Ad Config - Website header

 

Article_top

След срещата на Г-20 на 7 и 8 юли германските политици си размениха удари за това кой е виновен за безредиците на антиглобалистите, които потрошиха части от центъра на Хамбург. Но голямо световно събитие в сърцето на град със силна анархистка традиция винаги означава и протести. Други са причините за дълбокото раздразнение на германските политици – Доналд Тръмп и отношението му към Русия и към Полша.

За някои в Берлин срещата на Тръмп с Путин беше „Ялта 2.0” – съвременен еквивалент на срещата от 1945 г., на която американците и руснаците разделят Европа. Ангела Меркел гледа на тупането по рамото и хиленето пред руския президент като на подкопаване на нейните усилия да поддържа твърда позиция спрямо Русия заради Украйна. Вътрешни записки на Министерството на външните работи на Германия отбелязват:

„Срещата премина много добре за Русия… Докато САЩ се цепят от отбора, Русия може да плува в първи коридор”.

Всичко това засилва страховете на Меркел, че многополюсният ред, от който нейната страна се възползваше досега, е под заплаха. „Други бяха изолираните – нещо, на което Путин видимо се радваше”, пише още в записките. Текстът отбелязва с недоумение, че консервативните руски анализатори като Андрей Кортунов и Фьодор Лукиянов оценяват срещата като „ребалансиране” на международните отношения – от старото съперничество между развитите и развиващите се страни към ново съперничество между глобалисти и националисти.

Въпреки това Берлин до голяма степен вече бе калкулирал сближаването между господата Тръмп и Путин.

По-притеснително бе посещението на Тръмп във Варшава преди Г-20, където речта на президента звучеше като идеологиите на Путин и на полското популистко-националистко правителство на партията „Право и справедливост”. Записките на външното министерство описват речта като „изумителен тектоничен трус” в американската външна политика.

По-поразително бе мястото, където Тръмп се появи – срещата на Инициативата „Три морета”. Замислен от Полша и Украйна, този нов централноевропейски проект напомня на предложеното от маршал Йозев Пилсудски „Междуморие”. Бащата на втората полска република (от 1918 до 1939 г.) мечтаел да обедини държавите от Балтийско, Черно и Адриатическо море, за да се противопоставят на доминацията и на Русия, и на Германия. Варшава вижда своето възраждане като опит да подобри енергийните връзки в региона и транспортните коридори север-юг. Но Берлин подозира нещо по-враждебно.

Да погледнем фона. Германия вече е притеснена от инициативата на Китай с държавите от Централна и Източна Европа „16+1” – серия от инвестиционни проекти, които Китай се надява да му донесат влияние в региона. Германците също притискат полското правителство заради антилибералната атака срещу медии, съдии и неправителствени организации. И също се стараят да предотвратят критиките на Полша, че предложеният от тях газопровод от Русия до Германия „Северен поток-2” ще направи Европа още по-зависима от Русия.

Така че Тръмп не можеше да направи повече, за да вбеси бюрократите в Берлин. Той подкрепи Инициативата „Три морета”. Гарантира на президентите на Полша и Хърватия американски доставки на втечнен газ и подкрепи изграждането на коридор, който да свърже газопреносните системи на двете държави. Полша откри първия си терминал за втечнен газ на Балтийско море през 2015 г. и първите американски доставки пристигнаха миналия месец. Във Варшава Тръмп пожела бързо завършване на терминал за втечнен газ на хърватското адриатическо крайбрежие.

Въпреки че всичко това е обяснимо, за политиците в Берлин то изглежда като опит за разделяне на Европа и отслабване на влиянието на Германия върху нейните съседи. В Берлин обмислят как да отговорят. Един вариант би бил нов Европейски фонд за инфраструктура, за да проверят дали Полша и съседите й просто искат повече чужди инвестиции и дали Инициативата „Три морета” наистина има за цел да промени геополитическите баланси.

Досега Германия си представяше единен ЕС, управляван от Брюксел, направляван основно от Германия и гарантиран от силата на Америка. Сега се страхуват от бъдеще, в което властелините във Вашингтон, Москва и Берлин ще разделят Европа и ще разместват парчетата. Германия водеше срещата на Г-20 с увереност, но Берлин вече се чувства все по-несигурен.

...

Анализ от последния брой на списание "The Economist". Преводът е на Клуб Z.

 

След срещата на Г-20 на 7 и 8 юли германските политици си размениха удари за това кой е виновен за безредиците на антиглобалистите, които потрошиха части от центъра на Хамбург. Но голямо световно събитие в сърцето на град със силна анархистка традиция винаги означава и протести. Други са причините за дълбокото раздразнение на германските политици – Доналд Тръмп и отношението му към Русия и към Полша.

За някои в Берлин срещата на Тръмп с Путин беше „Ялта 2.0” – съвременен еквивалент на срещата от 1945 г., на която американците и руснаците разделят Европа. Ангела Меркел гледа на тупането по рамото и хиленето пред руския президент като на подкопаване на нейните усилия да поддържа твърда позиция спрямо Русия заради Украйна. Вътрешни записки на Министерството на външните работи на Германия отбелязват:

„Срещата премина много добре за Русия… Докато САЩ се цепят от отбора, Русия може да плува в първи коридор”.

Всичко това засилва страховете на Меркел, че многополюсният ред, от който нейната страна се възползваше досега, е под заплаха. „Други бяха изолираните – нещо, на което Путин видимо се радваше”, пише още в записките. Текстът отбелязва с недоумение, че консервативните руски анализатори като Андрей Кортунов и Фьодор Лукиянов оценяват срещата като „ребалансиране” на международните отношения – от старото съперничество между развитите и развиващите се страни към ново съперничество между глобалисти и националисти.

Въпреки това Берлин до голяма степен вече бе калкулирал сближаването между господата Тръмп и Путин.

По-притеснително бе посещението на Тръмп във Варшава преди Г-20, където речта на президента звучеше като идеологиите на Путин и на полското популистко-националистко правителство на партията „Право и справедливост”. Записките на външното министерство описват речта като „изумителен тектоничен трус” в американската външна политика.

По-поразително бе мястото, където Тръмп се появи – срещата на Инициативата „Три морета”. Замислен от Полша и Украйна, този нов централноевропейски проект напомня на предложеното от маршал Йозев Пилсудски „Междуморие”. Бащата на втората полска република (от 1918 до 1939 г.) мечтаел да обедини държавите от Балтийско, Черно и Адриатическо море, за да се противопоставят на доминацията и на Русия, и на Германия. Варшава вижда своето възраждане като опит да подобри енергийните връзки в региона и транспортните коридори север-юг. Но Берлин подозира нещо по-враждебно.

Да погледнем фона. Германия вече е притеснена от инициативата на Китай с държавите от Централна и Източна Европа „16+1” – серия от инвестиционни проекти, които Китай се надява да му донесат влияние в региона. Германците също притискат полското правителство заради антилибералната атака срещу медии, съдии и неправителствени организации. И също се стараят да предотвратят критиките на Полша, че предложеният от тях газопровод от Русия до Германия „Северен поток-2” ще направи Европа още по-зависима от Русия.

Така че Тръмп не можеше да направи повече, за да вбеси бюрократите в Берлин. Той подкрепи Инициативата „Три морета”. Гарантира на президентите на Полша и Хърватия американски доставки на втечнен газ и подкрепи изграждането на коридор, който да свърже газопреносните системи на двете държави. Полша откри първия си терминал за втечнен газ на Балтийско море през 2015 г. и първите американски доставки пристигнаха миналия месец. Във Варшава Тръмп пожела бързо завършване на терминал за втечнен газ на хърватското адриатическо крайбрежие.

Въпреки че всичко това е обяснимо, за политиците в Берлин то изглежда като опит за разделяне на Европа и отслабване на влиянието на Германия върху нейните съседи. В Берлин обмислят как да отговорят. Един вариант би бил нов Европейски фонд за инфраструктура, за да проверят дали Полша и съседите й просто искат повече чужди инвестиции и дали Инициативата „Три морета” наистина има за цел да промени геополитическите баланси.

Досега Германия си представяше единен ЕС, управляван от Брюксел, направляван основно от Германия и гарантиран от силата на Америка. Сега се страхуват от бъдеще, в което властелините във Вашингтон, Москва и Берлин ще разделят Европа и ще разместват парчетата. Германия водеше срещата на Г-20 с увереност, но Берлин вече се чувства все по-несигурен.

...

Анализ от последния брой на списание "The Economist". Преводът е на Клуб Z.

Коментари

едър болт's picture
едър болт
болта

Естествено, че Тръмп и Мей ще са против Европа.

Няма начин да се спаси британската икономика без да се прецака европейската. Естествено е, че бившата колония ще подкрепи метрополията, а не някаква си там Европа.

Консерватизмът - ще рече управлението на неуките и простите - ще докара още много зло.
Mark Watson's picture
Mark Watson
watmark

некои съображения...

Тръмп може и да иска но едва ли някой ще му позволи. Разбирането с Путин е мечтано в Кремъл. Но едва ли е мечта във Вашингтон. Да развалят Европа за сметка на Русия е чиста глупост. От тръмповите. Евроатлантическия свят е стздаден от американците и те едва ли искат да го разрушат само и само да се разберат с варварска държава. Америка отдавна се опитва да изгради пояс от Балтика до Понта за да попречи на евентуално сближаване в хинтерланта (Московията и Германия). Този пояс не включва капризите на Московията. Тя остава в Азия. Този пояс е предупреждение към Германия. И в момента. Но Германия става сила особено когато се съюзи с Франция (ядренна държава), Испания, бенелюкс и Италия. Да видим. Тръмп видя Леклерк на 14 ти. ФРАНЦУЗИТЕ ВЕЧЕ ОБЕДИНИХА танковите си производства с германските (Едни от най добрите танкове и единствените производители на танкови оръдия в цивилизования свят). ФРАНЦУЗИТЕ ПРАВяТ Арияна (Ракети), Германците и французите правят изтребители, подводници, кораби... и то много по добри от тези на Московията. А и пари имат... На Европа и трябват няколко хиляди атомни бомби, което не е проблем (Французите имат технологиите). Американците ще се отзоват с още един играч? ЕДВА ЛИ. Американците, Европа, Нипония, Австралия и Канада са една цивилизация. Доминиращата. А врагове бол....
Buba Mara's picture
Buba Mara
bubamara

Германия

Имаме рядък парадокс когато един икономически колос е същевремненно политическо и военно джудже с мераци. Все още многобройни окуппационни войски на великите сили гарантират мира и стабилността вътре в Германия. A маниакалното вторачване на Меркел в Европа е компенсаторна реакция и ерзац на осакатената политически нация.

С право се страхува, няма да

С право се страхува, няма да остави той нещата така

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета