Ad Config - Website header

 

Article_top

Загубена е Целта, главната Цел, която трябваше да ни вдъхнови да изградим общество, базирано на качествено нови Ценности - либерални, пазарноориентирани, базирани на свободата на индивида и закодирани в личната му отговорност за неговата съдба.

Разпиляна е Енергията, жизнено необходимата Енергия за постигането на главната Цел - европеизирането, демократизирането, модернизирането и нормализирането на България.

Ерозирано е чувството за Общност, за онази Общност, която не просто събира, а умножава енергиите ни, т.е. постига с тях синергетичен ефект, за да изкове така необходимата за промяната Енергия - нормативна, когнитивна (свързана със знанието), гражданска, личностна.

Дискредитирани са Ценностите, основните наши Ценности, които да ни сплотят в Общност, устремена към по-добро бъдеще на България, към запазване на българския характер на българската държава, вписваща българската идентичност в европейската цивилизационна идентичност и сплотяваща в един организъм българските българи, турци, роми, евреи, арменци и всички останали - тук и зад граница, които се чувстват кръвно свързани с България, смятат я за свое Отечество и съпреживяват себе си като индивидна или общностна частица от нея.

И се въртим в омагьосания кръг на загубената Цел, на разпиляната Енергия, на ерозираното чувство за Общност, на дискредитираните Ценности.

Колкото повече се губи Целта, толкова повече се дискредитират Ценностите; колкото повече се разпилява Енергията, толкова повече се губи Целта; колкото повече се ерозира чувството за Общност, толкова повече се разпилява Енергията; колкото повече се разпилява Енергията, толкова повече се губи Целта; колкото повече се губи Целта, толкова повече се дискредитират Ценностите; и т.н., и т.н., и т.н., и т.н...

Една деструктивна Спирала:

загубена Цел - дискредитирани Ценности - ерозирана Общност - разпиляна Енергия - загубена Цел...

Някога Мойсей и останалите водачи (сега лидери) водеха своето племе към Обетованата земя, без да си правят тънки сметки дали те самите ще доживеят и попаднат в нея. Днес политическата каста се настани в Обетованата земя и забрави за племето си, което се скита из пустинята обезлидерено и обезверено. И не само го зарязаха там, но му продават за жълти стотинки миражи. И то засяда все по-често из тези оазисни миражи или миражни оазиси и търка ли, търка лотарийни билети, за да спечели индивидуален вход към Обетованата земя, без да си дава сметка, че участта на племето винаги е една и съща – или като племе влиза в Обетованата земя, или цялото разпилява костите си в пустинята.

Ето защо не е странно, че след като сме загубили Целта, дискредитирали сме Ценностите, ерозирали сме чувството си за Общност и сме разпилели Енергията си, то непрекъснато се разпадаме на малки групи или на спасяващи се поединично индивиди, овълчили сме се едни срещу други, спорим до прегракване и до смразяване за всичко – от Тръмп и Путин, през Европейски и Евразийски съюз, та до паметници и всякакви ориентации; изживяваме се като жертви на външни интереси и конспирации; постоянно търсим Другите или Различните като главни виновници за дереджето си и общуваме по Скайпа или Вайбъра с децата и внуците си, заминали далеч от нас в търсене на по-добър живот, защото животът тук е очевидно лош, доколкото никой не бяга от доброто...

Коментарът е от профила на Николай Слатински във фейсбук. Заглавието е на редакцията.

 

 

 
Снимка фейсбук профил на Бойко Борисов

Загубена е Целта, главната Цел, която трябваше да ни вдъхнови да изградим общество, базирано на качествено нови Ценности - либерални, пазарноориентирани, базирани на свободата на индивида и закодирани в личната му отговорност за неговата съдба.

Разпиляна е Енергията, жизнено необходимата Енергия за постигането на главната Цел - европеизирането, демократизирането, модернизирането и нормализирането на България.

Ерозирано е чувството за Общност, за онази Общност, която не просто събира, а умножава енергиите ни, т.е. постига с тях синергетичен ефект, за да изкове така необходимата за промяната Енергия - нормативна, когнитивна (свързана със знанието), гражданска, личностна.

Дискредитирани са Ценностите, основните наши Ценности, които да ни сплотят в Общност, устремена към по-добро бъдеще на България, към запазване на българския характер на българската държава, вписваща българската идентичност в европейската цивилизационна идентичност и сплотяваща в един организъм българските българи, турци, роми, евреи, арменци и всички останали - тук и зад граница, които се чувстват кръвно свързани с България, смятат я за свое Отечество и съпреживяват себе си като индивидна или общностна частица от нея.

И се въртим в омагьосания кръг на загубената Цел, на разпиляната Енергия, на ерозираното чувство за Общност, на дискредитираните Ценности.

Колкото повече се губи Целта, толкова повече се дискредитират Ценностите; колкото повече се разпилява Енергията, толкова повече се губи Целта; колкото повече се ерозира чувството за Общност, толкова повече се разпилява Енергията; колкото повече се разпилява Енергията, толкова повече се губи Целта; колкото повече се губи Целта, толкова повече се дискредитират Ценностите; и т.н., и т.н., и т.н., и т.н...

Една деструктивна Спирала:

загубена Цел - дискредитирани Ценности - ерозирана Общност - разпиляна Енергия - загубена Цел...

Някога Мойсей и останалите водачи (сега лидери) водеха своето племе към Обетованата земя, без да си правят тънки сметки дали те самите ще доживеят и попаднат в нея. Днес политическата каста се настани в Обетованата земя и забрави за племето си, което се скита из пустинята обезлидерено и обезверено. И не само го зарязаха там, но му продават за жълти стотинки миражи. И то засяда все по-често из тези оазисни миражи или миражни оазиси и търка ли, търка лотарийни билети, за да спечели индивидуален вход към Обетованата земя, без да си дава сметка, че участта на племето винаги е една и съща – или като племе влиза в Обетованата земя, или цялото разпилява костите си в пустинята.

Ето защо не е странно, че след като сме загубили Целта, дискредитирали сме Ценностите, ерозирали сме чувството си за Общност и сме разпилели Енергията си, то непрекъснато се разпадаме на малки групи или на спасяващи се поединично индивиди, овълчили сме се едни срещу други, спорим до прегракване и до смразяване за всичко – от Тръмп и Путин, през Европейски и Евразийски съюз, та до паметници и всякакви ориентации; изживяваме се като жертви на външни интереси и конспирации; постоянно търсим Другите или Различните като главни виновници за дереджето си и общуваме по Скайпа или Вайбъра с децата и внуците си, заминали далеч от нас в търсене на по-добър живот, защото животът тук е очевидно лош, доколкото никой не бяга от доброто...

Коментарът е от профила на Николай Слатински във фейсбук. Заглавието е на редакцията.

 

 

Коментари

Ама как е възможно

след прекрасния текст на Таков, макар и по трагичен повод, да изпляскате глупостите на този набеден специалист по всичко!? Имайте поне малко чувство за мяра...
kate pate's picture
kate pate
new

Абе ако толкова държите да го

Абе ако толкова държите да го публикувате тоя профан, нека заглавието започва така:

СЛАТИНСКИ: ....

за да не си губя времето и да отварям статията.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета