КНСБ предлага максималният осигурителен доход да стане 3000 лв., а таванът на пенсиите - 1000 лв. от 2018 г.

През 2015 г. максималната пенсия бе повишена от 840 лв. на 910 лв. За новото увеличение на тавана ще са необходими 45 млн. лв.

Сега таванът от 910 лв. ощетява над 45 500 възрастни, защото не получават реалния размер на парите си за старост. В същото време около 90 000 работещи у нас в момента имат месечен доход над максималния осигурителен праг - 2600 лв.

От синдиката предлагат още коефициентът, който носи всяка година стаж, да стане 1.2 от догодина, а през 2024 г. да достигне 1,5.

През т. г. коефициентът е 1.126. Това ще струва допълнително 800 млн. лв. на бюджета.

Друго искане на синдикатите е минималният осигурителен доход на самоосигуряващите се да стане 600 лв. В момента той е диференциран и е 460 лв. за самоосигуряващите, чиито доход за предходната година е бил до 5400 лв., и стига до 600 лв. при доход над 7400 лв. Приходите в бюджета от тази мярка ще са около 60 млн. лв.

От КНСБ настояват да се удвои минималното дневно обезщетение за безработица, което от 2009 г. е 7.20 лв., и да стане 14-15 лв. Така и месечното минимално обезщетение, което сега е 150 лв., ще стане 300 лв. За мярката ще са необходими допълнително 56 млн. лв. 

Общо всички предложени от КНСБ мерки ще увеличат приходите с 475 млн. лв., а допълнителните разходи ще са 913 млн. лв., като най-голямо перо в тях ще са разходите за пенсии – около 800 млн.лв.

От КНСБ предлагат и гарантираният минимален доход (ГМД), който в момента е основен критерий за достъп до социално подпомагане, да отпадне и достъпът до социални помощи да се основава на линията на бедност.

В момента ГМД е 65 лв. и не е променян от 9 години. От КНСБ предлагат линията на бедност, която сега е 314 лв., също да се определя по друга методика – SILK, която се използва и от европейската статистика.

Социалното подпомагане трябва да отчита индивидуалните потребности на хората, затова предлагат един свой проект, който предвижда предоставяне на социални услуги с бонове.

Те ще бъдат субсидирани от държавата, а нуждаещите се от социална услуга ще могат да я закупят на по-ниска цена от пазарната. Боновете ще може да се ползват от всички работещи с малки деца или семейства на хора с увреждания, или самотно живеещи хора с увреждания.