Ad Config - Website header

 

Article_top

Българското правителство си купува медиен комфорт с публични средства като субсидира преди всичко големите телевизии. Липсват правна защита, етични правила и професионални организации за журналистите. Те са уязвими финансово и склонни към автоцензура и компромиси със съвестта си. Концентрацията на медийната собственост минава безпрепятствено за сметка на плурализма и свободата. 

Така изглежда медийният пейзаж в страната ни според два доклада представени днес на публично изслушване в Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент.

В първия от тях Центърът за плурализъм и свобода на медиите във Флоренция посочва България и Люксембург като най-застрашени от концентрация на медийната собственост. 

Докладът, представен от Пиерлуиджи Парку, директор на центъра, анализира медийната среда в ЕС, Черна гора и Турция в четири области - основни защити на медийната свобода, пазар и концентрация на собствеността, политическа независимост, социално приобщаване на уязвимите групи. България е в зоната на високия риск (71%) по концентрация на собствеността и в зоната на средния риск (между 35% и 64% по останалите показатели).

Турция е посочена като най-рискова в защитата на медийните свободи. Турция, Черна гора, Словения и Унгария са такива и що се отнася до политическия контрол над съдържанието. Гърция и Латвия са с най-лоши показатели по медиен достъп на малцинства и уязвими групи. 

Отделен сравнителен анализ на Европейския парламент за плурализма и свободата на медиите в ЕС отбелязва, че печатно българите са в ръцете на Делян Пеевски, а телевизионно - в тези на бТВ и "Нова". 

"Влиятелен играч в областта на печатните медии е Новата медийна група, притежавана от депутата Делян Пеевски", пише в анализа. "Освен вестници и онлайн източници той контролира също бизнеси в различни сектори като строителство, тютюн и разпространение на вестници".

"Двете най-големи телевизионни групи имаха пазарни дялове от общо над 80% и дялове от аудиторията надвишаващи 60% през 2015 г. Обществената телевизия се класира трета. Обсъждания в последно време предлагат сливането й с Българското национално радио", се казва още в анализа.

Има и кръстосана концентрация на собственост между доставчиците на съдържание и на интернет услуги, посочва Европейският парламент. Най-големият дял от пазара на интернет услугите държат трите мобилни оператора в страната. Групата на Пеевски притежава два от четирите най-посещавани интернет портали, посочва документът.

Той подчертава, че медийният пазар е регулиран както всички други от Закона за защита на конкуренцията. Законът за радиото и телевизията не съдържа клаузи за пазарна концентрация. Печатните медии изобщо не са регулирани и затова там на практика няма правила за конкуренцията.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) се е противопоставила на проект за такива правила представен през 2010 г., изтъквайки, че пазарната концентрация може да бъде измерена само с икономически анализ. Той отчита дяловете от аудиторията и от рекламните приходи, но не и плурализма, се отбелязва в анализа.

Той припомня, че КЗК е извършила секторен анализ в разпространението на печатни медии и е признала, че концентрацията там възпрепятства влизането на нови участници и че липсват прозрачни правила. Въпреки това комисията е разрешила концентрацията, водеща до това положение.

Публичните регистри в България дават достъп до имената на истинските собственици на печатни и интернет медии, но не и до размера на техните дялове, се казва в анализа.

Той припомня връзките между Нова медийна група на Пеевски с фалиралата Корпоративна търговска банка и с Движението за права и свободи (ДПС).

"Много години ДПС беше (и вероятно още е) третата по големина партия в политическия пейзаж. Дългогодишният й лидер Ахмед Доган, който официално се оттегли през 2013 г. (но още има влияние) беше запомнен с това, че каза, че партията му е заобиколена от обръч от фирми. Журналистически разследвания са свързварли партията с корупция и нарушения в обществените поръчки, докато тя контролира ред общини, особено в районите населявани от етнически турци", пише в анализа.

Той посочва, че собственикът на в. "Капитал" (Иконмедиа) е бил глобен от КЗК за това, че е разкрил "триъгълна схема" между групата на Пеевски, КТБ и държавата.

