Игра на тронове #7: кървава поезия от Вестерос

Внимание! Текстът по-долу разкрива съществени детайли от сюжета на първи епизод от седми сезон на „Игра на тронове“!

Е, дойде и пълното възмездие за Червената сватба, цели три сезона по-късно. Вярно, Аря Старк преряза гърлото на лорд Уолдър Фрей още преди 11 месеца, когато приключи последната порция епизоди от Вестерос, но сега – в началото на така очаквания нов сезон на „Игра на тронове“ (премиерата постави абсолютен рекорд по гледаемост с 16,1 милиона зрители във всички платформи, без да се броят пиратските сваляния), болезнено и поетично загина, удавен в собствената си кръв, всеки Фрей, помогнал за геройството да се изколят Старките в онзи толкова изненадващ, брутален (и отново – поетичен) момент. Какво разбрахме обаче от този първи епизод на новия „Игра на тронове“, в който Тирион не отрони нито дума?

Да отбележим в началото, че авторите на сериала се бяха погрижили да не оставят нито един фен, полуфен или случаен зрител да се чуди какво става на екрана. Героите – от Аря до Церсей – някак непривично за образите си досега бяха доста обстоятелствените в речите си, за да припомнят минали събития от историята (отвъд първите 140 секунди, в които видяхме и ключови кадри от предишни сезони). Аря, превъплътена като Фрей, например внимателно описа Червената сватба, а на Джайм бе грижливо напомнено, че онзи, който сега иде с огромна армада от кораби и дракони, е брат им, убил баща им и пуснат да избяга от същия Кралеубиец.

Колкото до Церсей, тя предвидливо вече е изрисувала на пода в една от залите в новото си кралство карта на цял Вестерос – и за да ни улесни максимално, се разходи из нея, показа ни къде се намират различните домове и ни напомни в какви отношения е с всеки от тях и защо. Всичко това е полезно (най-малкото спестява усилието да изгледаш отново около 60 часа „Игра на тронове“), но и показателно за стремежа на НВО да достигнат колкото е възможно по-широка аудитория, а не просто да градят бутиков шедьовър за най-закоравелите фенове.

„Игра на тронове“ продължава да стои в актуалната тенденция в киното и телевизията женските персонажи да заемат все по-централно място в сюжета. Почти натрапливо го видяхме и в „Драконов камък“ – да, знаем, че Церсей Ланистър е безскрупулно чудовище, готово да премаже, отрови и взриви всеки на пътя си, но сега видяхме в нова степен пасивно-агресивната ѝ доминация над Джайм. Санса също отдавна не е малкото момиченце, което тъжно гледаше екзекуцията на  баща си в Кралски чертог, но сега открито се противопоставя на Джон Сняг и от спора им определено изглеждаше по-мъдрата и способна да достигне крайна победа от двамата (да, той продължава да е старият добряк и, както червеносата му родственица отбеляза, вероятно това скоро ще му изиграе лоша шега). В Севера се откроява и още една силна дама – лейди Мормонт, която ни спечели в предния сезон, а сега продължава с трийсетте си килограма да посрамва и унижава белязаните от битки корави стари лордове.

Каква е политическата обстановка във Вестерос в момента всъщност? Церсей Ланистър контролира Кралски чертог. На изток от нея, в Драконов камък (изоставен от друг провалил се и посечен от жена мъж – Станис Баратеон) вече се установи Денерис Таргариен с драконите си. На юг е Елария Пясък с кръвожадните си изчадия. На запад е възхитителната стара дама Олена Тирел. А на север е тандемът Джон Сняг и Санса Старк, при който поне аз откривам повече здрав разум и тактически ум у Санса. Равносметката? Докато военният гений Джон всячески търси ходове срещу настъпващите (в прекрасно заснета снежна сцена в премиерата) Бели бродници (които вече си имат и великани), войната във Вестерос ще е между жени, тук-таме поддържани от силен, но подчинен мъжки образ (като – вероятно – за Церсей ще е Юрон Грейджой, чиято наглост и груби шеги поразително напомнят хладния имидж на Вини Джоунс).

Отлична основа за предстоящ велик сезон

Общото впечатление от откриващия епизод на седмия сезон е чудесно – вярно е, че той е преди всичко полагане на настилката, върху която ще се градят следващите серии, но дори въпреки това предложи отлично зрелище и загатна за ужасиите, които ни предстои да видим. (За сравнение – началото на шестия сезон далеч не беше толкова атрактивно.)

Бе въведен и новият (явно главен) персонаж. Героят на носителя на „Оскар“ Джим Броудбент се оказа Архимайстера в Староград, с когото вземане-даване си има Самуел Тарли, произведен в разсилен. За пълничкия интелектуалец не се потвърдиха някои предположения, че няма да го гледаме много в седмия сезон. Напротив, той изглежда ще има централна роля в посрещането на немъртвата армия, след като още в премиерата намери богат източник на смъртоносното за Бродниците драконово стъкло (който, изключително изненадващо, е под Драконов камък). Сега Джон Сняг ще бъде уведомен за това и може би именно там ще се осъществи и срещата му с Денерис.

Видяхме в епизодична сцена и Ед Шийрън*. Създателите на сериала ни убеждаваха, че появата му във Вестерос няма да е самоцелна и единствено продиктувана от любовта на Мейзи Уилямс към изпълнителя, но за момента изглежда точно така (дори без да отбелязваме факта, че в компанията на рицарите-певци Шийрън изглежда по-скоро като смотания аутсайдер и едва отронва по думичка към малката Старк). Лично аз не съм убеден, че ще видим отново рижавата физиономия на Шийрън, но дори това да се случи, се надявам поне да е влязъл в Списъка на Аря.

Още няколко детайла, които си струват отбелязването: коцкарският поглед на Тормунд към Бриен (ако някой от двамата не бъде убит много скоро, със сигурност ще видим силно смущаваща сексуална сцена); Тирион не каза нито думичка (а той принципно не спира да говори) – нито пък пи (другото, което прави); Хрътката се проявява все повече като душа човек (и вече като че вярва в Червения бог); Берик Дондарион очевидно ще бъде централен образ във войната с Бродниците; Валът съвсем не изглежда сигурен, ако се съди по портата, през която влязоха Бран и Мийра.

„Ще започваме ли“, нареди Денерис на Тирион пред масата за стратегии точно преди края на епизода. Звучи като отлично начало на сезона.

* Песента, която Ед Шийрън изпълнява, всъщност е тясно свързана с вселената на „Песен за огън и лед“ – тя е за аферата на Тирион с проститутката Шае и се появява в третата книга от поредицата на Джордж Р. Р. Мартин, „Вихър от мечове“ (т.е. героят погрешно заявява, че това е нова песен). Писана е от Саймън Сребърния език и гласи (в превод на Валерий Русинов):

И яхна той през улиците на града
от своя хълм висок, 
по криви улички и стъпала, 
да търси въздишка на една жена.
Че беше му съкровище безценно,
тя беше негов срам и благослов.
Че колко струват замък и една верига 
пред женската целувка и любов.
Че златните ръце са винаги студени, 
но все са топли женските ръце.

Площад Славейков