Ad Config - Website header

 

Article_top

Европейската комисия предупреди днес Полша, че рискува да стане обект на процедура за ограничаване на членските й права в ЕС, най-тежката санкция за държава-членка, която той никога досега не е налагал.

Причината са съдебните реформи на управляващите консерватори, които на практика поставят правосъдието в зависимост от изпълнителната власт.

"Възможността за задействане на член 7 от договора беше част от дискусията. И никой не бива да се изненадва, че, предвид последните развития, се прибижаваме много до задействане член 7", каза на пресконференция в Брюксел първият заместник-председател на Комисията Франс Тимерманс след редовното седмично заседание на Колегиума на комисарите.

Той визира клауза от Лисабонския договор, според която членските права на държава от ЕС могат да бъдат ограничени, ако в нея съществува системна заплаха за основополагащи принципи на съюза, какъвто е върховенството на закона.

Мнозинството на управляващата евроскептична партия "Право и справедливост" прокарва пакет от закони за реформи в правосъдието, които на практика ще поставят под негов контрол Националния съвет на правосъдието (аналог на българския Висш съдебен съвет), който назначава и уволнява магистратите. Те дават на правителството и контрол върху състава на Върховния съд.

Десетки хиляди поляци протестираха против реформите.

ЕС никога досега не е прилагал докрай този член от договора си, който на еврократски жаргон се нарича "ядреното решение".

Процедурата беше частично задействана срещу Австрия през 2000 година, когато там на изборите спечели крайната десница. Нейният, вече покоен лидер, Йорг Хайдер трябваше да се откаже да стане канцлер, за да спаси страната си от пълна изолация в ЕС.

За да започне процедурата, е необходимо квалифицирано мнозинство в Съвета на министрите, което Тимерманс каза, че се надява да получи възоснова на досегашните дискусии там за Полша.

"Когато дискутирахме в Съвета по общи въпроси през май, преобладаващо мнозинство от държави-членки каза на Полша: започнете отново диалога с Комисията. И също преобладаващо мнозинство от държави-членки излезе в подкрепа на позицията на Комисията", каза той. "Не видяхме никакви инициативи от полска страна да започне отново диалогът... Ако всичко това доведе доникъде, Комисията няма друг избор, освен да предприеме следващата стъпка... Тогава аз ще потърся подкрепата на квалифицирано мнозинство от държавите-членки без гаранция, че щ е го получа, но с увереността, че тревогите, които ние имаме в Комисията, са широко споделени от огромно мнозинство от държавите-членки".

Ефективното завършване на процедурата обаче изисква единодушие и не е сигурно, че Комисията би го получила. Смята се, че като част от т.нар. Вишеградска четворка Полша има подкрепата на останалите й три членки - Унгария, Чехия и Словакия, чиито ръководства в различна степен имат разногласия с Брюксел.

Комисията ще подготви нови препоръки към полското правителство да върне назад спорните реформи както и процедура за нарушение във връзка с тях, които ще приеме след седмица, каза Тимерманс.

"Какво ще решим през другата седмица, ще зависи от това, което ще стане през тази седмица", каза той.

Първият зам.председател на Комисията за пореден път покани полското правителство да започне диалог с Брюксел по спазването на върховенството на закона и призна, че досегашните опити за такъв диалог са се провалили.

"На тъмно демокрацията умира"

Тимерманс предупреди управляващите във Варшава и да не упражняват тормоз върху опозиционните журналисти и медии. Очевиден повод за репликите му бяха серията хули и заплахи отправени в социалните мрежи към Дорота Баволек, кореспондентка на частната телевизия "Полсат" в Брюксел. Тя предизвика кампанията с настоятелни въпроси към Комисията как ще реагира на полските реформи по време на неин брифинг. 

"Не се прави така в свободно общество... Затова аз призовавам всички, включително участващите в тази дискусия, да спрат за заплашват журналистите", каза Тимерманс. "Да спрат да наричат журналистите врагове на народа, ако те зададат критичен въпрос".

"На тъмно демокрацията умира", мисля, че беше мотото на "Вашингтон пост". Заради демокрацията имаме нужда печатът да може да работи безпрепятствено и свободно", добави той.

Спорните реформи

Единият от законите, приети миналата седмица, прекратява мандатите на 15 членове на Националния съвет на правосъдието и позволява на парламента, където "Право и справедливост" има мнозинство, да назначи приемниците им. Сега те се избират от съдийската колегия.

Другият зокон, който е в процес на приемане, пенсионира всички съдии от Върховния съд с изключение на назначените от министъра на правосъдието Збигнев Зиобро и намалява изискванията към бъдещите върховни съдии, което би позволило на управляващите да напълнят инстанцията с лоялни към партията им магистрати.

"Както знаете, Комисията вече заключи в препоръките си от 2016 г., че има системна заплаха за върховенството на закона в Полша", каза Тимерманс. "Безпокойствата на Комисията се споделят еднакво от Европейския парламент и Съвета, Съвета на Европа, Венецианската комисия и много други независими наблюдатели".

"Тези закони значително увеличават системната заплаха към върховенството на закона в Полша", добави той."Всеки отделен закон, ако бъде приет, ще подкопае сериозно независимостта на полското правосъдие. Заедно те ще премахнат всяка останала независимост на правосъдието и ще го поставят под пълния политически контрол на правителството".

"При тези реформи съдиите ще служат в угода на политическите лидери и ще зависят от тях до пенсия", каза Тимерманс.

Той добави, че при това положение не може да се разчита, че полските съдилища ще прилагат независимо и европейското право - обстоятелство, което застрашава не само поляците, но и всички други европейски граждани. 

"Това вече не е проблем само за полския народ. Това, което се случва в Полша засяга Съюза като цяло, всяка държава-членка, всеки гражданин на съюза", каза Тимерманс.

Той припомни, че "Право и справедливост" вече, в противоречие с полската конституция, е ограничила правомощията на Конституционния съд и той не може да блокира новото законодателство.

Ядреното решение

Ако Комисията реши да да задейства член 7 от Лисабонския договор, тя ще трябва да направи предложение за това пред държавите-членки представени в Съвета на ЕС. След като получи съгласието на Европейският парламент, Съветът на министрите може да реши с мнозинство от най-малко четири пети от членовете си, че съществува опасност от сериозно нарушение. Той трябва да изслуша засегнатата държава, преди да вземе такова решение.

Сериозното и постоянно нарушение на основен принцип или ценност залегнали в европейския договор се установява от Европейския съвет, т.е. от 28-те държавни и правителствени ръководители в ЕС с общо съгласие, като засегната държава пак трябва да бъде изслушана.

Самото решение за налагане на санкцията, за измението или за отменянето ѝ взема Съветът на министрите с квалифицирано мнозинство, ако преди това Европейският съвет е установил съществуването на сериозно и постоянно нарушение.

Засегнатата държава не взема участие в изброените по-горе гласувания и не се брои при изчисляването на резултатите от тях и на мнозинствата.

Предисторията

През януари 2016 г. Комисията реши да задейства т.нар. "Рамка за адресиране на системни заплахи за върховенството на закона" по отношение на Полша, след като новата власт оряза правомощията на Конституционния съд.

Рамката беше приета на 11 март 2014 година и има за цел да предотвратява възникването на "системни заплахи" за върховенството на закона в която и да е от 28-те държави-членки по пътя на диалог между Комисията и нейните власти. Предназначението на рамката е да предотврати необходимостта от санкции по член 7 на европейския договор.

В първата фаза на действие на рамката Комисията влиза в диалог със засегнатата страна и изпраща становище. Ако това не е достатъчно спорът да бъде разрешен, Комисията изпраща на съответното правителство препоръки какво да направи. Ако то не се съобрази с тях, Комисията може да започне процедура по член 7. Освен нея право да поискат такава процедура имат една трета от държавите-членки и Европейският парламент (що се отнася до превантивната част от споменатия текст).

Досега Комисията е изпратила на Полша две препоръки и сега подготвя трета, каза Тимерманс.

 
СВЯТ Франс Тимерманс

Европейската комисия предупреди днес Полша, че рискува да стане обект на процедура за ограничаване на членските й права в ЕС, най-тежката санкция за държава-членка, която той никога досега не е налагал.

Причината са съдебните реформи на управляващите консерватори, които на практика поставят правосъдието в зависимост от изпълнителната власт.

"Възможността за задействане на член 7 от договора беше част от дискусията. И никой не бива да се изненадва, че, предвид последните развития, се прибижаваме много до задействане член 7", каза на пресконференция в Брюксел първият заместник-председател на Комисията Франс Тимерманс след редовното седмично заседание на Колегиума на комисарите.

Той визира клауза от Лисабонския договор, според която членските права на държава от ЕС могат да бъдат ограничени, ако в нея съществува системна заплаха за основополагащи принципи на съюза, какъвто е върховенството на закона.

Мнозинството на управляващата евроскептична партия "Право и справедливост" прокарва пакет от закони за реформи в правосъдието, които на практика ще поставят под негов контрол Националния съвет на правосъдието (аналог на българския Висш съдебен съвет), който назначава и уволнява магистратите. Те дават на правителството и контрол върху състава на Върховния съд.

Десетки хиляди поляци протестираха против реформите.

ЕС никога досега не е прилагал докрай този член от договора си, който на еврократски жаргон се нарича "ядреното решение".

Процедурата беше частично задействана срещу Австрия през 2000 година, когато там на изборите спечели крайната десница. Нейният, вече покоен лидер, Йорг Хайдер трябваше да се откаже да стане канцлер, за да спаси страната си от пълна изолация в ЕС.

За да започне процедурата, е необходимо квалифицирано мнозинство в Съвета на министрите, което Тимерманс каза, че се надява да получи възоснова на досегашните дискусии там за Полша.

"Когато дискутирахме в Съвета по общи въпроси през май, преобладаващо мнозинство от държави-членки каза на Полша: започнете отново диалога с Комисията. И също преобладаващо мнозинство от държави-членки излезе в подкрепа на позицията на Комисията", каза той. "Не видяхме никакви инициативи от полска страна да започне отново диалогът... Ако всичко това доведе доникъде, Комисията няма друг избор, освен да предприеме следващата стъпка... Тогава аз ще потърся подкрепата на квалифицирано мнозинство от държавите-членки без гаранция, че щ е го получа, но с увереността, че тревогите, които ние имаме в Комисията, са широко споделени от огромно мнозинство от държавите-членки".

Ефективното завършване на процедурата обаче изисква единодушие и не е сигурно, че Комисията би го получила. Смята се, че като част от т.нар. Вишеградска четворка Полша има подкрепата на останалите й три членки - Унгария, Чехия и Словакия, чиито ръководства в различна степен имат разногласия с Брюксел.

Комисията ще подготви нови препоръки към полското правителство да върне назад спорните реформи както и процедура за нарушение във връзка с тях, които ще приеме след седмица, каза Тимерманс.

"Какво ще решим през другата седмица, ще зависи от това, което ще стане през тази седмица", каза той.

Първият зам.председател на Комисията за пореден път покани полското правителство да започне диалог с Брюксел по спазването на върховенството на закона и призна, че досегашните опити за такъв диалог са се провалили.

"На тъмно демокрацията умира"

Тимерманс предупреди управляващите във Варшава и да не упражняват тормоз върху опозиционните журналисти и медии. Очевиден повод за репликите му бяха серията хули и заплахи отправени в социалните мрежи към Дорота Баволек, кореспондентка на частната телевизия "Полсат" в Брюксел. Тя предизвика кампанията с настоятелни въпроси към Комисията как ще реагира на полските реформи по време на неин брифинг. 

"Не се прави така в свободно общество... Затова аз призовавам всички, включително участващите в тази дискусия, да спрат за заплашват журналистите", каза Тимерманс. "Да спрат да наричат журналистите врагове на народа, ако те зададат критичен въпрос".

"На тъмно демокрацията умира", мисля, че беше мотото на "Вашингтон пост". Заради демокрацията имаме нужда печатът да може да работи безпрепятствено и свободно", добави той.

Спорните реформи

Единият от законите, приети миналата седмица, прекратява мандатите на 15 членове на Националния съвет на правосъдието и позволява на парламента, където "Право и справедливост" има мнозинство, да назначи приемниците им. Сега те се избират от съдийската колегия.

Другият зокон, който е в процес на приемане, пенсионира всички съдии от Върховния съд с изключение на назначените от министъра на правосъдието Збигнев Зиобро и намалява изискванията към бъдещите върховни съдии, което би позволило на управляващите да напълнят инстанцията с лоялни към партията им магистрати.

"Както знаете, Комисията вече заключи в препоръките си от 2016 г., че има системна заплаха за върховенството на закона в Полша", каза Тимерманс. "Безпокойствата на Комисията се споделят еднакво от Европейския парламент и Съвета, Съвета на Европа, Венецианската комисия и много други независими наблюдатели".

"Тези закони значително увеличават системната заплаха към върховенството на закона в Полша", добави той."Всеки отделен закон, ако бъде приет, ще подкопае сериозно независимостта на полското правосъдие. Заедно те ще премахнат всяка останала независимост на правосъдието и ще го поставят под пълния политически контрол на правителството".

"При тези реформи съдиите ще служат в угода на политическите лидери и ще зависят от тях до пенсия", каза Тимерманс.

Той добави, че при това положение не може да се разчита, че полските съдилища ще прилагат независимо и европейското право - обстоятелство, което застрашава не само поляците, но и всички други европейски граждани. 

"Това вече не е проблем само за полския народ. Това, което се случва в Полша засяга Съюза като цяло, всяка държава-членка, всеки гражданин на съюза", каза Тимерманс.

Той припомни, че "Право и справедливост" вече, в противоречие с полската конституция, е ограничила правомощията на Конституционния съд и той не може да блокира новото законодателство.

Ядреното решение

Ако Комисията реши да да задейства член 7 от Лисабонския договор, тя ще трябва да направи предложение за това пред държавите-членки представени в Съвета на ЕС. След като получи съгласието на Европейският парламент, Съветът на министрите може да реши с мнозинство от най-малко четири пети от членовете си, че съществува опасност от сериозно нарушение. Той трябва да изслуша засегнатата държава, преди да вземе такова решение.

Сериозното и постоянно нарушение на основен принцип или ценност залегнали в европейския договор се установява от Европейския съвет, т.е. от 28-те държавни и правителствени ръководители в ЕС с общо съгласие, като засегната държава пак трябва да бъде изслушана.

Самото решение за налагане на санкцията, за измението или за отменянето ѝ взема Съветът на министрите с квалифицирано мнозинство, ако преди това Европейският съвет е установил съществуването на сериозно и постоянно нарушение.

Засегнатата държава не взема участие в изброените по-горе гласувания и не се брои при изчисляването на резултатите от тях и на мнозинствата.

Предисторията

През януари 2016 г. Комисията реши да задейства т.нар. "Рамка за адресиране на системни заплахи за върховенството на закона" по отношение на Полша, след като новата власт оряза правомощията на Конституционния съд.

Рамката беше приета на 11 март 2014 година и има за цел да предотвратява възникването на "системни заплахи" за върховенството на закона в която и да е от 28-те държави-членки по пътя на диалог между Комисията и нейните власти. Предназначението на рамката е да предотврати необходимостта от санкции по член 7 на европейския договор.

В първата фаза на действие на рамката Комисията влиза в диалог със засегнатата страна и изпраща становище. Ако това не е достатъчно спорът да бъде разрешен, Комисията изпраща на съответното правителство препоръки какво да направи. Ако то не се съобрази с тях, Комисията може да започне процедура по член 7. Освен нея право да поискат такава процедура имат една трета от държавите-членки и Европейският парламент (що се отнася до превантивната част от споменатия текст).

Досега Комисията е изпратила на Полша две препоръки и сега подготвя трета, каза Тимерманс.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета