Ad Config - Website header

 

Article_top

Може би сте чули, че Северна Корея изстреля междуконтинентална балистична ракета преди седмица. Да, но не и в Русия! Руското правителство упорито настоява, че ракетата, изстреляна от Северна Корея сутринта на 4 юли, е била само балистична ракета със среден обсег, способна да измине не повече от 1000 километра. Това заявиха от руската мисия в Съвета за сигурност на ООН.

Всичко това навежда на една тревожна мисъл - пропуснали ли са руснаците изстрелването? Може би руснаците просто упорстват, но възможно ли е руските радари и предупредителни сателити да са толкова калпави, че да не видят как севернокорейската междуконтинентална балистична ракета се издига на височина, 7 пъти по-голяма от тази на Международната космическа станция? И може ли това изоставане в технологиите да даде началото на случайна ядрена война между САЩ и Русия?

Замислете се върху това. Ако Северна Корея бе изстреляла междуконтинентална балистична ракета към САЩ, американската армия щеше да се опита да я свали, като използва своите наземни 36 прехващача, базирани във Форт Грийли, едва на 100 мили (161 километра - б.р.) югоизточно от Феърбанкс, Аляска. Планът би бил да бъдат изстреляни няколко - 4 или 5 прехващача, по всяка пристигаща севернокорейска ракета. Ако имаме късмет, един от тези прехващачи улучва ракетата и я унищожава. Има обаче един важен въпрос - какво се случва с останалите?

Американската противоракетна отбрана използва кинетична енергия, а не експлозиви за унищожаването на вражеските ракети - "поразяващият механизъм" просто се врязва в целта. Поразяващият механизъм не носи експлозиви, което означава, че поразяващите механизми, които не поразяват целите, просто продължават по пътя си, навлизат обратно в атмосферата и в повечето случаи изгарят. За случаи, при които от полигона в Аляска са изстрелвани прехващачи по севернокорейска ракета, поразяващите механизми трябва да навлизат обратно в атмосферата предимно над Русия.

Може да изпитате угризение или безпокойство, като си мислите за големия брой американски ракети, летящи към Майка Русия, задействащи системата на Москва за ранно предупреждение, преди да изгорят. Руснаците ще знаят, ние не ги нападаме, нали така? Имам предвид, че те няма да извършат някаква лудост, като да натиснат копчето на "Чегет" - тяхната версия на ядреното куфарче, използвано за ядрен отговор, нали?

Добре, може и да го направят. Първо, те могат да не забележат севернокорейското изстрелване. През 2009 г. руснаците проспаха изстрелването на севернокорейска космическа ракета. Руската система за ранно предупреждение изживя трудни времена след разпадането на СССР и бе доста зле. След провала през 2009 г. Русия построи нов радар, за който се предполагаше, че ще покрива по-добре Северна Корея. Но ако тази радар работи толкова добре, защо Русия смята, че "Хвасон-14" е ракета със среден обсег?

Освен това не можем да бъдем сигурни, че Русия е осъзнала, че от Аляска е изстрелян прехващач от противоракетната отбрана, а не междуконтинентална балистична ракета. От Русия траекториите могат да изглеждат твърде подобни най-вече ако операторът на радара е под голям стрес или натиск. През 1995 г. за секунди руската армия обърка изстрелването на звукова ракета от Норвегия с изстрелването на въоръжена с ядрен заряд ракета "Трайдънт" от морето и информира Борис Елцин. Норвежката ракета летеше в посока, обратна на Русия, но минаха няколко изключително напрегнати минути, преди руската система за предупреждение да го засече.

Все едно как руската система за рано предупреждение трябва да работи на хартия. Реалността на руската система на практика е доста по-слабо впечатляваща.