Българският закон не забранява на политици и партии да имат медии се посочва също в анализа. Като пример той посочва телевизия "Алфа" на партия "Атака" и телевизия СКАТ на Националния фронт за спасение на България. Поради ясната им политическа пристрастност аудиторният дял и на двете е под 1%.

Медиите на Пеевски също са пристрастни, що се отнася до кампаниите им срещу публични фигури като председателя на Върховния касационен със Лозан Панов, бившия министър на правосъдието Христо Иванов или лидерите на протестите срещу правителството с участието на ДПС през 2013 г., но като цяло те нямат ясни политически послания, се казва в анализа. Техният пазарен дял при всекдневниците и списанията е над 80% и 70% при седмичниците.

"Има медийни субсидии с публични средства, основаващи се на договори сключени от държавните власти с медии за комуникационни услуги", пише в анализа. "Парите често се разпределят на неравностойна основа , обикновено за формиране или поддържане на добър образ на политическите власти".

"Така медийните собственици са подложени на политическо влияние и като резултат започват да наблюдават и да филтрират съдържанието произвеждано от журналистите, които наемат. Има случаи , в които медиен източник, който е получил правителствено финансиране, спира да публикува критични мнения за работата на съответното правителствено министерство или институция, които са осигурили финансирането. Това е на практика форма на медийна цензура. Още повече,  че държавата в много случаи злоупотребява с ролята на рекламодател, като отпуска средства в замяна на подкрепа за нейния собствен интерес (т.е. дава само на медии, поддържащи добрия й образ), отколкото на справедлива и равостойна основа. Така държавната реклама става инструмент за манипулиране на редакционното съдържание. Най-големият дял от държавните реклами са насочвани към телевизионните канали, което пред полага, че те са най-податливи на политическо влияние сред медиите", се казва още в документа.

Същото явление съществува на местно ниво съобщава той, като дава за пример договор между кмета на Благоевград и локалните медии.

В България липсват законови и незаконови правила, етични кодекси или редакционни правилници, които задължават журналистите да се съпротивляват на икономически и политически натиск, е друга констатация.

"Няма законова регулация по въпроса, нито пък го засяга съществуващия Етичен кодекс на българските медии", пише в анализа. "Само редакционните правилници на Българската национална телевизия и Българското национално радио са подробни; в другите случаи няма такива документи или те не са детайлизирани".

"Нещо повече, на журналистите обикновено не се предлагат дългосрочни договори, освен на тези в обществените медии, големите телевизионни групи и уважаваните печатни медии", се казва в документа. "Последствието е, че много журналисти са финансово уязвими и техният професионализъм e  в опасност. Съюзът на българските журналисти е слаб и не осигурява подкрепа на своите членове в случаи на натиск, идващ  от политици, представители на държавата, лица от бизнеса или работодатели. Организациите на медийните работодатели са по-добре структурирани. Положението на местните журналисти е особено проблематично".

 

Българското правителство си купува медиен комфорт с публични средства като субсидира преди всичко големите телевизии. Липсват правна защита, етични правила и професионални организации за журналистите. Те са уязвими финансово и склонни към автоцензура и компромиси със съвестта си. Концентрацията на медийната собственост минава безпрепятствено за сметка на плурализма и свободата. 

Така изглежда медийният пейзаж в страната ни според два доклада представени днес на публично изслушване в Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент.

В първия от тях Центърът за плурализъм и свобода на медиите във Флоренция посочва България и Люксембург като най-застрашени от концентрация на медийната собственост. 

Докладът, представен от Пиерлуиджи Парку, директор на центъра, анализира медийната среда в ЕС, Черна гора и Турция в четири области - основни защити на медийната свобода, пазар и концентрация на собствеността, политическа независимост, социално приобщаване на уязвимите групи. България е в зоната на високия риск (71%) по концентрация на собствеността и в зоната на средния риск (между 35% и 64% по останалите показатели).

Турция е посочена като най-рискова в защитата на медийните свободи. Турция, Черна гора, Словения и Унгария са такива и що се отнася до политическия контрол над съдържанието. Гърция и Латвия са с най-лоши показатели по медиен достъп на малцинства и уязвими групи. 

Отделен сравнителен анализ на Европейския парламент за плурализма и свободата на медиите в ЕС отбелязва, че печатно българите са в ръцете на Делян Пеевски, а телевизионно - в тези на бТВ и "Нова". 

"Влиятелен играч в областта на печатните медии е Новата медийна група, притежавана от депутата Делян Пеевски", пише в анализа. "Освен вестници и онлайн източници той контролира също бизнеси в различни сектори като строителство, тютюн и разпространение на вестници".

"Двете най-големи телевизионни групи имаха пазарни дялове от общо над 80% и дялове от аудиторията надвишаващи 60% през 2015 г. Обществената телевизия се класира трета. Обсъждания в последно време предлагат сливането й с Българското национално радио", се казва още в анализа.

Има и кръстосана концентрация на собственост между доставчиците на съдържание и на интернет услуги, посочва Европейският парламент. Най-големият дял от пазара на интернет услугите държат трите мобилни оператора в страната. Групата на Пеевски притежава два от четирите най-посещавани интернет портали, посочва документът.

Той подчертава, че медийният пазар е регулиран както всички други от Закона за защита на конкуренцията. Законът за радиото и телевизията не съдържа клаузи за пазарна концентрация. Печатните медии изобщо не са регулирани и затова там на практика няма правила за конкуренцията.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) се е противопоставила на проект за такива правила представен през 2010 г., изтъквайки, че пазарната концентрация може да бъде измерена само с икономически анализ. Той отчита дяловете от аудиторията и от рекламните приходи, но не и плурализма, се отбелязва в анализа.

Той припомня, че КЗК е извършила секторен анализ в разпространението на печатни медии и е признала, че концентрацията там възпрепятства влизането на нови участници и че липсват прозрачни правила. Въпреки това комисията е разрешила концентрацията, водеща до това положение.

Публичните регистри в България дават достъп до имената на истинските собственици на печатни и интернет медии, но не и до размера на техните дялове, се казва в анализа.

Той припомня връзките между Нова медийна група на Пеевски с фалиралата Корпоративна търговска банка и с Движението за права и свободи (ДПС).

"Много години ДПС беше (и вероятно още е) третата по големина партия в политическия пейзаж. Дългогодишният й лидер Ахмед Доган, който официално се оттегли през 2013 г. (но още има влияние) беше запомнен с това, че каза, че партията му е заобиколена от обръч от фирми. Журналистически разследвания са свързварли партията с корупция и нарушения в обществените поръчки, докато тя контролира ред общини, особено в районите населявани от етнически турци", пише в анализа.

Той посочва, че собственикът на в. "Капитал" (Иконмедиа) е бил глобен от КЗК за това, че е разкрил "триъгълна схема" между групата на Пеевски, КТБ и държавата.

Българският закон не забранява на политици и партии да имат медии се посочва също в анализа. Като пример той посочва телевизия "Алфа" на партия "Атака" и телевизия СКАТ на Националния фронт за спасение на България. Поради ясната им политическа пристрастност аудиторният дял и на двете е под 1%.

Медиите на Пеевски също са пристрастни, що се отнася до кампаниите им срещу публични фигури като председателя на Върховния касационен със Лозан Панов, бившия министър на правосъдието Христо Иванов или лидерите на протестите срещу правителството с участието на ДПС през 2013 г., но като цяло те нямат ясни политически послания, се казва в анализа. Техният пазарен дял при всекдневниците и списанията е над 80% и 70% при седмичниците.

"Има медийни субсидии с публични средства, основаващи се на договори сключени от държавните власти с медии за комуникационни услуги", пише в анализа. "Парите често се разпределят на неравностойна основа , обикновено за формиране или поддържане на добър образ на политическите власти".

"Така медийните собственици са подложени на политическо влияние и като резултат започват да наблюдават и да филтрират съдържанието произвеждано от журналистите, които наемат. Има случаи , в които медиен източник, който е получил правителствено финансиране, спира да публикува критични мнения за работата на съответното правителствено министерство или институция, които са осигурили финансирането. Това е на практика форма на медийна цензура. Още повече,  че държавата в много случаи злоупотребява с ролята на рекламодател, като отпуска средства в замяна на подкрепа за нейния собствен интерес (т.е. дава само на медии, поддържащи добрия й образ), отколкото на справедлива и равостойна основа. Така държавната реклама става инструмент за манипулиране на редакционното съдържание. Най-големият дял от държавните реклами са насочвани към телевизионните канали, което пред полага, че те са най-податливи на политическо влияние сред медиите", се казва още в документа.

Същото явление съществува на местно ниво съобщава той, като дава за пример договор между кмета на Благоевград и локалните медии.

В България липсват законови и незаконови правила, етични кодекси или редакционни правилници, които задължават журналистите да се съпротивляват на икономически и политически натиск, е друга констатация.

"Няма законова регулация по въпроса, нито пък го засяга съществуващия Етичен кодекс на българските медии", пише в анализа. "Само редакционните правилници на Българската национална телевизия и Българското национално радио са подробни; в другите случаи няма такива документи или те не са детайлизирани".

"Нещо повече, на журналистите обикновено не се предлагат дългосрочни договори, освен на тези в обществените медии, големите телевизионни групи и уважаваните печатни медии", се казва в документа. "Последствието е, че много журналисти са финансово уязвими и техният професионализъм e  в опасност. Съюзът на българските журналисти е слаб и не осигурява подкрепа на своите членове в случаи на натиск, идващ  от политици, представители на държавата, лица от бизнеса или работодатели. Организациите на медийните работодатели са по-добре структурирани. Положението на местните журналисти е особено проблематично".

Коментари

kate pate's picture
kate pate
new

Дрън-дрън. Каква концентрация

Дрън-дрън. Каква концентрация. Абсолютно всеки олигарх си има най-малко една собствена медия.
Васил ...'s picture
Васил ...
vatan06

Доброутро !!!

Доброутро !!!

Ех, какъв пруларизъм беше преди Пеевски...

Февруари 2009г.
Управителен съвет на „Съюза на издателите в България":
Тошо Тошев – Председател на УС
Венелина Гочева – Зам. председател на УС
Светлана Шаренкова - Зам. председател на УС
Иво Прокопиев - Зам. председател и Главен секретар на УС
Валери Запрянов, главен редактор на списание „Тема”
Сашо Дончев, издател на в. „Сега”
Степан Ерамян, управител на Издателски къщи „Марица” и „Струма”
Тодор Батков, издател на в. ”Стандарт”
Петър Манджуков, управител на ПМ Прес ООД– издател на в. „Дума”
Валентин Панайотов, издател на в. „Пари”.
Николай Даковски, издател на в. "Новинар"
Аксел Шиндлер, главен управител на Вестникарска група България“

"Някой ще попита как така бизнес кариерата на журналиста Иво Прокопиев остава незабележима за медиите. Отговорът е, че в Съюза на изателите в България, който допреди години бе наистина влиятелна организация, се спазваше неписаното правило издателите да не се атакуват помежду си. Любопитно е, че по този начин бизнес начинанията на Иво Прокопиев, Петър Манджуков, Тодор Батков, Сашо Дончев и т.н. останаха извън новините в печата."

https://www.24chasa.bg/novini/article/5833941
Радев's picture
Радев
Радев

Ма какви доклади, аз това го

Ма какви доклади, аз това го пиша тука от 3 години. БТВ и Нова лапат по 10 милиона на година от различни оперативни програми. Затова и най-великите им разследвания за корупция са за селски кметове. И въпреки това им ги спират. Справка - Сарелска.
kate pate's picture
kate pate
new

Нищо ново и оригинално

Журналистите са нищожества. Продават си задниците за да облъчват глупавата част от населението по поръчка на олигарсите.

Това казва този доклад.

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията