Ad Config - Website header

 

Article_top

Неотстъпчивостта на Атина по проблема за името на Македония е добре известна и който и да е гръцки външен министър няма да отстъпи лесно от тази позиция.

В случая имаме и нещо повече. Смяната на Груевски в Скопие наруши едно статукво, което бе добре изградено, за да пази интересите на оста Атина - Белград по отношение на Македония. Разиграваният "антички" национализъм от страна на режима в Скопие ефективно предотвратяваше повече от десетилетие след 2006 г. всеки опит за посредничество и разрешаване на "проблема с името". Международната изолация на Македония (блокиране на членството в НАТО и процесът на преговори с ЕС) бе в интерес на Гърция, Сърбия и на самия Груевски (в Скопие е популярен с псевдонима "Никос Груйос"...).

За режима в Скопие блокирането на евроатлантическата интеграция на Македония бе благодатна възможност за развихряне на свръхарогантна корупция и авторитарен разгул на властта без притеснения от европейски институции и международно влияние. За Белград изолацията на Скопие бе част от дългосрочната цел Македония да не изпреварва Сърбия по пътя на европейската интеграция - едно по-ранно членство на Скопие от това на Белград би довело - макар и до хипотетична - заплаха за постимперския контрол на Сърбия върху бившата й колония - Вардарска Македония.

За Атина блокадата означава дългосрочно замразяване на процеса на международна легитимация на Република Македония и спокойствие по проблемите на гръцка Македония - за която в Скопие обичат да приказват повече от разумното. Не е случайно, че веднага след отстраняването на клана "Груевски" от властта сръбският външен министър Дачич отиде в Атина и направи необичайно остри изказвания срещу международния статут на Република Македония. По оста Атина - Белград се усети тревога. Тази тревога сега е споделена и от един много по-влиятелен фактор и партньор на Сърбия и Гърция - Путинова Русия.

Кодзиас (министър на външните работи на Гърция - б.р.) е известен със своята близост с политическите среди в Москва - наследена както от комунистическото му минало, така и от настоящата му близост с някои от най-ретроградните политически кръгове в днешна Русия - като неоевразийците на Алeксандър Дугин. Москва преживя твърде гневно приемането на Черна гора в НАТО и съхраняването на политическо влияние върху Скопие - наред с Баня Лука (Република Сръбска на Босна и Херцеговина) и партньорството с Белград - дава възможност на Кремъл за макар и ограничено оперативно присъствие в района на Западните Балкани. (За присъствието на Кремъл в Източните Балкани се грижат КОЙ, Волен, ах-спекто и други добре познати нам лица и парични потоци...)

Москва се опита да предотврати отстраняването на Груевски от власт, демонстрира ясен афинитет към режима на ВМРО в Скопие и отново се разгневи на успешния опит режимът да бъде заменен с новия кабинет на Заев. Една от целите на този "Юпитеров гняв" бе осуетяването на договора за добросъседство между София и Скопие, над което се трудят не само в Белград и Атина, но и в София. Припомнете си безобразните изказвания на знакови фигури от руската пета колона - и социалистически депутати в парламента - отпреди 10-ина дни. Затова позицията на новото правителство в Скопие е наистина много крехка - освен с вътрешната си политическа уязвимост Заев трябва да се справя и с недоброжелателството на всички гореизброени персони и политически фактори. За да оцелее, настоящото правителство в Скопие се нуждае от много твърда и категорична подкрепа от страна на европейските страни, на Вашингтон и - далеч не на последно място - на България.

Разбира се, никой не може да затвори устите на платените говорители на Кремъл в София. Но поне не бива да ги оставяме да говорят само те.

Политическата класа и общественото мнение - национално отговорните части и от двете - трябва да си дават ясна сметка за тази ситуация и за дългосрочния български национален интерес, свързан с оцеляването, стабилизирането и нормализирането на международния статут на Република Македония. Разбира се, ние имаме своите интереси и граници на подкрепа, свързани с добре известните разногласия по проблеми на идентичността. Но ще сбъркаме глупаво и дългосрочно, ако точно сега извадим кирливите ризи на "политиката по идентичността". Тя има място, но всяко нещо с времето си. Сега е време за прагматични споразумения и развитие на отношенията - в икономиката, търговията, инфраструктурата и съвместна работа за дългосрочни общи цели. А изказването на Кодзиас е добър повод за отрезвяване на всички, които искат да помогнат за деблокирането на международния статут на Македония. Това няма да стане без координиран международен натиск и активна дипломация за уреждане на един от най-заплетените проблеми на - все още - "задния двор" на Европа.

Коментарът е от профила на Огнян Минчев във фейсбук. Заглавието е на редакцията.

 
Протестът в подкрепа на кабинета на Груевски. Снимка ЕПА/БГНЕС

Неотстъпчивостта на Атина по проблема за името на Македония е добре известна и който и да е гръцки външен министър няма да отстъпи лесно от тази позиция.

В случая имаме и нещо повече. Смяната на Груевски в Скопие наруши едно статукво, което бе добре изградено, за да пази интересите на оста Атина - Белград по отношение на Македония. Разиграваният "антички" национализъм от страна на режима в Скопие ефективно предотвратяваше повече от десетилетие след 2006 г. всеки опит за посредничество и разрешаване на "проблема с името". Международната изолация на Македония (блокиране на членството в НАТО и процесът на преговори с ЕС) бе в интерес на Гърция, Сърбия и на самия Груевски (в Скопие е популярен с псевдонима "Никос Груйос"...).

За режима в Скопие блокирането на евроатлантическата интеграция на Македония бе благодатна възможност за развихряне на свръхарогантна корупция и авторитарен разгул на властта без притеснения от европейски институции и международно влияние. За Белград изолацията на Скопие бе част от дългосрочната цел Македония да не изпреварва Сърбия по пътя на европейската интеграция - едно по-ранно членство на Скопие от това на Белград би довело - макар и до хипотетична - заплаха за постимперския контрол на Сърбия върху бившата й колония - Вардарска Македония.

За Атина блокадата означава дългосрочно замразяване на процеса на международна легитимация на Република Македония и спокойствие по проблемите на гръцка Македония - за която в Скопие обичат да приказват повече от разумното. Не е случайно, че веднага след отстраняването на клана "Груевски" от властта сръбският външен министър Дачич отиде в Атина и направи необичайно остри изказвания срещу международния статут на Република Македония. По оста Атина - Белград се усети тревога. Тази тревога сега е споделена и от един много по-влиятелен фактор и партньор на Сърбия и Гърция - Путинова Русия.

Кодзиас (министър на външните работи на Гърция - б.р.) е известен със своята близост с политическите среди в Москва - наследена както от комунистическото му минало, така и от настоящата му близост с някои от най-ретроградните политически кръгове в днешна Русия - като неоевразийците на Алeксандър Дугин. Москва преживя твърде гневно приемането на Черна гора в НАТО и съхраняването на политическо влияние върху Скопие - наред с Баня Лука (Република Сръбска на Босна и Херцеговина) и партньорството с Белград - дава възможност на Кремъл за макар и ограничено оперативно присъствие в района на Западните Балкани. (За присъствието на Кремъл в Източните Балкани се грижат КОЙ, Волен, ах-спекто и други добре познати нам лица и парични потоци...)

Москва се опита да предотврати отстраняването на Груевски от власт, демонстрира ясен афинитет към режима на ВМРО в Скопие и отново се разгневи на успешния опит режимът да бъде заменен с новия кабинет на Заев. Една от целите на този "Юпитеров гняв" бе осуетяването на договора за добросъседство между София и Скопие, над което се трудят не само в Белград и Атина, но и в София. Припомнете си безобразните изказвания на знакови фигури от руската пета колона - и социалистически депутати в парламента - отпреди 10-ина дни. Затова позицията на новото правителство в Скопие е наистина много крехка - освен с вътрешната си политическа уязвимост Заев трябва да се справя и с недоброжелателството на всички гореизброени персони и политически фактори. За да оцелее, настоящото правителство в Скопие се нуждае от много твърда и категорична подкрепа от страна на европейските страни, на Вашингтон и - далеч не на последно място - на България.

Разбира се, никой не може да затвори устите на платените говорители на Кремъл в София. Но поне не бива да ги оставяме да говорят само те.

Политическата класа и общественото мнение - национално отговорните части и от двете - трябва да си дават ясна сметка за тази ситуация и за дългосрочния български национален интерес, свързан с оцеляването, стабилизирането и нормализирането на международния статут на Република Македония. Разбира се, ние имаме своите интереси и граници на подкрепа, свързани с добре известните разногласия по проблеми на идентичността. Но ще сбъркаме глупаво и дългосрочно, ако точно сега извадим кирливите ризи на "политиката по идентичността". Тя има място, но всяко нещо с времето си. Сега е време за прагматични споразумения и развитие на отношенията - в икономиката, търговията, инфраструктурата и съвместна работа за дългосрочни общи цели. А изказването на Кодзиас е добър повод за отрезвяване на всички, които искат да помогнат за деблокирането на международния статут на Македония. Това няма да стане без координиран международен натиск и активна дипломация за уреждане на един от най-заплетените проблеми на - все още - "задния двор" на Европа.

Коментарът е от профила на Огнян Минчев във фейсбук. Заглавието е на редакцията.

Коментари

Ооо, тука мирише на повръщано

Ооо, тука мирише на повръщано.
Krali Marko's picture
Krali Marko
Krali Marko

Брависимо, г-н Минчев!

Темата за Македония е болезнена за всяко родолюбиво българско сърце. Съвременният македонски проблем обаче е труден за разгадаване най вече поради нечистоплътната намеса на руския имперски фактор. Затова искрено се радвам на статии като Вашата. Лично аз обаче съм смутен от факта, че руски висши марионетки от български произход се завъртяха около последните българо-македонски отношения. Борисов например няма нито едно противопоставяне срещу руските вмешателства в България. Сътрудничи активно на руската идея Отечеството ни да е политически бардак, за да генерира евроскептицизъм – съвременният барут за руската хибридна война срещу ЕС и НАТО. И изведнъж се прокрадва нещо със знак плюс в Борисов?! Това е съмнително, защото Борисов е силно вързан за Кремъл.. Гоце Първанов одобрява подписването на предлагания документ между двете държави, но веднага повдига въпроса за рестартиране на руските заробващи енергийни проекти. Гоце знае, че договори - изобщо всякакви документи - могат лесно да се обезсилят, но руските енергийни пранги върху краката на българите могат да надживеят държавата ни. Затова Гоце цял живот мечтае да се изплати на русите по запомнящ се начин заради двата му подарени президентски мандата, като осигури за българите пранги от клас „Троен енергиен шлем”. Авторът на опустошителната приватизация и с преференциална лихва в КТБ също се показа на сцената. Иван Костов дава щедро съвети, когато той няма да ги изпълнява, а това не може да не притеснява.

И накрая една извадка от Историята на Янко Гочев, съвременният Отец Паисий. От написаното на стр. 27 на І том от неговата "Руската империя срещу България" научаваме, че още от времето на Петър І Русия има идея за откъсване от България на заселените с българско население области в Македония. В своя манифест от март 1711 г. той призовава всички християни от православната и римска вяра в Сърбия, Македония, Босна, Херцеговина, и особено черногорците да се присъединят към руската армия и да се сражават с оръжие в ръка. Името на България не е споменато, защото Русия още от Петрово време, дори и по-отдавна, не предвижда възстановяване на българската национална държава. И един мой осъзнат извод: Русия никога не е била наша благодетелка и няма да бъде. Просто вълкът не може да е приятел на агнето.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета