежава хегемония в македонския публичен живот, а поредица от македонски политици - включително досегашния премиер Груевски - имат дълга лична история на служба в полза на Белград. Всички тези инструменти на влияние върху вътрешнополитическия живот на Македония съхраняват нейния прото-колониален статут по отношение на Сърбия. Един от ключовите инструменти на сръбската политика в Македония е системната и непрекъсната анти-българска кампания, която се води от медии, академици, политици и още дълъг списък хранени хора на Удба.

Тук е време да споменем четвъртото обстоятелство за системната изолация на Македония в контекста на балканския регион. Комбинацията между плиткоумен "национализъм" и успешна агентурна дейност на руската пета колона в България поддържа буен огъня на враждебността към "сърбоманите и македонистите" оттакък Гюешево.

Липсата на опитен и интелигентен български национален елит доведе до дългосрочното пропиляване на множество възможности за необратимо сближаване и стабилизиране на отношенията между София и Скопие. Ако някой полуидиот в Скопие рече, че Самуил, Братя Миладинови и Гоце Делчев са македонци, поне трима малоумници в София се считат за длъжни да го наругаят и да потвърдят очевидното - че въпросните исторически фигури са българи. Много често е важно не толкова какво казваш, а как го казваш. Тези престрелки на мутри с интелектуални претенции от двете страни на границата на практика дават достатъчно храна на пропагандни източници - в Атина, Белград и самата Македония - които съществуват за да поддържат мита за българската опасност спрямо Македония.

Днес към дежурните по македонска тема в София се присъединиха и мощни подкрепления - цялата агентура на руската пета колона в България. Русия в продължение на доста време пазеше предпазлива дистанция спрямо регионалния ребус около Македония. Днес Кремъл смени доста рязко своите позиции. Като започнем от азбуката, дошла от "македонските земи", като минем през пряката подкрепа за властта на клана Груевски и като стигнем до изявленията в българския парламент за това, че Македония е българо-сръбски проблем и никакъв договор между София и Скопие не бива да се подписва.

Защо Путин изкара цялата артилерия?

Просто защото Македония е ключов шанс на Москва да дестабилизира Балканите и да осуети развитието на евро-атлантическата интеграция на региона. Кремъл разчиташе на Черна гора, известна с ентусиазираното си русофилство от 19 век насам. Но Подгорица обърна гръб на Москва и влезе в НАТО - може би защото през последните 15 години черногорците видяха за пръв път на живо доста руснаци - което повлия смущаващо на русофилството им... Ако Македония реши проблема с името и влезе в НАТО - подобно на своите съседи - единствената надежда на Путин остава република Сръбска в БиХ. Самата Сърбия вече заяви чрез своя премиер, че евроинтеграцията има приоритет пред връзките с Русия.

През следващите дни и седмици ще наблюдаваме все по-пряката и очевидна връзка между анти-македонски изказвания в София и руските пари и пропагандни мрежи, функциониращи с нарастваща упоритост в България. Играта, както се казва, е ва банк. Същото ще се случва и в Скопие - антибългаризмът ще стигне до кресчeндо и руско-удбашките кръгове ще се постараят силно за това.

На България е необходима стратегия на перспектива и разум в подобряването на отношенията с Македония. Преди всичко, ние нямаме драматичен залог за да бързаме в тези отношения. Необходимо ни е да осигурим спокойна среда за двустранно сътрудничество - първоначално в "негорещи" направления - железница, магистрала, стопанско сътрудничество, инвестиции. Политиката на идентичност може да почака и да бъде придвижвана с разум, спокойствие и яснота по един основен въпрос - Македония е друга държава, която носи отговорността за своето поведение и идентичност, но нашата история няма кой да я вземе. Тя вече се е случила. Това не означава, че трябва да премълчаваме безобразия, случващи се в Скопие. Но трябва да ги посрещаме спокойно - със самочувствието на нация, която има време да разреши своите наследени проблеми, ако бъде успешна в основните посоки на своето развитие.

