43 000 души са репресирани в СССР като близки на изменници

Дори в Русия днес не са много хората, кото знаят какво означава абревиатурата ЧСИР.

В не съвсем далечното минало обаче едно такова клеймо е довело до трагичен обрат в живота на десетки хиляди хора. А немалко от тях дори са се сбогували с живота си.

Съкращението означава "член на семейството на изменник на родината".

Точно преди 80 години - на 5 юли 1937 г., е прието зловещото постановление на съветското Политбюро "За членовете на семействата на осъдените изменници на родината". В резултат десетки хиляди хора за репресирани само защото са роднини на "врагове на народа".

На тази дата Николай Ежов - министър на вътрешните работи, известен като "кървавото джудже" на Сталин, получава копието от този документ. Той повелява да бъде прието предложението на НКВД (народния комисариат на вътрешните работи, или МВР - б.р.) да бъдат изпращани в лагери за 5-8 години всички жени на изменници и членове на дясно-троцкистки шпионско-диверсионни организации. И за целта да бъдат създадени лагери на територията на днешен Казахстан.

Наредено е също всички останали на свобода деца сираци на възраст до 15 г. да бъдат взети под държавна опека. Те трябва да бъдат настанени в детски домове или закрити интернати, задължително извън Москва, Ленинград, Киев, други големи, крайморски и гранични градове.

По силата на това постановление са репресирани 18 000 съпруги и са отнети 25 000 деца.

Изолирани, за да не се жалват

През 70-те г. на ХХ век писателят Феликс Чуев попитал пенсионирания вече Вячеслав Молотов - бивш външен министър и премиер на СССР, защо е трябвало да страдат жените и децата.

Отговорът бил следният:

"Какво значи защо? Те трябваше да бъдат изолирани. А иначе, естествено, щяха да разпространяват всякакви жалби."

Най-много репресии по семеен признак били извършени през 1937-1938 г. Това е периодът, когато под ножа отиват високопоставени комунисти, хора с добро положение и връзки. Жените им наистина са можели да смущават умовете на хората с "ненужни" разговори и най-вече да досаждат на висшето началтво и органите с всякакви молби и оплаквания.

Тук Би Би Си припомня как по времето на разкулачването - насилствената колективизация, силният женски плач е бил приравняван към контрареволюционна агитация.

"Смечкаване" и право на развод

Само месец и половина след приемането на постановлението - на 15 август 1937 г., са въведени някои "смечкавания".

Първо, препоръчано е в лагери да се изпращат не поголовно всички съпруги на изменници, а само онези, които са съдействали на контрареволюционната дейност на мъжете си или за които има данни, че израздяват антисъветски настроения.

Второ, непълнолетните деца могат да бъдат давани на роднини, ако такива бъдат открити.

А година по-късно - на 27 август 1938 г., НКВД разрешава едностранен развод с арестувания не само без негово съгласие, но дори без предварителното му уведомяване.

Страшните съкращения

За престъпленията и репресираните заради тях са въведени специални съкращения. Някои от тях щяха да звучат смешно, ако нещата не бяха толкова трагични, изтъква би Би Си. Ето някои от абревиатурите.

• ЧСИР - вече стана ясно, че това е "член на семейството на изменник на родината";

• ВАТ - възхваляване на американската техника;

• КРД - контрареволюционна дейност. Осъдените по това обвинение са имали шансовете да попаднат в счетоводсните отдели на лагерите или да станат чистачи;

• КРТД - самото наличие на буквата Т е страшно. Тя е границата между живота и смъртта. Съкращението означава "контрареволюционна троцкистка дейност". Препоръчва се осъдените за такова дейния да бъдет използвани без изключение и без пощада за най-тежки физически работи. Такива умират още в първите месеци.

Интересното е, че през 1935 г., на среща на комбайнери ударници с партийното ръководство, башкирски колхозник на име Гилба заявява, че макар да е син на кулак, ще се бори за делото на работниците и селяните.

"Синът не отговаря за бащата", обажда се Сталин от президиума.

На 7 ноември 1937 г. обаче, на празничен обяд с членовете на Политбюро, вождът заявява:

"Ние не само ще унищожим всички врагове, но и семействата им ще унищожим, цялата им рода до девето коляно."

В действителност властта действа и тако, и вако - грубо казано.

АЛЖИР в казахската степ

Тази дума за посветените в края на 30-те г. на ХХ век няма нищо общо с африканската държава, която по онова време е най-просперираща отвъдморска колония на Франция. Това е съкращение от "Акмолински лагер за жени на изменници на родината". Намира се край град Акмола. Днес той се нарича Астана и е столица на Казахстан.

Лагерът е построен първо за кулаци. Но след това е освободен за женския контингент. Първите му обитателки пристигат там още в началото на 1938 г.

В АЛЖИР пращат близо 8000 жени. Над половината от тях се водят ЧСИР. Те са използвани за тежки работи като производството на тухли. А немощните стават шивачки.

Климатът в казахската степ е изключително суров. Температурата през зимата е -40 градуса, през лятото +И40. Вятърът е пронизващ - със сняг или с прах.

В АЛЖИР лежат Рахил Месерер - майка на великата балерина Майя Плисецкая, сестрата и годеницата на разстпреляния маршал Михаил Тухачевски. Там изпращат и Лия Соломянская - майка на писателя Аркадий Гайдар и баба на руския вицепремиер реформатор Егор Гайдар. 

За жените с клеймото ЧСИР за построени още три лагера - в Киргизия (днешен Киргизстан), автономната република Мордовия и в Горковская (днес Нижегородска) област.

На 6 август 1941 г. е приета идна от най-зловещите заповеди на съветското военно командване - номер 270. Тя повелява предалите се в плен командири и политически офицери да бъдат смятани за дезертьори, а семействата им да подлежат на арест. Всъщност повечето не се предават, а попадат в плен, след като са обкръжени или ранени. Заповедта е подписана от Сталин, Молотов и маршалите Будьони, Ворошилов, Тимошенко, Шапошников и Жуков.

По ирония на съдбата по това време в плен вече е попаднал Яков Джугашвили - синът на Сталин. И в тесен кръг вождът пуска шегата, че сега той също трябва да бъде пратен в лагер и това трябва да стане в Туруханския край. Там преди революцията през 1917 г. е бил заточен Бащата на народите.

Заповед 270 обаче така и не се прилага масово. Главна причина е невъзможността да се установи кой е пленник и кой е безследно изчезнал.

Маршал Георгий Жуков, за когото се смята, че има главна заслуга в победата на СССР над нацистка Германия, отива още по-далече през 1941 г. Тогава той е назначен за командващ Ленинградския фронт. И издава заповед, според която семействата на предалите се п плен военнослужеши ще бъдат разстрелвани. Тя е отменена почти веднага от секретаря на ЦК Георгий Маленков, застанал за кратко начело на СССР след смъртта на Сталин.

Дългият път към дома

Присъдите на повечето репресирани жени на изменници изтичат в периода 1942-1946 г. До смъртта на Сталин обаче те остават в лагерите и имат статута на волнонаемни работнички. Последните от тях се завръщат по родните си места час през 1958 г.

АЛЖИР е един от първите закрити лагери. Той хлопва кепенци още през 1953 г.

Почти всички са реабилитирани по времето на Никита Хрушчов. Единствен до последно се противопоставя на това Молотов. Той дори наредил връщането в лагер на освободена жена с клеймото ЧСИР, защото посмяла да поиска реабилитация. В резултат тя починала от инфаркт.