Изтичането на мозъци и капитал от Русия не спира. През миналото тримесечие чужди инвеститори изтеглиха от руски акции над милиард и половина долара. И докато верни на Кремъл медии съобщават за стабилни 80 на сто подкрепа за президента Путин, държавният институт за социологически изследвания ВЦИОМ (Всероссийский центр изучения общественного мнения) установи, че същевременно 10 на сто от населението е напуснало страната. Една четвърт от тях са млади и образовани хора. Руският академичен фонд бие тревога, че много завършили университети искат да прилагат придобити знания и да градят кариера на Запад.

От Центъра за военно-патриотично възпитание на младежта при МВР, оглавяван от Роман Путин, племенник на руския президент, са особено загрижени за младото поколение техническа интелигенция. Ето защо институцията на Роман Путин се обърна към отбранителния министър Сергей Шойгу с предложение – да бъде отложена военната служба за абсолвенти от технически университети с отличен успех и за тези, които работят в стратегически предприятия, особено в сферата на въоржаването. Така ще бъде ограничена възможността им да пътуват зад граница.

Емигрират обаче и отявлени критици на системата, които всъщност имаха намерение да останат в Русия, за да могат все някак си да я променят. Такъв е случаят с Аркадий Бабченко, военен репортер и писател, взел участие в Чеченските войни през 90-те години на миналия век.

За независимия в. “Новая газета” Бабченко описваше реалността професионално и без всякакви илюзии за дирижираната от Русия окупация на Източна Украйна и до последно искаше да остане верен на мисията си. Преди няколко месеца той оповести в социалните мрежи, че обмисля предложение да работи в свободна Европа, тъй като дъщеря му щяла да получи възможност да посещава там училище без да й промиват мозъка. Решението си взе през пролетта след катастрофата на военен самолет, с който по Коледа военният ансамбъл “Александров” беше на път за Сирия. Тогава Бабченко оповести в социалните мрежи, че не можеш да скърбиш за жертви, които позволяват да ги инструментализират във войните на Путин. Последваха заплахи за убийство и в крайна сметка се премести в Прага, откъдето още по-ожесточено коментира обстановката в Русия.

В края на миналия месец в московската юридическа академия “Кутафин” беше поставена плоча, напомняща, че тук през 1924 г. Сталин е държал реч.

Възпоменателната плоча е била отстранена по заповед на Хрушчов, но не и унищожена. Ректорът на висшето училище Виктор Блашеев, който отново я върна, най-вероятно е искал да демонстрира лоялността си към Кремъл. Пълномощникът на Путин по човешки права Михаил Фьодоров призова Блашеев да отстрани плочата. Със същото настояване в мрежите се събират подписи под петиция. В знак на протест оставка подаде и видният адвокат Хенри Ресник, който преподаваше в академията.

Всичко е мимикрия, смята Бабченко. Докато при такива случаи някой не грабне брадва, за да разруши подобни паметни плочи на Сталин, нищо в Русия не би се променило, написа Бабченко от Прага.

Правилното поведение в една неправова държава

Някои опозиционери, останали в родината си, реагират с възмущение. Който се жалва от липса на решителни действия, би следвало сам да даде пример, а не да се налива с бира в Прага, изля гнева си политикът демократ Владимир Милов.

И критичната спрямо Путин журналистка Рима Поляк е на мнение, че коментарите на Бабченко нищо не струват, след като е избягал от руската греховност и вече не съприживява страданията на съотечествениците си.

Подобно мнение изразява и боркинята за граждански права Елена Черепньова. Други напомнят, че за разлика от неговия критик Милов, Бабченко често е взимал участие в протестни акции и така е поставял под заплаха собствения си живот. Други пък се радват, че е емигрирал и така бил на сигурно място.

В този спор по правилно поведение в една неправова държава иде реч и за политическо разкрасяване, макар никой да не използва това понятие. Всички са единодушни, че в руското гражданско общество има дефицит на герои, които смело и с жертвоготовност да се опълчат на държавната машина за репресии. Идеалът на Бабченко е оказване на невъоръжена решителна съпротива срещу нелегитимните властимащи, както на киевския площад “Майдан” през 2014 г. Това не се удало на руското протестно движение, примерно срещу фалшифицирането на парламентарните избори преди пет години. Бабченко не обяснява качествените разлики между украинското общество и държавната власт от една страна и от друга – руската.

Руските опозиционери се обвиняват взаимно в малодушие. В окопа си те предпочитат да спорят предимно помежду си.

Междувременно емигрира поредният противник на Путин – политикът от Саратов Вячеслав Малцев, който в канала си в ютюб “Артподготовка” се опълчва срещу корупцията, президента Путин и неговия военен поход в Украйна. При това той е далеч по-националистичен в сравнение с бореца срещу корупцията Алексей Навални. Срещу Малцев беше заведено следствие заради ексткремизъм.

Щом вече и националисти бягат от Русия, то трябва сериозно да се замислим, смята виден коментатор.

Керстин Холм е радакторка в ресор “Анализи” на германския всекидневник “Франкфуртер алгемайне цайтунг”, откъдето препечатваме публикацията й. Преводът е на Клуб Z.