Най-малкото - да не позволяваме на кремълските хибридчици да ни водят за носа и да режисират поредна балканска свада с великодържавни задни мисли. Македония вече не бива да бъде емоция за нас, българите. Македония е част от нашето разумно и прагматично построено бъдеще в региона на Балканите.

Коментарът е от профила на Огнян Минчев във Фейсук. Заглавието е на редакцията

 

 

 
Протестът в подкрепа на кабинета на Груевски. Снимка ЕПА/БГНЕС

Не е никак странно, че Москва и Белград активираха до максимум своите пети колони в София и в Скопие в навечерието на 2 август - датата на договореното от премиерите Борисов и Заев съвместно честване на Илинден и планираното подписване на договор за добросъседство между двете страни. Изолацията на Македония от нейните съседи е основна регионална политическа цел на Белград с цел да не се допусне интеграция на Скопие в НАТО и ЕС преди приемането на Сърбия за член на ЕС (Белград засега отказва членство в НАТО).

В продължение на четвърт век поддържането на изолацията на Скопие бе лесно предвид няколко обстоятелства.

Първо, твърдият бойкот на Атина за признаване на македонската държавност поради проблема с името на републиката и - в по-широк план - поради спора за античното културно наследство, който Скопие при управлението на Груевски доведе до ключов проблем на македонската идентичност. Бойкотът на името и оттам - на членството на Македония в НАТО и ЕС не пречат на Атина да поддържа максимално активни икономически отношения със Скопие и да контролира лъвски дялове от стопанството на малката република. Но този бойкот поддържа македонската уязвимост в регионален и международен план, което е в интерес на стария тандем Атина - Белград.

На второ място, регионалната и международна изолация на Скопие се обезпечава от външно спокойните, но вътрешно напрегнати отношения на Македония с двете съседни албански държави, които всячески подкрепят ескалацията на етническите претенции на албанската общност в северозападна Македония и предизвикват различни по сила и характер кризисни процеси в крехката македонска държавност. Кризата от 2001 г., която доведе до Охридския договор и практическата кантонизация на Македония бе предизвикана от метежа на местното - македонско крило на Армията за освобождение на Косово: военна структура с претенции за националноосвободително движение, но функционираща като криминално-мафиотска мрежа. Всяко разклащане на политическото статукво в Скопие се използва от албанския фактор в Тирана и Прищина за по-нататъшно автономизиране в посока откъсване на албанците в Македония. Последният прецедент на подобна открита арогантност бе лансирането от албанския премиер Еди Рама на т.нар. "Тиранска платформа" на македонските албански партии за нарастваща албанска хегемония върху македонската държава. С това свое поведение албанският фактор на Балканите пряко подпомага стратегията на Белград - и както ще видим, на Москва - за криза и изолация на Македония на Балканите.

Трето, хроничната нестабилност и изолация на Скопие се поддържат от хегемонното присъствие на сръбските разузнавателни, политически и стопански фактори на територията на самата република Македония. Сръбската популярна култура притежава хегемония в македонския публичен живот, а поредица от македонски политици - включително досегашния премиер Груевски - имат дълга лична история на служба в полза на Белград. Всички тези инструменти на влияние върху вътрешнополитическия живот на Македония съхраняват нейния прото-колониален статут по отношение на Сърбия. Един от ключовите инструменти на сръбската политика в Македония е системната и непрекъсната анти-българска кампания, която се води от медии, академици, политици и още дълъг списък хранени хора на Удба.

Тук е време да споменем четвъртото обстоятелство за системната изолация на Македония в контекста на балканския регион. Комбинацията между плиткоумен "национализъм" и успешна агентурна дейност на руската пета колона в България поддържа буен огъня на враждебността към "сърбоманите и македонистите" оттакък Гюешево.

