"В ранните часове на 30 юни бе извършен акт на оскверняване срещу Паметника на Съветската армия в София."

"Захарова: Очакваме България да вземе мерки, за да предотврати актове на вандализъм срещу паметниците, свързани с общата история с Русия."

С тези думи руското външно министерство защити преди няколко дни Паметника на Съветската армия от поредното "посегателство". Върху него този път бе написано:

"БКП са терористи".

Двете кратки изречения в туитъра на руското дипломатическо ведомство навеждат на много размисли. Защото от тях излиза, че Паметникът на Съветската армия е част от общата история на България и Русия. Ако това е вярно то ние, българите, имаме много основания за безпокойство.

Ако Русия иска да бъде приета като част от цивилизования свят, то тя трябва категорично да се разграничи от собственото си съветско наследство. И да не се опитва да го натрапва на близки и по-далечни държави. Така, както Германия се е разграничила от националсоциализма. Така, както Турция до скоро следваше завета на Кемал Ататюрк и се стараеше да се отличава от Османската империя.

Историята, разбира се, не трябва да се забравя. И трябва да се учи такава, каквато е. Но отношението към историята, включително към собствената, е един от най-важните показатели за това до колко една държава е модерна. България също е в дълг към своята модерност, защото все още не се е разграничила напълно от злокобното си комунистическо минало. Напротив - партията, която всячески брани това минало спечели 25% от мандатите в българския парламент на последните парламентарни избори.

Българският комунизъм обаче поне един грях не е направил - не е лишавал други държави от собствената им независимост (с изключение на участието ни в инвазията в Чехословакия през 1968 г.) и не е избивал без съд и присъда хиляди хора в тези държави. Паметниците на Съветската армия в Източна Европа са не толкова символ на победата над хитлеризма, а спомен за сталинизма, който владееше тези държави близо половин век. На съвестта на този режим - доколкото такава той и неговите представители въобще имат - лежат много такива грехове.

Поради това Русия трябва да се разграничи от СССР и да отдели тази част от историята си. В противен случай към нея винаги ще има всякакви съмнения, при това съвсем основателни. Няма как хем да твърдиш, че уважаваш независимостта на една държава, хем непрекъснато да й напомняш за времето, в което тази държава на практика не е съществувала, защото е била твоя губерния. Или съветска република.

Ако Русия настоява и държи на съветския си период, то този период би трябвало да се разглежда не като нещо друго, а като най-големия успех на нейните имперски амбиции. Никога преди това Русия не се е простирала в толкова големи граници, никога не е била толкова близо до сърцето на Европа и до Проливите.

Това с Проливите касае най-вече нас. Ако Русия слага знак на равенство между Руско-турската война от 1877-1878 г. и окупацията на България през 1944 г., ако иска ние, българите да имаме еднакво отношение към тези две събития, то Москва сама дава най-голямото доказателство, че не е искала да ни освободи от Османската империя, а просто да я замести. И периодът 1944-1989 г. в нашата история би трябвало да се разглежда като краен успех на започнатото от Русия през 1877-1878 г.

Малка вметка - никой никога у нас не е посягал на паметника на Цар Освободител.

Всеки упрек от страна на Москва срещу прояви, чрез които България иска да скъса с комунизма не е нищо друго, освен вопъл по "прекрасните" времена от преди 1989 г. Очевидно между царска, сталинска и путинова Русия няма никакви разлики, поне що се отнася до външната политика.

Сега малко и за нашенските защитници на Паметника на съветската армия. Лидерът на БСП Корнелия Нинова неведнъж изказва възхищение към т.нар. Вишеградска четворка. Нинова е особено впечатлена от това как тези държави се зъбят и репчат на ЕС - било заради т.нар. двоен стандарт при храните, било заради бежанците, било по други въпроси. Би било много интересно дали Нинова ще аплодира поляците за това, че вече демонтират съветските паметници и ги събират в музей.