Нито пък САЩ могат просто да се обадят на руснаците. Времето за прехващане на ракета е толкова кратко - едва няколко минути, така че резидентът вероятно дори няма да разбере за него, преди то да се случи. След инцидента през 1995 г. САЩ и Русия се разбраха да разрешат такива проблеми чрез създаването на "съвместен център за обмяна на данни" (СЦОД), за да бъдат сигурни, че двете страни имат едни и същи данни от ранно предупреждение - от рода на: "Ей, вижте, това е севернокорейска междуконтинентална балистична ракета. Ние ще я свалим." Но Русия бавно задуши идеята за СЦОД и тя така и не бе реализирана. Журналист описа изоставения център през 2001 г., чийто прозорци са напукани ии потрошени, а стените са изрисувани с графити" и който служи "предимно като нелегално място за сборище на млади пиячи на бира".

Малцина от нас натиснаха администрацията на Обама да направи още едно усилие за съживяване на СЦОД. Спомням си как бях на среща в Пентагона, на която попитах висш представител как смята да преодолее пречките, заради които СЦОД пропадна при администрацията на Буш-младши. Той ме увери, че ситуацията е под контрол. Те щели да създадат съвместен център за "сливане" на данни с Русия. Може да ви шокира, но само промяната на името не помогна.

Има и тревожна вероятност, че дори Русия да разбере, че изстрелването е направено от Форт Грийли, Путин може все още да си мисли, че това е атака на нашественик. Когато бе шеф на Пентагона, Робърт Гейтс заяви, че руснаците са убедени, че САЩ смятали тайно да сложат снабдени с ядрени глави ракети в силозите за противоракетна отбрана. По-късно висш чиновник от администрацията на Обама ми каза, че е бил шокиран, като го е чул на публично място.

Руснаците направиха голяма глупост при преговорите за "Нов СТАРТ" за забрана на разполагането на нападателни ракети в силозите за противоракетна отбрана (и обратното). Това изненада преговарящите. Може да звучи налудничаво, но наистина изглежда, че някои руски военни и политически представители смятат, че САЩ ще използват ракети с ядрен заряд за нападение от своите полигони. Путин дори го каза пред Оливър Стоун: "Установките за изстрелване на противоракетни боеприпаси само за няколко часа могат да бъдат превърнати в места за изстрелване на нападателни ракети."

Приятно е да си представим сценарий, при който ракетните жокеи, седящ във Форт Гийри, ръкопляскат след разбиването на севернокорейска междуконтинентална балистична ракета на парчета само за да видят как голямото табло внезапно светва с огромна руска синя мълния. В настоящата ситуация би изглеждало като "акт на лудост" да се опитаме да прехванем севернокорейска междуконтинентална балистична ракета, като използваме системата в Аляска.

Вероятно трябва да направим нещо по въпроса. Едно от решенията е да се опитаме да съживим предложенията за американско-руско сътрудничество за ранните предупреждения. Това е добра идея, независимо дали я наричаме обмяна на данни или център за сливане. Но нека бъдем честни - съмнявам се, че руснаците са силно заинтересовани. Може Тръмп да им позволи да проникнат в нея чрез хакерски атаки, ако вече не са го направили. Друг вариант би била забраната на отбраната с ракети с ядрен заряд и да се съгласим да разрешим на руските и американските инспектори да посетят полигоните за противоракетна защита, за да се уверят, че там няма ядрени заряди. Конгресът забрани на Пентагона дори да мисли за защита с ракети с ядрен заряд, но системата край Москва все още зависи от ядрените бойни глави.

Но дори с тези мерки едва ли бихме повярвали, че Русия ще засече и правилно ще изтълкува голям брой изстрелвания от Аляска. Има прекалено много неща, които могат да се объркат. Отговорът може просто да бъде, че не можем да рачитаме на полигона във Форт Грийли за защита срещу атака от Северна Корея - най-малкото без неприемливи рискове от разпалване на случайна ядрена война с Русия.

-------

* Авторът е основател на блога Arms Control Wonk blog и стипендиант в центъра "Джеймс Мартин"за проучване на неразпространението на ядрени оръжия към Института за проучвания "Мидълбъри" в Монтерей. Статията му е публикувана в изданието "Дейли бийст".

 

Може би сте чули, че Северна Корея изстреля междуконтинентална балистична ракета преди седмица. Да, но не и в Русия! Руското правителство упорито настоява, че ракетата, изстреляна от Северна Корея сутринта на 4 юли, е била само балистична ракета със среден обсег, способна да измине не повече от 1000 километра. Това заявиха от руската мисия в Съвета за сигурност на ООН.

Всичко това навежда на една тревожна мисъл - пропуснали ли са руснаците изстрелването? Може би руснаците просто упорстват, но възможно ли е руските радари и предупредителни сателити да са толкова калпави, че да не видят как севернокорейската междуконтинентална балистична ракета се издига на височина, 7 пъти по-голяма от тази на Международната космическа станция? И може ли това изоставане в технологиите да даде началото на случайна ядрена война между САЩ и Русия?

Замислете се върху това. Ако Северна Корея бе изстреляла междуконтинентална балистична ракета към САЩ, американската армия щеше да се опита да я свали, като използва своите наземни 36 прехващача, базирани във Форт Грийли, едва на 100 мили (161 километра - б.р.) югоизточно от Феърбанкс, Аляска. Планът би бил да бъдат изстреляни няколко - 4 или 5 прехващача, по всяка пристигаща севернокорейска ракета. Ако имаме късмет, един от тези прехващачи улучва ракетата и я унищожава. Има обаче един важен въпрос - какво се случва с останалите?

Американската противоракетна отбрана използва кинетична енергия, а не експлозиви за унищожаването на вражеските ракети - "поразяващият механизъм" просто се врязва в целта. Поразяващият механизъм не носи експлозиви, което означава, че поразяващите механизми, които не поразяват целите, просто продължават по пътя си, навлизат обратно в атмосферата и в повечето случаи изгарят. За случаи, при които от полигона в Аляска са изстрелвани прехващачи по севернокорейска ракета, поразяващите механизми трябва да навлизат обратно в атмосферата предимно над Русия.

Може да изпитате угризение или безпокойство, като си мислите за големия брой американски ракети, летящи към Майка Русия, задействащи системата на Москва за ранно предупреждение, преди да изгорят. Руснаците ще знаят, ние не ги нападаме, нали така? Имам предвид, че те няма да извършат някаква лудост, като да натиснат копчето на "Чегет" - тяхната версия на ядреното куфарче, използвано за ядрен отговор, нали?

Добре, може и да го направят. Първо, те могат да не забележат севернокорейското изстрелване. През 2009 г. руснаците проспаха изстрелването на севернокорейска космическа ракета. Руската система за ранно предупреждение изживя трудни времена след разпадането на СССР и бе доста зле. След провала през 2009 г. Русия построи нов радар, за който се предполагаше, че ще покрива по-добре Северна Корея. Но ако тази радар работи толкова добре, защо Русия смята, че "Хвасон-14" е ракета със среден обсег?

Освен това не можем да бъдем сигурни, че Русия е осъзнала, че от Аляска е изстрелян прехващач от противоракетната отбрана, а не междуконтинентална балистична ракета. От Русия траекториите могат да изглеждат твърде подобни най-вече ако операторът на радара е под голям стрес или натиск. През 1995 г. за секунди руската армия обърка изстрелването на звукова ракета от Норвегия с изстрелването на въоръжена с ядрен заряд ракета "Трайдънт" от морето и информира Борис Елцин. Норвежката ракета летеше в посока, обратна на Русия, но минаха няколко изключително напрегнати минути, преди руската система за предупреждение да го засече.

Все едно как руската система за рано предупреждение трябва да работи на хартия. Реалността на руската система на практика е доста по-слабо впечатляваща.

Нито пък САЩ могат просто да се обадят на руснаците. Времето за прехващане на ракета е толкова кратко - едва няколко минути, така че резидентът вероятно дори няма да разбере за него, преди то да се случи. След инцидента през 1995 г. САЩ и Русия се разбраха да разрешат такива проблеми чрез създаването на "съвместен център за обмяна на данни" (СЦОД), за да бъдат сигурни, че двете страни имат едни и същи данни от ранно предупреждение - от рода на: "Ей, вижте, това е севернокорейска междуконтинентална балистична ракета. Ние ще я свалим." Но Русия бавно задуши идеята за СЦОД и тя така и не бе реализирана. Журналист описа изоставения център през 2001 г., чийто прозорци са напукани ии потрошени, а стените са изрисувани с графити" и който служи "предимно като нелегално място за сборище на млади пиячи на бира".

Малцина от нас натиснаха администрацията на Обама да направи още едно усилие за съживяване на СЦОД. Спомням си как бях на среща в Пентагона, на която попитах висш представител как смята да преодолее пречките, заради които СЦОД пропадна при администрацията на Буш-младши. Той ме увери, че ситуацията е под контрол. Те щели да създадат съвместен център за "сливане" на данни с Русия. Може да ви шокира, но само промяната на името не помогна.

Има и тревожна вероятност, че дори Русия да разбере, че изстрелването е направено от Форт Грийли, Путин може все още да си мисли, че това е атака на нашественик. Когато бе шеф на Пентагона, Робърт Гейтс заяви, че руснаците са убедени, че САЩ смятали тайно да сложат снабдени с ядрени глави ракети в силозите за противоракетна отбрана. По-късно висш чиновник от администрацията на Обама ми каза, че е бил шокиран, като го е чул на публично място.

Руснаците направиха голяма глупост при преговорите за "Нов СТАРТ" за забрана на разполагането на нападателни ракети в силозите за противоракетна отбрана (и обратното). Това изненада преговарящите. Може да звучи налудничаво, но наистина изглежда, че някои руски военни и политически представители смятат, че САЩ ще използват ракети с ядрен заряд за нападение от своите полигони. Путин дори го каза пред Оливър Стоун: "Установките за изстрелване на противоракетни боеприпаси само за няколко часа могат да бъдат превърнати в места за изстрелване на нападателни ракети."

Приятно е да си представим сценарий, при който ракетните жокеи, седящ във Форт Гийри, ръкопляскат след разбиването на севернокорейска междуконтинентална балистична ракета на парчета само за да видят как голямото табло внезапно светва с огромна руска синя мълния. В настоящата ситуация би изглеждало като "акт на лудост" да се опитаме да прехванем севернокорейска междуконтинентална балистична ракета, като използваме системата в Аляска.

Вероятно трябва да направим нещо по въпроса. Едно от решенията е да се опитаме да съживим предложенията за американско-руско сътрудничество за ранните предупреждения. Това е добра идея, независимо дали я наричаме обмяна на данни или център за сливане. Но нека бъдем честни - съмнявам се, че руснаците са силно заинтересовани. Може Тръмп да им позволи да проникнат в нея чрез хакерски атаки, ако вече не са го направили. Друг вариант би била забраната на отбраната с ракети с ядрен заряд и да се съгласим да разрешим на руските и американските инспектори да посетят полигоните за противоракетна защита, за да се уверят, че там няма ядрени заряди. Конгресът забрани на Пентагона дори да мисли за защита с ракети с ядрен заряд, но системата край Москва все още зависи от ядрените бойни глави.

Но дори с тези мерки едва ли бихме повярвали, че Русия ще засече и правилно ще изтълкува голям брой изстрелвания от Аляска. Има прекалено много неща, които могат да се объркат. Отговорът може просто да бъде, че не можем да рачитаме на полигона във Форт Грийли за защита срещу атака от Северна Корея - най-малкото без неприемливи рискове от разпалване на случайна ядрена война с Русия.

-------

* Авторът е основател на блога Arms Control Wonk blog и стипендиант в центъра "Джеймс Мартин"за проучване на неразпространението на ядрени оръжия към Института за проучвания "Мидълбъри" в Монтерей. Статията му е публикувана в изданието "Дейли бийст".

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Трябва ли България да поиска сваляне на санкциите срещу Русия?