Липсата на опитен и интелигентен български национален елит доведе до дългосрочното пропиляване на множество възможности за необратимо сближаване и стабилизиране на отношенията между София и Скопие. Ако някой полуидиот в Скопие рече, че Самуил, Братя Миладинови и Гоце Делчев са македонци, поне трима малоумници в София се считат за длъжни да го наругаят и да потвърдят очевидното - че въпросните исторически фигури са българи. Много често е важно не толкова какво казваш, а как го казваш. Тези престрелки на мутри с интелектуални претенции от двете страни на границата на практика дават достатъчно храна на пропагандни източници - в Атина, Белград и самата Македония - които съществуват за да поддържат мита за българската опасност спрямо Македония.

Днес към дежурните по македонска тема в София се присъединиха и мощни подкрепления - цялата агентура на руската пета колона в България. Русия в продължение на доста време пазеше предпазлива дистанция спрямо регионалния ребус около Македония. Днес Кремъл смени доста рязко своите позиции. Като започнем от азбуката, дошла от "македонските земи", като минем през пряката подкрепа за властта на клана Груевски и като стигнем до изявленията в българския парламент за това, че Македония е българо-сръбски проблем и никакъв договор между София и Скопие не бива да се подписва.

Защо Путин изкара цялата артилерия?

Просто защото Македония е ключов шанс на Москва да дестабилизира Балканите и да осуети развитието на евро-атлантическата интеграция на региона. Кремъл разчиташе на Черна гора, известна с ентусиазираното си русофилство от 19 век насам. Но Подгорица обърна гръб на Москва и влезе в НАТО - може би защото през последните 15 години черногорците видяха за пръв път на живо доста руснаци - което повлия смущаващо на русофилството им... Ако Македония реши проблема с името и влезе в НАТО - подобно на своите съседи - единствената надежда на Путин остава република Сръбска в БиХ. Самата Сърбия вече заяви чрез своя премиер, че евроинтеграцията има приоритет пред връзките с Русия.

През следващите дни и седмици ще наблюдаваме все по-пряката и очевидна връзка между анти-македонски изказвания в София и руските пари и пропагандни мрежи, функциониращи с нарастваща упоритост в България. Играта, както се казва, е ва банк. Същото ще се случва и в Скопие - антибългаризмът ще стигне до кресчeндо и руско-удбашките кръгове ще се постараят силно за това.

На България е необходима стратегия на перспектива и разум в подобряването на отношенията с Македония. Преди всичко, ние нямаме драматичен залог за да бързаме в тези отношения. Необходимо ни е да осигурим спокойна среда за двустранно сътрудничество - първоначално в "негорещи" направления - железница, магистрала, стопанско сътрудничество, инвестиции. Политиката на идентичност може да почака и да бъде придвижвана с разум, спокойствие и яснота по един основен въпрос - Македония е друга държава, която носи отговорността за своето поведение и идентичност, но нашата история няма кой да я вземе. Тя вече се е случила. Това не означава, че трябва да премълчаваме безобразия, случващи се в Скопие. Но трябва да ги посрещаме спокойно - със самочувствието на нация, която има време да разреши своите наследени проблеми, ако бъде успешна в основните посоки на своето развитие.

Най-малкото - да не позволяваме на кремълските хибридчици да ни водят за носа и да режисират поредна балканска свада с великодържавни задни мисли. Македония вече не бива да бъде емоция за нас, българите. Македония е част от нашето разумно и прагматично построено бъдеще в региона на Балканите.

Коментарът е от профила на Огнян Минчев във Фейсук. Заглавието е на редакцията

 

 

Коментари

Четох, четох, четох

статията на Големия специалист по една известна идеологическа дисциплина в СУ и не видях:

1. ни един споменат поименно "хибридчик", сигурно да не го осъдят за клевета

2. ни едно конкретно доказателство за това, че горните неспоменати "хибридчици" са "активирани"

3. да не говорим за доказателство, че са "активирани от Москва"

4. Приведени също така 0 (словом: нула) доказателства, че въпросните неспоменати "хибридчици" са хибридчици или дори само "кремълски".

Това е типичен за изданието русофобски пасквил, който говори за "Москва" и "Русия" със силно негативен тон и нула факти, който има цел да създава негативно отношение към дадена държава и националност.

Един от тези материали и автори, за които споменах сутринта в статията за "русофобията".
Бобо's picture
Бобо
Бобо

Ватника Болт

Гледал гледал и не видял , как да видиш , като нямаш очи , чел , чел и не разбрал , как да разбереш , като си куха Ватнишка кратуна , дано поне си добре платен , щот бая труд хвърляш тука .

Виждам, че и ти не си разбрал повече :)

Което не е учудващо - пасквилът на гражданчето с червени корени е тънък откъм факти. :))))

Долен, жалък руски трол....

Долен, жалък руски трол.... Продажнадуша, русофилистик и БЪЛГАРОФОБ!!! С две думи: БОКЛУК!

Менчев,

щях да ви призная за ВЕЛИК, ако това го бяхте написали когато Газпром "препоръча" на ЕС да строи газопровод през Македония и Сърбия, , който да се захранва от Турски поток. Още от тогава беше ясно, че путинките ще подклаждат напрежение по линията Македония - Сърбия. Сега вниманието на ЕС към западните балкани е адекватния отговор и участието на ББ в процеса е знаково.
Krali Marko's picture
Krali Marko
Krali Marko

Руският фактор!

Уважаеми г-н Минчев, поздравления за статията! Балканите са много сложно минно поле, и обикновените българи, чиято национална идентичност русите от векове се опитват да затрият, не знаят къде да стъпят, за да не повторят съдбата на волжките българи. Обществото се нуждае не от декоративни статии, а от безпощадно реалистични анализи. Всеки материал, всеки анализ трябва задължително да отчита действието на руския разбойнически фактор, който е голямото зло за българите. В скоро време от Русия съзидателност и хуманност не може да се очаква, нито пък някакво приятелство. Много вековното руско царско самодържничество, закъснялото и по възможно най-мизерен начин премахване на крепостничеството от стърчащия пред българското НС, не пред руското, Александър ІІ, убит от самите руси по зверски начин, комунистическата диктатура и посткомунистическата такава, са нанесли тежки социални и психологични поражения над руския народ. Изостаналият и мрачен р. народ не е пригоден през ХХІ в. за мирно, културно, научно-производствено съревнование. Нещо подобно на двете Кореи. Русия притежава огромен военен ресурс, който не използва за защита, а за разбойничество, с цел прридобиване на всякакъв вид военна плячка. Само един Бог знае колко здраво и не алкохолизиращо българско население по време на турското робство е отмъкнато в Русия, а след т. нар. Освобождение, колко злато, жизнена енергия, колко уранова руда, колко блага от не изгодни икономически договори русите са откраднали от българите. Може ли напр. Борисов, Дончев и "кака" Петкова да кажат колко пари са изтекли към Кремъл от високата цена на р. газ? Руското приятелство на Балканите, в частност и към българите, е като обичта на вълка към агнето. През време на турското иго Черна гора е била най-галеното и най-добре хранено от русите поробено християнско чедо, взето на специална православна хранилка, естествено, поради руски имперски интереси. Въпреки това русите не успяха да направят преврат в опомнилата се Ч. гора, и затова русите са толкова гневни. Не у изключено да опитат подобно мероприятие в България. Екс главният секретар на МВР беше наскоро на инструктаж в Москва. Точно затова статията Ви, уважаеми г-н Минчев, е безценна, актуална и по тази причина ще бъдете хулен и плют от русоугодниците, а във времето – до загиването на Руската империя, не на руския народ!

Оле боже, апиранта по научен

Оле боже, апиранта по научен комунизъм пак громи Русия. :) :) Ще падна от смях, сега остава и да се включи онова ченгето от ДС Илиян Василев.

*аспирантът

*аспирантът

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета