Вече и биопогребение - вместо кремация разлагане в алкален разтвор

Век и половина след строежа на първия крематориум Великобритания последва примера на САЩ и Канада, като за пръв път на Стария континент даде зелена светлина за въвеждането на биокремацията, съобщава Би Би Си, описвайки истинската история на Робърт Джей Клинк.

Като малък неговите родители често са го водили на вилата си на брега на езерото Саут-Лонг-Лейк в Минесота, щат с хиляди езера. Там той се пристрастява към риболова, така минава детството му.

След това дълги години Боб и втората му съпруга Джуди поддържали два катера, не го напускала страстта към риболова. Коварен рак отнема мъжа на Джуди. Тя се отправя към погребално бюро и заявява, че приживе любимият й съпруг е пожелал след сетния си час да бъде кремиран. Джуди се изненадала, когато от погребалното бюро й казали, че предлагат два вида кремация – изгаряне на тленните останки и на водна основа.

В началото се стъписала, но след размисъл решила, че вторият вариант, хидролизата, ще е по-добър за Робърт. А и той толкова много обичал водата. Така земният му път ще приключи с изкъпване. Жената мигновенно се сетила, че според християнската традиция така започва и човешкият живот – кръщенето.

От гледна точка на екологията биокремацията в алкален разтвор е по-добрият вариант, но засега в цял свят я предлагат едва 14 погребални бюра – в САЩ и Канада, уточнява Би Би Си.

Какво представлява хидролизата?

Първият апарат е създаден преди пет години. Разработката му е струвала 750 000 долара. Изградена е и ритуална зала с кръгла форма и фонтани.

Самото устройство за биокремация е с височина от 2 метра и 3 м дължина, изработено е от стомана. Напомня на голям банков сейф. Трупът се вкарва през люк в тъмната утроба на апарата. На монитора са зададени четири опции – начало на процеса, проверка, цикъл, финал.

Люкът се затваря и с натискане на бутон следват останалите опции. При “цикъл” машината подава два кратки сигнала и започва да се пълни с вода. Количеството се определя автоматично в зависимост от теглото на трупа. Средният разход е 300 литра. Концентриран разтвор с водороден показател рН 14 се нагрява до 152 градуса, но не кипи, тъй като камерата е под налягане като при бързовар.

Хидролизата е естествен процес на разлагането на труп, както при традиционното погребение, при което обаче са нужни години. Апаратът го прави само за час и половина. Останките представляват разтвор, приличащ на чай или бира. Останали са единствено соли и глюкоза. Мирисът е остър, но не и отблъскващ.

Отработената течност – в стерилния коктейл от аминокиселини и пептиди няма следи от ДНК, се излива в канала. Точно това е смущаващо за мнозина.

Костите се изсушават бавно в сушилня, след което чрез апарат се смилат.

Апаратурата за целия процес е разработена от британската компания. Resomation Ltd. Предстои в края на годината първият аналогичен апарат за биокремация да бъде въведен в експлоатация край Бирмингам за пръв път в Европа.

Според статистиката всеки ден от този свят си отиват 150 000 души. Населението на планетата расте и броят на покойниците ще се увеличава, припомня Би Би Си. Сега населението е 7,5 милиарда, а в края на века се очаква да нарасне на над 11 милиарда.

Драстично намаляват и капацитетите на гробищните паркове. Всеки втори във Великобритания в близките две десетилетия ще е запълнен.

Според активисти само в САЩ за саркофази ежегодно се изразходват над 1,5 милиона тона цимент и 14 000 тона стомана. Само при една кремация в атмосферата се изхвърлят 320 кг въглерод.

А как е при щадящата хидролиза?

Тя е далеч по-екологична, твърди холандската изследователка Елизабет Кайзер. Тя е извършила тригодишно проучване – от 2011 до 2014 г.

При 17 от 18 показателя – от замърсяването на морета и океани до изменения в климата, хидролизата се е оказала далеч по-екологична в сравнение с кремацията и традиционното погребение.

Наред с това Кайзер и нейни колеги са изчислили в евро щетите за околната среда: при едно погребение 64 евро, 48 евро при кремация и едва 2,59 евро при новия метод.

Но всяка новост има и своите противници.

Когато през 1879 г. във Великобритания е построен първият крематориум, хиляди излизат по улиците в знак на протест. Правителството е принудено да забрани кремацията, докато тя не бъде одобрена от парламента. Мнозина от поддръжниците на кремацията не доживяват узаконяването й. Това става едва през 1902 г. В края на 1960 г. тя е далеч по-предпочитана от традиционното погребение, но днес едва един на четирима мъртъвци се кремира.